Този сайт използва бисквитки. Допълнителна информация. - Разбрано.


Насоки за дейността 2019 - 2023 г.

XXXIV редовно Общо събрание на БТПП

НАСОКИ

за ДЕЙНОСТТА на БЪЛГАРСКАТА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА (БТПП)
за периода 2019 - 2023 година

 

НИЕ – ЧЛЕНОВЕТЕ НА БТПП – предприемачи, регионални търговски палати/камари, браншови съюзи и други организации с нестопанска цел, представени в 34-тото Общо събрание на БТПП, проведено на 04 юни 2019 г., в изпълнение на
правомощията по чл. 23, ал. 1, т. 2 от Устава на БТПП, ЗАЯВЯВАМЕ НАМЕРЕНИЯ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ:

ЗАЯВЯВАМЕ НАМЕРЕНИЯ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ:

  • по-благоприятна среда за българското предприемачество, за неговото устойчиво и
    независимо развитие;
  • повишаване конкурентноспособността на произведените и предоставяни от българските предприемачи стоки и услуги;
    развитие на съществуващите форми на гъвкава заетост (надомна работа, работа от разстояние, наемане чрез агенции за временна заетост, краткотрайна сезонна работа, почасово наемане и пр.) и стимулиране на младежката заетост, заетостта, съчетана с повишаване на образованието, квалификацията и преквалификацията, разкриването на високотехнологични и високопроизводителни работни места и др. под.;
  • регулиране на миграцията и подобряване условията за внос на дефицитна в страната работна сила;
  • стабилно развитие на българската икономика;
  • стимулиране на инвестиционната дейност, увеличаване на чуждестранните инвестиции в РБългария -

ПОРАДИ КОЕТО ОБЕДИНЯВАМЕ УСИЛИЯТА СИ В БТПП ЗА ПОСТИГАНЕ НА РЕЗУЛТАТИ В СЛЕДНИТЕ НАСОКИ:

  1. МАКРОИКОНОМИЧЕСКА СТАБИЛНОСТ НА РБЪЛГАРИЯ, чрез:
    1. запазване на валутния борд до влизането на Р. България в еврозоната;
    2. запазване на данъчните ставки, вкл. и т.н. пропорционалното облагане" (т.н "плосък" данък );
    3. ограничаване до 35 % от брутния вътрешен продукт на преразпределението на средствата през бюджета, вкл. и чрез:
      • мерки, насочени към ефективност на публичните разходи;
      • регулиране определянето на всички държавни такси, чрез приемането на методика, основана на разходо-покривен принцип;
      • широко въвеждане на електронно обслужване, съпроводено с намаляване броя на държавните служители;
      • съблюдаване на правилото събраните такси за определена административна услуга да се използват за подобряване на нейното качество, достъпност, съкращаване на срока за предоставянето й;
      • обвързването на увеличеното бюджетно финансиране на нереформирани сектори (вкл. и на структуроопределящи държавни предприятия) с постигането/степента на постигане на напредварително заложени цели/реформи;
      • прекратяване на практиката за кредитиране/финансиране на стопански дейности в нереформирани държавни предприятия;
      • прекратяването на държавни дейности, които нямат публичен характер и се предлагат на пазара от частни субекти, тъй като обратното е форма на нелоялна конкуренция;
      • предоставяне администрирането на по-леките регулативни режими (регистрационните) от държавните органи на браншовите организации, въз основа на конкурс и при законово определени критерии – приемане на Закон за браншовите организации.
    4. предприемането на сериозни мерки за масово електронизиране на дейности и услуги (т.н. "електронно правителство")

