Лиляна Панева
Данъчен консултант
_____________________

Собственик на ЕООД с предмет консултантска дейност, извършва дейността на дружеството напълно самостоятелно, без да е сключил с него за изпълнението й трудов или граждански договор. При това обаче му се налага да извършва разходи за пътуване и престой в места, които са извън неговото местонахождение. Ще се признаят ли за данъчни цели тези разходи на дружеството въз основа на това, че в съдебното решение за неговата регистрация собственикът му е посочен като управител?

При оценката за данъчното третиране на разходите за командировки, извършени от едноличния собственик на дружеството, са решаващи действащите нормативни разпоредби относно:

• правните взаимоотношения, които възникват между дружеството и неговия едноличен собственик при осъществяването на дейността, във връзка с които са направени тези разходи; и
• условията за тяхното признаване за целите на корпоративното подоходно облагане.

Те са регламентирани съответно в Търговския закон (ТЗ) и в ЗКПО. Прегледът на дял трети от търговскоправните разпоредби на ТЗ във връзка с търговските дружества дава основание да се направи заключението, че едноличното ООД е юридическо лице, различно от собственика си. В този смисъл, макар и негов единствен собственик, физическото лице, осъществяващо дейността му, е лице, което има с него същите взаимоотношения, както останалите физически лица. На практика това означава, че в случаите, при които в ЕООД са направени разходи за пътуване и престой на неговия собственик, фактически са налице разходи, извършени от физическо лице. Поради това е от съществено значение как и на какви основания лицето осъществява дейност в полза на дружеството и как разходите, които е извършило то, са свързани с тази дейност.

ЗКПО признава разходите, направени от физическо лице във връзка с дейността на данъчно задължените лица (ДЗЛ), без да ограничава техния размер, ако те са доказани с първичните счетоводни документи, изискуеми за целта, и отговарят на условията, регламентирани в чл. 33, ал.1 и ал. 2 на закона. В съответствие с тези условия за данъчни цели се признават счетоводните разходи, отчетени за пътуване и престой на физически лица, когато:

• пътуването и престоят на лицата са свързани с дейността на ДЗЛ; и
• тези лица са в трудови правоотношения с ДЗЛ или са наети от него по извънтрудови правоотношения за дейността, във връзка с която са извършени разходите.

При това втората част от текста на разпоредбата на т.1 от ал.1 на чл. 33 на закона определя еднозначно, че изискването лицата да са в трудови или извънтрудови взаимоотношения с ДЗЛ се отнася и за “включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице”.

Следователно, за да бъдат признати за данъчни цели, разходите за пътуване и престой на собственика на ЕООД в качеството му на управител, следва да отговарят на изискването на чл. 33, ал. 1, т. 1 на ЗКПО, т.е. между дружеството и него трябва да е сключен договор за управление. Посочването на лицето като управител на дружеството при вписването му в търговския регистър не е достатъчно за целта. Необходимо е между него и дружеството да има сключен договор за управление, който, за да бъде валиден, следва да бъде сключен в писмена форма. Това произтича от разпоредбата на чл.141, ал. 7 на ТЗ, според която:

“Отношенията между дружеството и управителят се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик”.

Следователно при липса на писмен договор за управление, ако собственикът на ЕООД е управител на дружеството единствено само по силата на вписването му като такъв в търговския регистър, разходите му за пътуване и престой (независимо как са отчетени), не се признават за данъчни цели. Тук обръщаме изрично внимание на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 на ЗКПО, според която: “Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на акционерите и съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на акционери или съдружници”. Практическата стойност на тази разпоредба се изразява в това, че, за да бъдат признати за данъчни цели, счетоводните разходи на едноличния собственик на ЕООД следва да бъдат направени за пътуване, извършено във връзка с икономическата дейност на дружеството в качеството му на негов управител, а не за присъствието на лицето при пътуването в качеството му на съдружник.

Според нас в стопанската практика е трудно да се направи разлика между двата повода, но е добре тази разпоредба да се има предвид при оформянето на документите, свързани с пътувания (командировки) на собственика на ЕООД, вписан като управител. Към такъв извод насочва и данъчната практика и становищата на органите по приходите, изразени в писма № 5 - 330 от 09.04.2008 г. и писмо № 5 - 349 от 03.07. 2008 г. на Дирекция “ОУИ” – София. Такова е и становището по въпроса на ВАС, изразена в негово решение № 332 от 10.01.2008 г., VI отд., по адм. дело № 8755 от 2007 г.

В тази връзка заслужава да се отбележи, че разходите за пътуване и престой на собственика на ЕООД ще бъдат признати за данъчни цели на дружеството и в случай, че за изпълнение на дейностите и услугите, във връзка с които са извършени те, лицето е сключило с него договор (договор за извънтрудови взаимоотношения на основания, различни от управленските).