НАРЪЧНИК ЗА
ПРЕМИНАВАНЕ ПРЕЗ ГКПП - НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
София, 2000 г.
При изготвяне на Наръчника са използвани нормативни актове, които регламентират външнотърговския и митнически режим на Република България, материали предоставени от Национална служба гранична полиция, Национална служба за растителна защита, карантина и агрохимия и Национална ветеринарномедицинска служба при Министерството на земеделието и горите, препоръки на участниците в БУЛПРО към БТПП, опита на служители от контролните пунктове на ГКПП-Кулата.
Наръчникът е одобрен от:
Председател на БТПП Божидар Божинов |
Министър на финансите Муравей Радев |
Министър на вътрешните работи Емануил Йорданов |
Министър на земеделието и горите Венцислав Върбанов |
Министър на регионалното
развитие и благоустройството Евгени Чачев |
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР
ПРИЛОЖЕНИЯ
Съветът БУЛПРО при БТПП е създаден, за да съдейства за опростяване изпълнението на сделките по износа и вноса на стоки и като такав има определен принос при внедряването на много международни препоръки и стандрати във външнотърговската практика на Република България. Предлаганият наръчник “Преминаване през ГКПП-Кулата” е поредно доказателство, че БУЛПРО, под различни форми, предлага на търговците информация, която да ги улеснява при изпълнението на своите сделки по износа и вноса на стоки. Независимо, че наръчникът дава отговори на конкретни въпроси при преминаване на ГКПП-Кулата, то няма да има съществена разлика при преминаване и други ГКПП на страната.
Наръчникът предоставя информация за:
Потокът от преминаващи търговци и стоки през ГКПП е не само голям, но и много разнообразен, поради което не беше възможно на този първи етап да се опишат подробно всички стокопотоци. В Наръчника са описани най-масовите стокопотоци, без да се включва изнасянето, внасянето и транзитирането на стоки с възможна двойна употреба, оръжия, отпадъци и други.
За улеснение на преминаващите лица, към Наръчника са приложени образци на бланки на документите, които изискват контролните органи при преминаване на ГКПП-Кулата.
Наръчникът е предназначен, както за всички лица преминаващи ГКПП-Кулата - юридически, еднолични търговци и пътници, така и за всички любознателни читатели, които имат пряко или косвено отношение към международната търговия - търговци, ученици, студенти, аспиранти и всички с интерес към външнотърговската практика на Република България.
Идеята на издателите е Наръчникът да се публикува в началото на всяка година, но динамичните промени налагат той да бъде актуализиран периодично. Ето защо Наръчникът може да бъде намерен в неговия електронен вариант на страницата на БТПП в Интернет: http://www.bcci.bg
БУЛПРО с благодарност ще приеме всякакви мнения на уважаемия читател - положителни, критични и препоръки, защото вярваме, че всички те ще бъдат насочени към подобряване съдържанието на Наръчника, към предложения за разработване на други материали свързани с облекчения при изпълнение на сделки по изнасянето, внасянето и транзитирането на стоки през Република България.
Адрес за препоръки и заявки за закупуване:
БТПП, Съвет БУЛПРО, ул. Парчевич 42, 1000 София
тел.: 02 9872631
факс: 02 9873209
Е-mail: bulpro@bcci.bg
РАЗДЕЛ І. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
В Република България по проблемите на опростяване на процедурите в международната търговия се работи от края на 60-те и началонто на 70-те години. Първите успехи в тази насока бяха през 1975 г., когато беше разработен и утвърден Български държавен стандарт (БДС) на формуляр-образец на търговски документи на база "United Nations Layout Key for Trade Documents".
Българската търговско-промишлена палата (БТПП), като изхождаше от постановките на препоръка 4 "Национални органи по опростяване на търговията" на Рабтона група 4 (WP.4) към ИКЕ при ООН, на 08 юни 1990 г. учреди Съвет по опростяване на търговските процедури - БУЛПРО. През юли 1993 г. Министерския съвет прие Решение 313, с което утвърди статута на БУЛПРО като Съвет към БТПП.
В кратък срок, след своето учредяване, БУЛПРО разработи нови и актуализира някои стари бланки на външнотърговски документи - експортна фактура, удостоверение за износ/внос, сертификат за произход и други. Внедрени бяха редица международни класификатори и кодови означения. Съветът БУЛПРО към Българската търговско-промишлена палата разработи и два проектно-стандарта - БДС ISO 6422 "Формуляр-образец на търговски документи" и БДС ISO 3166 "Кодове за представяне на наименованията на страните". Проекто-стандартите бяха утвърдени от Комитета по стандартизация и метрология, като БДС и влязоха в сила от 1 юли 1995 година. Понастоящем БУЛПРО работи по:
БУЛПРО участва в различни международни прояви, като сесии и съвещания на UN\CEFACT - United Nations Centre for the Facilitation of Procedures, Commerce and Transport; SECIPRO - ПРО-органицациите на страните, участващи в Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа - ИСЮЕ/SECI и др.