  2. ПОДОБРЯВАНЕ НА УСЛОВИЯТА ЗА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ, чрез реализиране на следните мерки:
    1. приеманенормативни промени, свързани с държавното регулиране на цените на монополните дружества, насочени към въвеждане на перманентен мониторинг върху:
      • обосноваността на разходите на дружествата;
      • спазване на инвестиционните им ангажименти;
      • необходимостта от намаляване на регулираните цени при снижаване на цените на закупуваните от тях суровини и материали (на българския и международен
        пазар);
      • необходимостта от увеличаване на регулираните цени, обосновано основно от посочените по-горе предпоставки.
    2. нормативни промени, свързани с регулативните режими, насочени към:
      • отмяна на централни регулативни режими, които не съответстват на Закона за ограничаване на административното регулиране и административен контрол върху стопанската дейност;
      • облекчаване на централни регулативни режими (чрез стандартизиране на документите и процедурите и тяхното електронизиране);
      • отмяна на регулативните режими, насочени към улесняване на държавната контролна дейност (напр. проекта за изменение на ДОПК, с който се въвежда задължение за производителите и търговците не по-късно от седем дни преди натоварването на превозното средство да уведомяват НАП за планирания транспорт на стоки);
      • нормиране в Закона за местното самоуправление и местната администрация на ясни и конкретни условия, при които могат да се въвеждат местни регулативни режими в съответствие с Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност;
      • нормиране в Административнопроцесуалния кодекс на обща презумпция за "мълчаливо съгласие", ако в специалния закон не е предвидено друго; разширено въвеждане в специалните закони на принципа на "мълчаливото съгласие";
      • предоставяне на регистрационни режими на браншови организации на конкурентна основа, при предварително обявени (нормирани) критерии/условия;
    3. подобряване на качеството на административните услуги чрез стандартизиране и електронизация на документите и процедурите;
    4. нормативни промени насочени към ускоряване на процедурата по несъстоятелност;
    5. чувствително подобряване на работата на контролните и органи в насока установяване на перманентен контрол по спазването на данъчния, митническия и осигурителен режим с цел осезателно ограничаване на сивия сектор и корупцията;
    6. нормативни промени, насочени към увеличаване на контрола при възлагане и изпълнение на обществени поръчки, чрез:
      • цялостното им електронизиране (обявяване, кандидатстване, оценяване, изпълнение и отчитане);
      • разширяване на регистъра на обществените поръчки с данни за изпълнението/неизпълнението/неточното изпълнение на обществените поръчки и на ангажиментите в гаранционните срокове, както и на дължимата и реализирана отговорност за неизпълнение/неточно изпълнение;
      • задължително включване в комисиите по оценка на възложителите на представители на браншовите организации от съответната икономическа дейност – с цел повишаване на прозрачността и на гражданския мониторинг в процедурата по оценка и възлагане;
    7. насърчаване договарянето на минималната работна заплата в колективни трудови договори на ниво предприятие ограничаване договарянето на минималната работна заплата в колективни трудови договори на отраслово/браншово ниво, предвид голямото различие на икономическите и финанови възможности на предприятия от един или сродни отрасли/браншове;
    8. отмяна на принципа за нормативно определяне на минималната работна заплата за всички отрасли и браншове; минималната работна заплата да се договаря и
      определя на базата на трипартитно рамково споразумение, изготвено съобразно принципите на Конвенция 131 на МОТ;
    9. отмяна нормирането на минималните осигурителни прагове, тъй като подобен подход няма аналог в нито една страна членка на ЕС;
