Лиляна ПАНЕВА
___________________

В редакциите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), които са в сила от началото на годината, дефинициите на понятието “лек автомобил” за целите на облагането по двата закона са различни. В ЗКПО е отпаднала квалификацията, възприета при облагането на доставките с ДДС, посочена в §1, т.18 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС, според която за лек автомобил се приема само този, при който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5.

За целите на облагането на доходите на лицата, чийто финансов резултат се формира по ЗКПО обаче, действащият закон е възприел (т.37 на §1 от ДР на закона) дефиницията на понятието “лек автомобил”, посочена в Закона за движението по пътищата (ЗДП). В резултат на това при формирането на данъчните резултати и тяхното третиране по реда на ЗКПО за лек автомобил се приема всяко недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, използвано за превозване на пътници, в което броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8 (чл.12, б.”а” от §6 на ДР на ЗДП). Посочваме изрично и изчерпателно източниците на нормативните разпоредби, от които произтича въпросната информация, тъй като промененото съдържание на понятието “лек автомобил” има съществено значение при данъчното третиране на разходите за превозни средства на данъчно задължените лица по ЗКПО. Промяната засяга и едноличните търговци (ЕТ), които при дейността си формират облагаем финансов резултат.

Как се третират данъчно разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на леките автомобили?

Нормативно разходите, определени като “ разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства”, са посочени в разпоредбата на §1, т.39 от ДР на ЗКПО. Такива са счетоводно признатите разходи, за: горива, горивно-смазочни материали и други консумативи; резервни части; труд и ремонт, включително за бояджийски и тенекеджийски услуги; технически прегледи и паркинг, козметика и аксесоари. Данъчният режим на посочените разходи зависи от това за какво се ползват превозните средства, за които са направени разходите. Като обект на различен начин за данъчно третиране на разходите на юридическите лица и ЕТ, за собствени или наети леки автомобили, в разпоредбите на закона са определени и регламентирани няколко вида дейности и начини за употреба в т.ч.:

• дейност по занятие, включително за административна и управленска дейност;
• транспорт от местоживеенето до местоработата и обратно на работници и служители, или на лица, заети по договор за управление и контрол;
• представителни цели;
• лични нужди на собственика/съдружниците, управителя, лица от персонала или трети лица.

ЗКПО третира различно всеки един от посочените случаи. Какъв е режимът за облагане на всеки един от тях?

1. Облагане на разходите за леки автомобили, използвани за икономическа дейност
   Разходите на юридическите лица и ЕТ, направени за експлоатацията, поддръжката и ремонта на леки автомобили, които се използват за тяхната икономическа дейност, се признават като разходи преди данъчно облагане. За да бъдат признати като такива, те трябва да се докажат с фактура за получените стоки или услуги, за които са направени, както и с документ - пътен лист, пътна книжка или др.под., който да доказва участието на автомобилите в конкретната дейност. В противен случай разходът няма да бъде документално обоснован и няма да бъде признат за данъчни цели, което ще доведе до увеличаване на счетоводния финансов резултат.
   