При преминаване да държавната граница през граничните контролно-пропускателни пунктове, лицата и превозните средства, както и стоките, които се пренасят или превозват от тях, подлежат на митнически надзор и контрол. Митническият надзор и митническият контрол върху внасянето, изнасянето и транзитирането на стоки за, от и през Република България, както и събирането на митни сборове и прилагането на административнонаказателни разпоредби се осъществява от митническите органи.
Митническата администрация е централизирана система, която включва:
Главното управление на митниците е структурно звено на Министерството на финансите. То организира, ръководи, контролира и отчита дейността на митническите учреждения и извършва митническа дейност.
Районните митнически управления са на пряко подчинение на Главното управление на митниците. Те организират, ръководят, контролират и отчитат дейността на включените в тяхната структура митници, митнически бюра и пунктове, извършват митническа дейност и осигуряват информационното обслужване на митниците и на Главното управление на митниците.
Митниците организират, ръководят, контролират и отчитат дейността на включените в тяхната структура митнически бюра и митнически пунктове и заедно с тях са основни изпълнители на митническия надзор и контрол.
Схематично структурата на митническата администрация е показана в Приложение 1, а класификаторът на митническите учреждения в Република България е в Приложение 2.
Към Наръчника е приложена и пътна карта на България, която включва както всички ГКПП на страната, така и митниците, митническите бюра и митническите пунктове във вътрешността на страната - Приложение 3.
3.1. Институции, упражняващи контрол на ГКПП-Кулата
Контролът, при преминаване на гранично-контролния пропускателен пункт Кулата, се упражнява от органи на следните институции:
3.2. Пътни ленти(коридори) за преминаване и
последователност на контролните органи.
Коридорите за преминаване са 8 на брой, 4 при
излизане от България и толкова при влизане в
България. С извършващата се рекунструкция на
ГКПП-Кулата коридорите ще станат общо 16 на брой.
Предвижда се тази реконструкция да завърши до 30
юни 2000 г.
При излизане от България контролните пунктове са 4 на брой, разположени в следната последователност:
При влизане в България контролните пунктове са 7 на брой, разположени в следната последователност:
Тези два контролни пункта (ветеринарен и фитосанитарен) са разположени, встрани(извън) от коридора за преминаване, поради което не затрудняват общия поток от преминаващи превозни средства;
Контролните органи работят на непрекъснат денонощен режим на работа и без почивни дни.
Дължимите, от преминаващите през различните контролни пунктове, такси се заплащат:
На разположение на преминаващите КГПП-Кулата са различни удобства: паркинг, бюро за изготвяне на митнически документи, бюро за обмен на валута, безмитен магазин, тоалетни.
Схематично, ГКПП-Кулата със съответните коридори за преминаване, разположението на котролните органи и други служби, е показан в Приложение 4.
РАЗДЕЛ ІІ. | ДОКУМЕНТИ, КОИТО СЕ ИЗИСКВАТ ОТ КОНТРОЛНИТЕ ОРГАНИ ПРИ ИЗЛИЗАНЕ ОТ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ |
Времетраене на контрола: до 2 мин.
От български граждани се изисква:
От чужди граждани се изисква:
За моторни превозни средства се изисква:
Нормативната уредба на паспортния контрол е посочена в Приложение …..
2.1. Документи за стоки, превозвани с ТИР
Времетраене на контрола: до 4-5 мин.
За стоки, превозвани с ТИР митническите органи изискват следните документи:
2.2. Документи за стоки, изнасяни от
пътници - местни и чуждестранни лица
Времетраене на контрола:
За:
митническите органи изискват:
2.3. Документи за стоки, изнасяни от пътници - местни лица
Времетраене на контрола: мин.
За:
митническите органи изискват:
Забележка:
2.4. Документи за стоки, изнасяни от пътници -
чуждестранни лица
Времетраене на контрола:
За:
Тази декларация заедно с указания за нейното попълване(на български, английски, немски, руски и френски език) се предоставя за попълване от пътниците на граничния пункт, преди започване на митническата проверка.
Забележка:
Нормативна уредба, която регламентира износа на стоки, е посочена в Приложение
Времетране на контрола: до 30 мин.
За стоки, за които се изисква ветеринарно
медицински контрол.