    10. отмяна на императивните норми на работодателя, несвързани пряко с производствената дейност – тези задължения да останат ангажимент/отговорност за работодателя в сферата на корпоративната социална отговорност (напр. такива свързани със синдикалната дейност, като: предоставяне на допълнителен отпуск на синдикалните дейци, създаване на условия за работа на синдикалните организации, предварително съгласуване със синдикалните организации въвеждането на непълно работно време, отмяна на правото на синдикалните организации да посещават предприятията и изискват обяснение от работодателя, прекратяване на трудовия договор на член на синдикално ръководство; свързани с извънпроизводствената дейност на работниците и служителите, вкл. и такива, отнасящи се до здравословните и безопасни условия на труд - ЗБУТ, като: финансиране на социално-битовото и културно обслужване на работниците/служителите; заплащането на
      периодичните медицински прегледи на работниците/служителите; изготвянето на програма за провеждане на инструктаж на работното място по ЗБУТ; изготвяне на програми за провеждане на обученията в предприятието по ЗБУТ; провеждането на начален инструктаж по ЗБУТ);
    11. оптимизиране на данъчния и осигурителен режим, чрез:
      • точно изпълнение на задълженията на държавните органи, на държавните предприятия и пр. за своевременно възстановяване на данъка върху добавената стойност, за плащанията по договорите за обществени поръчки, за възстановяване от публичните органи на недължимо платени им суми, както и за дължими лихви, за плащане на обезщетения и пр. и пр.;
      • отмяна на данъка върху дивидента и намаляване с 5% на данъка върху доходите на едноличните търговци;
      • намаляване на нормативно определените срокове за възстановяване на данъка върху добавената стойност (ДДС);
      • с право на данъчен кредит по Закона за ДДС да се ползват инвестициите в държавна и общинска инфраструктура, свързани с осъществяването на инвестиционен проект;
      • усъвършенстване на режима на т.н. "солидарна отговорност" по чл. 177 от Закона за ДДС – ограничаване на хипотезите на отговорност на данъчно задължено лице в случаите на злоупотреба във веригата на договорните връзки;
      • поравно разпределение (50/50) между работодател и работник/служител на дължимите осигурителни вноски;
      • нормиране на лична осигурителна вноска за служителите от публичния сектор;
      • отмяна на задължението на работодателя да заплаща на работника/служителя обезщетение за първите дни на временна неработоспособност;
    12. нормативни промени, насочени към облекчаване на дейността на микро-, малките и средни предприятия, чрез отмяна на императивните задължения, свързани с:
      • приемането на: правилник за вътрешния трудов ред и вътрешни правила за здравословни и безопасни условия на труд;
      • сключването на задължителен договор със служба по трудова медицина - такъв работодател да се задължи да прилага опростени типови правила, приети от Изпълнителната агенцията за насърчаване на малките и средни предприятия и Инспекцията по труда, разработени съвместно със социалните партньори;
      • разделно събиране на отпадъци;
      • създаването на Комитет по условия на труд или Група по условия на труд.
    13. отмяна балансирано насочване на средства в основната инфраструктура (железопътна, пътна, морска, речна и летищна) за осигуряване на конкурентни условия на дейност на различните видове транспорт;
    14. реализиране на мерки за провеждане на политика "Доверете се на българското", насочена към насърчаване използването на български стоки и услуги и повишаване на доверието на потребителите към тях;
    15. доразвиване на нормативната уредба, свързана със социалните предприятия, с която да се стимулира създаването на социални предприятия за различни уязвими социални групи (извън хората с увреждания) и в различни сфери (напр. социални предприятия, предоставящи елементарни здравни услуги - измерване на кръвно налягане, измерване на кръвна захар, помощ от медицински сестри в домашни условия; социални предприятия, предоставящи обучителни и образователни услуги и др. под. услуги.
       