   
2. Облагане на разходите за леки автомобили, използвани за управленска дейност
   Когато даден лек автомобил е ползван за управленска дейност, върху разходите за неговата експлоатация, поддръжка, ремонт и пр. се дължи ежемесечно 10% данък (чл.204, т.3 от закона). Данъкът се внася до 15-то число на следващия месец. В данъчната основа за начисляването му се включват само разходите, свързани с експлоатацията, ремонта и поддръжката на автомобила през дадения календарен месец. В нея не се включват евентуално направените през месеца други разходи във връзка с него ( като например разходи за амортизации, застраховки, такси, винетки и пр.). В случай че при даден ремонт на автомобила се получи застрахователно обезщетение, приходите от обезщетението се приспадат от размера на облаганите разходи до размера на извършените разходи за ремонта (чл.215, ал.1 от ЗКПО). Когато обезщетението се получи в месец различен от месеца, в който е извършен ремонтът, в резултат на което за някой месец се получи отрицателна данъчна основа, нейната отрицателна величина се приспада последователно от данъчните основи на данъка за следващите месеци до пълното изчерпване на размера є (чл.215, ал.3 от закона). Данъчната основа на данъка върху разходите за експлоатация на автомобили, които се използват както за икономическа, така и за управленска дейност, се определя на база съотношението на изминатите километри за двата вида дейности през месеца, за който се начислява данъкът (чл.215, ал.2, т.1 от ЗКПО). Като база за определяне на данъчната основа за разходите за поддръжка и ремонт на такива автомобили се използва съотношението на километрите, изминати с тях при извършването на управленска дейност към общоизминатите им километри през последните 12 месеца. Очевидно е, че ясното разграничаване на отделните видове разходи предполага ежедневно попълване на пътни листа, които доказват целите, за които са използвани превозните средства.
   
   
3. Облагане на разходите за леки автомобили, използвани за превоз на персонала
   Разходите за леки автомобили, използвани за превоз от местоживеенето до работата и обратно на работниците, служителите и лицата, наети по договори за контрол и управление, се третират данъчно различно, в зависимост от това как са оформени. Когато са оформени като социални разходи в натура по реда на т.34 на §1 от ДР на ЗКПО, те се облагат с 10% ежемесечен данък, дължим до 15-то число на следващия месец (чл.204,т.2 и чл.210, ал.2 от ЗКПО). В случаите, при които не са оформени като социални разходи в натура, те се третират като разходи, несвързани с дейността и следва да се посочат в увеличение на счетоводния финансов резултат. Освободени от такова облагане са само неоформените като социални разходи, направени за автомобили, с които се извършва превоз на персонала по маршрут до труднодостъпни, отдалечени райони, без който данъчно задълженото лице не може да извършва икономическата си дейност.
   
   
4. Облагане на разходите за леки автомобили, използвани за представителни цели
   Разходите за леки автомобили, използвани за представителни цели, се облагат с 10% ежемесечен данък. В ЗКПО липсва дефиниция на понятието “представителни разходи”, но като ориентир може да се ползва тази, дадена в чл.62, ал.1 от правилника по ЗДДС. Като такива, свързани с използване на автомобили, са посочените в тази разпоредба: посрещане и изпращане на гости и делегации, делови срещи и тържества, развлекателни мероприятия и екскурзии.
   
   
5. Облагане на разходите за леки автомобили, използвани за лични нужди на собственици, съдружници и други лица
   Когато леките автомобили се ползва за удовлетворяване на лични потребности на собственици, съдружници, управители, лица от персонала или трети лица, разходите за тях се третират като несвързани с дейността и се посочват в увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл.26, т.1 от ЗКПО.
   
   Разходите за експлоатация, поддръжка и ремонт на собствените и наетите леки автомобили на кои данъчно задължени лица се третират данъчно по посочените начини?
   
   Посочените режими за данъчно третиране на разходите за леки автомобили по ЗКПО се прилагат за разходите на юридическите лица и ЕТ, които формират данъчен финансов резултат. За юридическите лица, които се облагат с алтернативни данъци или са освободени от облагане с корпоративен данък, както и за ЕТ, които подлежат на облагане с патентен данък, ползването на леки автомобили за дейността на предприятието не е свързано с допълнително облагане.
   
   Изключение правят само разходите им за автомобили, които са използвани за транспорт на работници, служители или лица, назначени по договори за управление и контрол от местоживеенето им до месторабота и обратно. Това са разходи по чл.204, т.2 от ЗКПО за заплащане на данък върху които като данъчно задължени лица са посочени “всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол” (чл.207, ал.2 от закона). В тази връзка данъчно задължените лица по Закона за данъка за доходите на физически лица следва да обърнат изрично внимание на реда за тяхното облагане и за начина на оформянето като социални разходи, т.е. за оформянето им като такива предоставяни в натура или в пари.