Лиляна ПАНЕВА

Още преди да влязат в сила в разпоредбите на новия Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и в правилника за неговото прилагане (ППЗДДС) бяха извършени няколко съществени промени, относно облагането на доставките по договори за лизинг. По този начин към радикалните изменения в режима за тяхното облагане в сравнение с този по отменения ЗДДС, бяха добавени и нови. Това оформи следният режим за облагане на тези доставки.

Най-съществени са промените, относно фактологичните обстоятелства, които определят наличието на доставки за целите на облагането. При това действащите нормативни разпоредби регламентират различна схема за тяхното облагане в зависимост от вида на договора за лизинг, по силата на който са извършени. Възникването на данъчното събитие за доставките зависи от това дали те са извършени в изпълнение на договори, в които се съдържа или не клауза за прехвърляне на собствеността. Текстът на чл.6, ал.2 от закона определя еднозначно, че за целите на облагането с ДДС прехвърлянето на собствеността върху стоката не е единственото фактологично обстоятелство, което води до доставка и до възникване на съответното данъчно събитие. При доставки по договори за лизинг, в които е изрично предвидено прехвърляне на собствеността, за доставка се приема фактическото предаване на стоката (чл.6, ал.2, т.3). На практика това означава, че когато обект на лизингов договор с клауза за прехвърляне на собствеността е автомобил, датата на неговото фактическо предоставяне на лизингополучателя е дата, на която възниква данъчното събитие (чл.25, ал.3, т.2 от закона) и данъкът става изискуем. Тази нормативна промяна означава, че за разлика от практиката за облагане, прилагана при действието на отменения ЗДДС, данъкът няма да се начислява и да се дължи разсрочено при всяка лизингова вноска, а ще се начислява и дължи еднократно в началото на лизинговата сделка, т.е. при предаването на автомобила на лизингополучателя. Данъчната основа за начисляване на данъка ще се определя в съответствие с разпоредбите на чл.26 от закона. При това следва да се вземе предвид, че по силата на ал. 5 от същия член при доставки по договори за лизинг в тази основа не се включват разходите за имуществени застраховки, за застраховки "Гражданска отговорност", за имуществени данъци и такси, екотакси и разходи за регистрация, направени от лизингодателя или лизингополучателя във връзка с използването на автомобила за срока на лизинговия договор. В какъв порядък ще се документира и издължава ДДС при доставка по договор за лизинг с предвидено прехвърляне на собствеността?

При изпълнение на доставка по силата на такъв договор в 5-дневен срок от датата на възникването на данъчното събитие (физическото предоставяне на стоката, обект на лизинга) лизингодателят, регистрирано по ЗДДС лице, ще издаде данъчен документ (фактура) за доставката и ще го отрази в дневника си за продажби. При наличието на изискванията на чл.71 от закона той ще има право на пълен данъчен кредит (чл.46, ал. 3 от закона) и ще може да го упражни за данъчния период, в който е възникнала доставката или в съответните три данъчни периоди след него (чл.71, ал.1 от закона). Когато лизингодателят е избрал финансовата му услуга , свързана с изпълнението на договора за лизинг, да бъде облагаема (чл.46, ал.2 от закона), той има право на пълен данъчен кредит и за нейната доставка.

Лизингополучателите следва да обърнат внимание на режима за облагане на тази услуга. Той е един и същ, независимо от вида на договора, по силата на който е извършена доставката. В първоначалната редакция на нормативните разпоредби липсваше текст, който да регламентира определянето на данъчната основа на тази услуга и моментът за възникване на данъчното събитие за нейната доставка. Това бе пояснено с промяната на чл.13 на ППЗДДС (обн. ДВ, бр.101 от 2006 г.), в който бяха включени 5 нови алинеи. Текстът на неговата 4-та алинея регламентира, че:"Услугата по предоставянето на кредит при доставки на стоки при условията на договор за лизинг се счита за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква по реда на чл.25, ал.4 от закона". Този ред, от своя страна, определя, че при доставки с периодично или поетапно изпълнение, при които е уговорено периодично плащане, данъчното събитие за доставката възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Следователно данъкът за кредитната услуга става изискуем на датата на възникване на задължението за плащане на периодичните лизингови вноски.

Данъчна основа за начисляване на данъка за услугата е размерът на лихвата, включена във вноските в качеството на цена на кредита. Това означава, че независимо от това дали дадена доставка е по договор за лизинг, който съдържа или не съдържа клауза за прехвърляне на собствеността, начисляването на данъка за кредитната услуга ще продължава да се извършва, както при действието на отменения ЗДДС - при всяка лизингова вноска.

По същата схема ще продължи да се извършва и облагането на лизинговите вноски за доставки, извършвани по силата на договори, в които няма изрично включена клауза за прехвърляне на собствеността. Това не е ясно посочено нито в ЗДДС, нито в ППЗДДС и начинът, по който е формулирана отликата между двата вида договори във връзка с облагането, е далеч от представите за нормативна коректност и прегледност. Въпреки това, по силата на обратния прочит на чл.13, ал.1 от ППЗДДС, се стига до извода, че при доставки по договори за лизинг, в които не е предвидено изрично прехвърляне на собствеността, практиката за начисляването и изискуемостта на ДДС ще продължи по познатия режим.