Действията, които следва да предприемат данъчно задължените лица, за да третират законосъобразно по ДДС авансовите плащания за доставки, които впоследствие не бъдат изпълнени, зависят от много конкретни обстоятелства. Тези действия ще са различни в зависимост от това:

• с какъв вид доставка е свързано полученото авансово плащане;
• дали на датата, на която е получено плащането, лицата са били или не са били регистрирани по ЗДДС.

От значение за вида на действията, които следва да бъдат предприети, е също етапът, на който се намира процедурата по регистриране на плащането в отчетните регистри и справката декларация на лицата в момента, когато им станат известни обстоятелствата за анулирането на доставката, във връзка с която е направено то.

Поначало, за разлика от отменения ЗДДС, в действащия Закон авансовите плащания не са данъчното събитие. В съответствие с разпоредбата на чл.25, ал. 6 на Закона обаче, когато бъде получено авансово плащане за облагаема доставка преди да е възникнало данъчното й събитие, ДДС за плащането става изискуем. Изключение правят само авансовите плащания, направени във връзка с вътреобщностни доставки (ВОД). При това в зависимост от данъчния статут по ДДС на получателя на плащането са възможни следните варианти:

1. Лицето не е регистрирано по ЗДДС и извърши доставката, за която е извършено плащането си преди регистрацията си за целите на облагането. Тогава авансовото плащане дава отражение само при документирането на доставката за счетоводни цели.
   
   
2. При получаването на авансовото плащане лицето не е регистрирано по ДДС, но фактически извърши доставката, за която е предназначено то, след като се регистрира за целите на облагането. Тогава се приема, че полученото от него авансово плащане съдържа в себе си данъка. Той става изискуем на датата, на която става изискуем данъкът по доставката (чл.25, ал.7 от ЗДДС). В такива случаи регистрираното лице издава фактура за доставката си, в която посочва цялата й данъчна основа, т.е. включително сумата на полученото авансово плащане преди регистрацията си (чл.113, ал.10 от ЗДДС).
   
   Как ще се процедира обаче, ако лицето се регистрира за целите на облагането, но доставката, за която е предназначено полученото авансово плащане, се отмени след регистрацията му, т.е. договорът или споразумението, по силата на които би следвало да се извърши тя, се анулира?
   
   В такива случаи липсва доставка, липсва и данъчно събитие, във връзка с което да става изискуем и данъкът за полученото авансово плащане. Следователно в такива случаи възстановяването на плащането на лицето, което го е извършило, не би следвало да даде отражение върху документирането му за данъчни цели. Документално то ще бъде отразено само счетоводно.
   
   Пример: Преди регистрацията си по ЗДДС, фирма издава фактура за аванс за извършване на услуга. Минава време, фирмата се регистрира по ЗДДС. На по-късен етап клиентът, платил аванса, разваля договора и иска да му се възстанови сумата. С какъв документ следва да се възстанови сумата?
   
   При получаването на аванса фирмата следва да издаде фактура без ДДС. За целите на облагането връщането на сумата на лицето, платило аванса, не изисква документиране, защото в случая липсва данъчно събитие. При доставки на услуги, различни от тези по чл.25 ал.3 и ал.4 от ЗДДС, услугата се счита за извършена по смисъла на Закона на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти (чл.12 от ППЗДДС). При посочените обстоятелства такъв приход няма и няма да има, т.е. липсва данъчно събитие за доставка. Ето защо връщането на аванса се отразява само счетоводно.
   
   
3. Тогава, когато лице, регистрирано по ДДС, получи авансово плащане за доставка, различна от ВОД, данъкът става изискуем на датата на получаването на плащането. Тогава в съответствие с разпоредбата на чл.113, ал.1 от Закона лицето е задължено да издаде фактура за полученото плащане (освен за случаите, посочени в ал.2 на същия член). Фактурата следва да бъде издадена в 5-дневен срок от датата на получаване на плащането и на отделен ред в нея да бъде посочен размерът на начисления данък. В случай че отделна сума за данъка не е договорена, се приема, че той се съдържа в плащането (по аналогия на чл.67, ал.2 от ЗДДС). Лицето е задължено да отрази данните на издадената фактура в дневника си за продажбите и в справката си декларация за същия данъчен период. Бъдещият получател на доставката, за която е извършено плащането, пък ще отрази данните от фактурата в дневника си за покупки и в справката си декларация.
   
   В такива случаи е очевидно, че отменянето на доставката налага извършване на корекции на документираните данни, начисления данък и на евентуално ползвания данъчен кредит за авансовото плащане. Корекциите се извършват по реда на чл.115 от ЗДДС от получателя на доставката, но на основание на документи, издадени от доставчика. За целта доставчикът следва да издаде известие, в което да отрази промяната в размера на данъчната основа и размера на начисления данък. В случая посоката на промяната е една - издаване на кредитно известие поради разваляне на договора за изпълнението на доставката. Известието следва да бъде издадено не по-късно от 5 дни от датата на възникване на съответното обстоятелство, водещо до корекция. То се издава най-малко в два екземпляра - по един за двамата участници в доставката, и следва да съдържа реквизитите по чл.114 от ЗДДС и допълнителни данни за:
   • номера и датата на фактурата, към която се издава известието; и
   • основанието за неговото издаване.

   Пример: На 20.10.2007 г. е получено авансово плащане за облагаема доставка на стойност 5000 лв., за която доставчикът е издал фактура с начислен 1000 лв. ДДС, като е отчел фактурата в дневника си за продажби и в справката си декларация за същия данъчен период. Получателят на доставката е отчел фактурата в дневника си за покупки и в справката си декларация за същия период. Впоследствие, поради анулиране на договора, по силата на който е следвало да се извърши доставката, данъчната основа за начисления данък се редуцира
   до 0. На 17.02.2008 г. доставчикът издава кредитно известие, в което, освен реквизитите по член 114 от ЗДДС, посочва и данни за номера и датата на издаване на първоначално издадената фактура за авансовото плащане и за причините, поради които се налага корекцията (споразумение, разменена кореспонденция по въпроса или др.под.).
   
   Полученото кредитно известие е на стойности полученото плащане и начисления данък за него. Данните му се отразяват в данъчните регистри на участниците в доставката и в справките им декларации за м. февруари със знак минус. По този начин размерът на ДК, който е ползван за авансовото плащане, се редуцира до 0.