При ветеринарномедицинския контрол се
изискват следните документи:
При ветеринарномедицинския контрол се заплащат такси в размер, определен с Тарифа 8 за таксите, които се събират в системата на Министерството на земеделието и хранителната промишленост – Приложение …. .
За транзитно преминаване на живи животни
Ветеринарномедицинските органи изискват:
Нормативна уредба на ветеринарния контрол е посочена в Приложение ……..
За стоки, за които се изисква фитосанитарен контрол е необходим
За стоки за реекспорт фитосанитарните органи изискват:
При фитосанитарния контрол се заплащат такси в размер определен с Тарифата за таксите, които се събират от Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия при министерството на земеделието, горите и аграрната реформа – Приложение.
Нормативна уредба на фитосанитарния контрол е поочена в Приложение …..
РАЗДЕЛ ІІІ. | ДОКУМЕНТИ, КОИТО СЕ ИЗИСКВАТ ОТ КОНТРОЛНИТЕ ОРГАНИ ПРИ ВЛИЗАНЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ |
Времетраене на контрола: до 2 мин.
От български граждани се изисква:
От чужди граждани се изисква:
Режимът за влизане и пребиваване на чужденци в Република България е описан в Приложение .
За моторни превозни средства се изисква:
Нормативната уредба за паспортния контрол е посочена в Приложение .
2.1. Документи за стоки, превозвани с ТИР
Времетраене на контрола: до 4-5 мин.
За стоки превозвани с ТИР, митническите органи изискват следните документи:
2.2. Документи за стоки, внасяни от пътници -
местни и чуждестранни лица
Времетраене на контрола: мин.
За:
митническите органи изискват:
2.3. Документи за стоки, внасяни от пътници -
местни лица
Времетраене на контрола: мин.
За:
митническите органи изискват:
Забележка:
2.4. Документи за стоки, внасяни от пътници -
чуждестранни лица
Времетраене на контрола: мин.
За:
Тази декларация заедно с указания за нейното попълване(на български, английски, немски, руски и френски език) се предоставя за попълване от пътниците на граничния пункт, преди започване на митническата проверка.
За временно внасяни лични вещи и стоки за спортни цели с висок разер на митните сборове, митническите органи изискват:
Забележка:
Нормативната уредба, която регламентира вноса на стоки, е описана в приложение.
Времетране на контрола: до 30 мин.
За стоки, за които се изисква ветеринарно медицински контрол, са необходими следните документи:
Ветеринарно-медицинско разрешение за внос (Приложение 13)
Оригинален ветеринарен сертификат, придружаващ всяка пратка при внос, издаден от държавен ветеринарен лекар на страната-износител.
При ветеринарния контрол се заплащат такси в размер, определен с Тарифа 8 за таксите, които се събират в системата на Министерството на земеделието и хранителната промишленост
Приложение .
За транзитно преминаване на живи животни, ветеринарните органи изискват:
Нормативна уредба на ветеринарно-медицинския контрол е описана в приложение .
Времетраене на контрола: мин.
За стоки, за които се изисква фитосанитарен контрол е необходим:
За стоки за реекспорт, фитосанитарните органи изискват:
При фитосанитарния контрол се заплащат такси в размер определен с Тарифата за таксите, които се събират от Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия при министерството на земеделието, горите и аграрната реформа – Приложение ….
Нормативната уредба на фитосанитарния контрол е описана в Приложение :
Времетраене на контрола:
При влизане в Република България:
Нормативната уредба, която налага дезинфекция, измерване и заплащане на пътни такси при влизане на моторни превозни средства в Република България, е посочена в Приложение .
РАЗДЕЛ IV. | ПРЕНАСЯНЕ НА СТОКИ С КАРНЕТ АТА |
Изнасянето, внасянето и транзитирането на стоки е възможно и без използване на някои от описаните в раздел II и раздел III митнически документи. Това е възможно в случай, че тези стоки се пренасят с единния международен митнически гаранционен документ - карнет АТА. Карнет АТА е въведен от Конвенцията АТА - митническа конвенция за временно допускане на стоки. Карнетите АТА могат да се използуват както от юридически лица и еднолични търговци, така и от физически лица.
Конвенцията АТА е насочена към опростяване и унификация на митническите процедури, свързани с временния внос, обратния износ и транзитното пренасяне на стоки през територията на договарящите страни. Всяка договорна страна по конвенцията приема карнета АТА вместо своите национални документи за временен внос, временен износ или транзит. Карнетите АТА не означават премахване на митническия контрол, а само опростяване на митническите формалности, т.е. карнет АТА позволява да се избегне спазването на формалностите, които се изискват от националните законодателства - например, попълване на нови митнически документи, изискване на разрешение за временен внос, внасяне на парични гаранции и др. Но, карнет АТА не освобождава своя титуляр от необходимостта да представи през митническите органи документи, касаещи съответствието на стоката с изискванията на специалини нормативни актове, например - ветеринарен сертификат. Следва да се има предвид обаче предвид, че карнетите АТА се издават и важат само за страните-присъединили се към конвенциата АТА.
