В доклада на Европейската комисия, публикуван на 23 юли 2008 г., бе направена цялостна оценка на напредъка по всеки от шестте показателя. В него бе заключено, че България се е ангажирала със съдебната реформа и с прочистването на системата от корупция и организирана престъпност и е подготвила необходимите законопроекти, планове за действие и програми. Все още обаче бе налице очевидна слабост при превръщането на добрите намерения в осезаеми резултати.

Тъй като времето след публикуването на доклада на Европейската комисия от 23 юли 2008 г. се счита за твърде кратък срок, за да може България да преодолее всички проблеми, а Комисията - да преразгледа оценката си, последният доклад на Европейската комисия, публикуван на 12 февруари 2009 г., съдържа само актуализирана фактическа информация за напредъка. Той съзнателно не съдържа подробна оценка на постигнатите резултати по всеки показател, но отбелязва някои тревожни въпроси, свързани с напредъка. България следва да обърне внимание на тези въпроси, преди Комисията да извърши следващата цялостна оценка в средата на 2009 г. Докладът от 23 юли 2008 г. остава валидна основа по отношение на основните предизвикателства, които предстоят.

Какво съдържа настоящият доклад?
В настоящия доклад се отбелязват някои първи стъпки за структурна и законодателна реформа, предприети от прокуратурата, Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи.За да се постигнат конкретни резултати, тези мерки трябва да се продължат и разгърнат.

В областта на съдебната реформа инспекторатът към Висшия съдебен съвет придоби известен оперативен капацитет. Висшият съдебен съвет започна да извършва анализ на дисциплинарната практика, да проверява причините за връщането на дела на прокуратурата и изготви механизъм за отчитане на движението на делата. Бяха оповестени мерки за намаляване на неравномерното натоварване на съдилищата, за усъвършенстване на административното им управление и за по-голяма прозрачност на процедурите по назначаване на управленско равнище. Що се отнася до законодателството, бе приет Законът за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси и бяха внесени изменения в Закона за обществените поръчки.

По отношение на борбата с корупцията и организираната престъпност Комисията отбеляза началото на пилотния проект за създаването на съвместни екипи за разследване, съставени от представители на прокуратурата, Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) и Министерство на вътрешните работи. Следващата стъпка следва да бъде повдигането на обвинения срещу разработвани от съвместните екипи мощни престъпни групировки. Бяха предприети стъпки за реформиране на Министерство на вътрешните работи и за изясняване на правомощията при разследването на престъпления, но резултатите все още не могат да се измерят. Министерство на вътрешните работи и ДАНС все още трябва да разработят прозрачни процедури, по-специално във връзка с използването на специални разузнавателни средства и с разширяването на правомощията на разследващите полицейски части. Върху ДАНС трябва да бъде установен ефективен парламентарен контрол.

Очаква се въвеждането на законодателство относно замяната на земя, финансирането на политическите партии и конфискуването на имущество, придобито по престъпен начин. Законодателството във връзка с конфликта на интереси трябва да се прилага ефективно.

Какви са следващите стъпки?
За да докаже, че е налице системна и необратима промяна, България трябва да покаже, че е създала самостоятелно функционираща и стабилна съдебна система, която е в състояние да разкрива и наказва конфликта на интереси, корупцията и организираната престъпност, и да опазва върховенството на закона. Това означава по-конкретно да се приемат оставащите закони, които са необходими за окомплектоване на правната система, и да се демонстрира с конкретни обвинения, дела и присъди за корупция по високите етажи и организирана престъпност, че правната система е способна да прилага законите по независим и ефективен начин.

Предстоящата оценка на напредъка, която Комисията ще направи през лятото на 2009 г., ще покаже доколко България е била в състояние да се справи с недостатъците в реформата на съдебната система и да демонстрира убедителни и осезателни резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност.

Какви са шестте показателя за България?
В рамките на механизма за сътрудничество и проверка за България бяха предвидени следните шест показателя:

1. Приемане на изменения в конституцията, които премахват всички двусмислия по отношение на независимостта и отчетността на съдебната система.
2. Гарантиране на по-прозрачен и ефективен съдебен процес чрез приемане и прилагане на нов закон за съдебната власт и нов граждански процесуален кодекс. Докладване за въздействието на тези нови закони и на наказателно-процесуалния кодекс и административния процесуален кодекс, преди всичко върху досъдебната фаза.
3. Продължаване на реформата на съдебната власт с цел повишаване на професионализма, отчетността и ефикасността. Оценяване на въздействието на тази реформа и публикуване на резултатите всяка година.
4. Провеждане и докладване за професионални и надпартийни разследвания по обвинения в корупция на високо равнище. Докладване за вътрешни проверки на публичните институции и за огласяване на имуществото на високопоставени длъжностни лица.
5. Вземане на по-нататъшни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, особено по границите и в местното управление.
6. Прилагане на стратегия за борба с организираната престъпност, която се съсредоточава върху тежките престъпления, прането на пари, както и върху системното конфискуване на имуществото на престъпниците. Докладване за нови и текущи разследвания, повдигнати обвинения и присъди в тези области.

Къде можете да намерите доклада?
Докладът на български език е достъпен на Интернет адрес http://ec.europa.eu/bulgaria/documents/news/120209-report.pdf.

Докладът на английски език е на разположение на следния уебсайт: http://ec.europa.eu/dgs/secretariat_general/cvm/index_en.htm.

_____________________________________________
* Източник: Представителство на ЕК в България