Предстои изготвянето на оценка на въздействието на това предложение, като ще бъдат изследвани възможните ефекти за бизнеса. В тази връзка е организирана обществена консултация на предложението на ЕК чрез Портала за обществени консултации, която обхваща следните въпроси:

• Какви са положителните и отрицателните аспекти на такова освобождаване
• Трябва ли то да бъде задължително за всички страни-членки или всяка държава да може сама да определя дали да прави такова освобождаване
• Какви да са критериите за определяне на микропредприятията
• Какво друго може да бъде направено за намаляване на административната тежест върху предприятията.

По всички тези въпроси фирмите могат да представят своето мнение на Портала за обществени консултации http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=156 в срок до 20 август 2009 г.

БТПП изразява следното становище
във връзка с предложението на ЕК за изменение на Директива 78/660/ЕС:

• По същество предложението е насочено в полза за микропредприятията в рамките на ЕС, които ще спестят финансов ресурс на тази категория стопански субекти. В същото време считаме, че се очакват странични ефекти от негативно естество, изложени по-долу.
• Необходимо е в национален план, да се извърши една обективна оценка на въздействието от нормативната промяна. Такава оценка е извършена от Института за пазарна икономика, според която ползата на микропредприятията, освободени от задължението да съставят годишен финансов отчет, би възлязла между 50 до 300 млн. лв. годишно.

Без да проявяваме съмнение в методиката за изчисление на ИПИ относно оценката на въздействие, априори считаме, че резултатите са погрешни, поради грешка в изходните данни за броя на субектите в тази категория.

Така например, от последният Доклад за МСП на Агенцията за насърчаване на МСП (2006 г.), малките и средни предприятия в България възлизат на 221 хил. за 2004 г., като те представляват 99 % от предприятията в България.

По официални данни, на БУЛСТАТ стопанските субекти, регистрирани по Търговския закон, възлизат на над 1 млн. Разликата от над 700 000 стопански субекта се губи. Този факт не може да се пренебрегне, тъй като ще повлияе съществено върху оценката на въздействието при приемане на нормативни промени.

Първо: Финансовият ефект върху микропредприятията ще бъде по-голям, като полза за тях.

Второ: Освобождаване от задължението да съставят годишен отчет, на неопределен брой предприятия, ще доведе до недостиг на статистическа информация, както и до отрицателен ефект върху данъчните приходи. Така ще се стигне до налагане по необходимост на патентен данък, като изход за фискалната система.

Становището на БТПП по отношение на облагането на стопанските субекти с патентен данък е отрицателно.

По отношение на дефиницията за микропредприятията:
В момента, по Закона за МСП, микропредприятията са тези, които имат:

1. Средносписъчен брой на персонала, по-малък от 10 души,
2. Годишен оборот, който не превишава 3 900 000 лв., и/или стойност на активите, които не превишават
   3 900 000 лв.

Промените предвиждат:

1. Средносписъчен брой на персонала, по-малък от 10 души,
2. Годишен оборот, който не превишава 1 000 000 евро (1 955 830 лв.), и/или стойност на активите, които не превишават 500 000 евро ( 977 915 лв.).

От сравнението между двете дефиниции се вижда, че при въвеждане на нормите с директивата на ЕС, кръгът от фирмите, които ще се ползват от облекчението, би се стеснил. Във всички случаи обаче, ще остане неуточнен при статистическите данни, с които се разполага в момента.

На основание на горните съображения, становището на БТПП е следното:

1. Поддържаме предложението за въвеждане на дефиницията за микросубекти, но с редуциране в посока на намаление на критериите, с цел съответствие с условията в нашата страна. Ако у нас се приложат критериите, посочени в предложението, това означава, че повече от половината от броя на всички предприятия, ще попаднат в групата на микросубектите.
2. Считаме за необходимо да подчертаем, че счетоводната отчетност и съставените на нейна база годишни счетоводни отчети, са източник на информация както за вътрешните потребности на ръководството и собствениците на предприятието, така и за външните потребители - държавни органи, банки, търговски контрагенти, съдебни дела и други. Поради това, годишните счетоводни отчети са една необходимост, независимо големината на отчетната единица (предприятието). При микропредприятията годишните счетоводни отчети трябва да се запазят, но със съкратено съдържание, с цел облекчаване на работата и реализиране на икономии.
3. Съгласно чл.32/3/ от действащия в момента Закон за счетоводството само при едноличните търговци, които не подлежат на независим финансов одит и на които размерът на нетните приходи за текущата година не надхвърлят 100 000 лв., годишният счетоводен отчет се състои само от Отчет за приходите и разходите. Подобен режим би могъл да се приложи за всички микропредприятия, само че с известни подобрения и допълнения.

След определяне критериите за класифициране на микропредприятията у нас, като етап от прилагане промяната на Директива № 78/660/ЕС при тези микросубекти, би могло да се въведе съкратен годишен счетоводен отчет, състоящ се от Отчет за приходите и разходите и съкратен Счетоводен баланс, които да бъдат включени като раздели в Годишната данъчна декларация. В условията на кризисната нестабилност и верижна задлъжнялост на всички стопански субекти, особено силна е потребността от съкратения Счетоводен баланс, по който да се оценява степента на ликвидност и финансовата автономност, респективно задлъжнялост на микропредприятието.

В същото време, считаме за необходимо да се въведе задължително изискването съгласно действащата Директива78/660/ЕС, за безплатен достъп до отчети на стопанските субекти.