Идеята за създаване на общ международен митнически документ за временен внос на стоки се заражда към края на 50-те години, когато Съвета за митническо сътрудничество в Брюксел създава карнети за временен внос на шосейни моторни превозни средства, митническа конвенция за карнетите Е.С.S. за временен внос на търговски мостри и др. Макар, че тези конвенции вече да не се прилагат, те могат да се приемат за прототип на карнетите АТА. Именно, добрите резултати от използуването на различните видове международни митнически документи за временен внос поражда идеята за създаване на единен карнет с по-широко приложение, който да обхваща по-голяма част от възможените случаи на временен внос. Запчната в тази насока работа завършва с успех на 6 декември 1961 г., когато Съвета за митническо сътрудничество създава митническата конвенция по карнетите АТА за временно допускане на стоки. Конвенцията влиза в сила на 30 юли 1963 г., а за България конвенцията влиза в сила от 1 ноември 1964 г.
Съкращението АТА е резултат от комбинацията от първите букви на френското наименование "Admission temporaire" и английското наименование "Temporary admission" (временно допускане).
Карнетите АТА има широк обсег на приложение. Практически, с малки изключения, с карент АТА могат да бъдат внасяни и изнасяни временно стоки от всякакъв вид, независимо от стойността им - апаратура, уреди, машини и други материали; панаирни и изложбени стоки, търговски мостри и др. Само стоките, предмет на преработка и доработка, не могат да бъдат временно внасяни или временно изнасяни под прикритието на карнет АТА.
С карнет АТА стоките могат да бъдат експедирани в неограничен брой страни в продъжение на една година. Те могат да бъдат превозвани с всякакъв вид транспортни средства, изпращани по пощата и да влизат и излизат от страните през различни митнически пунктове.
Карнет АТА може да се прилага и за непридружени пратки - например, пощенски пратки, като карнета се приложи към съответните документи по пратката. При придружени стоки карнетът се носи от лицето-придружител. Препоръчително е съответната фирма да даде пълномощно на това лице.
Карнет АТА се издава със срок на валидност най-много до 1 година. По изключение (болест, нещастен случай и др.) срокът на валидност на карнета АТА може да бъде продължен най-много до една година от дата на издаването му, в случай, че първоначалния срок е бил по-къс. Срокът на валидност на карнет АТА може да бъде продължен и след като е изтекла една година, но това зависи и от приемащата държава.
Карнетите АТА са официален документ, гарантиран от международна гаранционна верига. Всяка от гарантиращите организации от международната верига поема задължението да заплати на митническите власти на собствената си държава дължимите митни сборове в случай, че допуснатите за временен внос стоки не бъдат изнесени обратно в срок. Отговорността на гарантиращата организация е ограничена от конвенцията по размер до дължимите вносни мита, сумирани с до десет прозента от всички други дължими плащания - такси, глоби и др. При това плащането им следва да е поискано от организацията в срок до една година от датата на просрочването на карнета.
Гарантираща организация за българските карнети АТА е Българската търговско-промишлена палата (БТПП). БТПП организира цялостната работа по издаването и отчитането на карнетите АТА. Всички подробности относно издаването, срок на валидност, за какви стоки и на каква стойност важи карнета, заплащане на съответните такси, бланките на карнетите АТА и тяхното попълване, задълженията на титуляра на кранета, кои страни са подписали Конвенцията за карнет АТА и други, следва да се търсят в БТПП.
Лицето, което временно внася стока с използуване на карнет АТА, трябва да знае и помни основното си задължение, че поема пред митниците както на страната на временния износ, така и на страната на временния внос - да върне обратно стоката.
При загубване, кражба или унищожаване на издаден вече карнет АТА може да се издаде нов, заместващ карнет, със срок на валидност, както на подменения карнет. Заместващ карнет се издава при поискване от собственика на загубения карнет или при уведомения от чуждестранните митнически власти, ж.п.администрация или пощенски служби.
Новоиздедения карнет носи номарер на предишния и ясно се маркира като дубликат.
Предимствата от използуването на карнета АТА, се изразяват в няколко насоки:
Общо може да се каже, че карнетите АТА икономисват средства и време на лицата, които ги ползуват.
Приложение