  3. ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ, НАСОЧЕНА КЪМ ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ПРЕДПРИЕМАЧИТЕ, чрез мерки за:  
    1. по-доброто функциониране на единния пазар в сферата на услугите чрез облекчаване на административните изисквания, както и чрез достъп до електронна информация за услуги, позволяващ на предприемачите да разширяват дейността си на европейския пазар;
    2. равно зачитане и подход към на интересите на предприемачите от един и същи бранш в различните страни-членки при нормиране на европейско ниво на условията за извършване на дейността им (напр. прилагане на Директивата за командироване на работници по отношение на камионния транспорт в пакет"Мобилност 2" на ЕК и неприлагането на тази директива за автобусния транспорт в пакет "Мобилност1" на ЕК);
    3. равни задължения за производителите и търговците в различните страни-членки да продават в други страни-членки определен вид стоки с еднакви качествени показатели;
    4. снижаване на разходите на предприемачите за защита на иновации, чрез по-бързото приемане на Европейски патент с единно действие (European patents with unitary effect /Unitary Patent).
       
  4. ПОВИШАВАНЕ ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕТО НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ, чрез:
    1. нормиране на инструменти, чрез които партньорите да могат да задават въпроси, да правят предложения и да получават информация за мотивите, на основание на които становищата им не са били приети;
    2. улесняване на процеса на кандидатстване и отчитане на проектите чрез:
      • намаляване на бюрократичните процедури при отчитането на проектите, чрез нормирана изчерпателност и еднократност на забележките, давани от управляващите/договарящите органи;
      • ясни критерии и прозрачност при избора на оценителите на проектните предложения.
    3. повишаване на размера на авансовите плащания при безвъзмездна финансова помощ, като се търсят алтернативни форми на банковата гаранция, особено за малките и средни предприятия;
    4. бързо реализиране на отговорност на длъжностни лица, по чиято вина е спряно, или забавено европейско финансиране;
    5. активно участие в изпълнението на Плана на действие "Предприемачество 2020" на Европейската комисия чрез:
      • организиране на обучения по предприемачество за подпомагане стартирането на собствен бизнес и разкриване на нови предприятия;
      • съдействие за създаване на благоприятна среда за растеж и развитие на предприятията.
         
  5. ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ЕНЕРГИЙНИЯ СЕКТОР, НАСОЧЕНО КЪМ УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА ЕНЕРГИЙНИЯ СЕКТОР И ПОДОБРЯВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ В РАЗЛИЧНИ СФЕРИ, чрез:
    1. прилагане на третия и подготовка за прилагане на четвъртия енергиен пакет, Директива 2009/73/ЕО, Директива № 2009/72/ЕО, Регламент (ЕО) № 715/2009, Регламент (ЕО) 714/2009, Регламент (ЕО) № 713/2009;
    2. по-добър регионален енергиен пазар, посредством повишаване на енергийната свързаност, вкл. и чрез:
      • създаване на нова потребителска инфраструктура, свързване с газопреносните мрежи на съседните държави,
      • развитие на резервни газови източници и съоръжения на предприятията и на мрежите за битова газификация,
      • междусистемна свързаност между операторите на газопреносните мрежи на РБългария и съседните държави – за обмен на природен газ от ползвателите на мрежите при регламентирани публични условия, гарантиращи равнопоставеност;
    3. реализиране на трансгранични проекти за газификация на територии, граничещи със страната ни, чрез прилагане на иновативни технологии за пренос на природен газ във високо компресирано и втечнено състояние;
    4. подобряване на енергийната ефективност в индустрията, вкл. чрез внедряване на стандарти, технологии, системи и решения за енергиен мениджмънт на предприятията и чрез активно управление на товарите на свободния пазар;
    5. подобряване на енергийната ефективност в транспорта, вкл. чрез подпомагане на институциализирането на транспортната енергетика, разработване на мерки за икономия на горива и енергия в транспорта;
    6. подобряване на eнeргийната ефективност в сгради и съоръжения, чрез развитие на професионалния фасилити мениджмънт, финансиране на договори за енергийно изпълнение, внедряване на интелигентни системи и мрежи;
    7. подобряване на енергийната ефективност в домакинствата, вкл. чрез подпомагане на политиката за преодоляване на енергийната бедност.
       
  6. ПОДПОМАГАНЕ НА ВНЕДРЯВАНЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДИГИТАЛИЗАЦИЯТА НА ИКОНОМИКАТА, чрез мерки, насочени към:
    1. насърчаване на дигитализацията на икономиката - създаване на възможности за внедряване на цифрови технологии, модернизиране на процесите и на бизнесмоделите;
    2. приоритизирани действия за интеграцията на Индустрия 4.0 в българската икономика;
    3. съдействие за повишаване на конкурентните възможности на предприятията в интернет чрез разширена, взаимосвързана цифрова инфраструктура.
       
  7. РАЗВИТИЕ НА КРЪГОВАТА ИКОНОМИКА И АНГАЖИРАНОСТТА НА ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВОТО КЪМ КАЧЕСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА, чрез СТИМУЛИ , насочени към:
    1. оптимизирано използване на ресурсите и увеличаване на повторната им употреба с цел интеграция на кръгова икономика в индустрията;
    2. ограничаване зависимостта от ресурси и намаляване на количеството на отпадъци;
    3. редуциране използването на пластмасови изделия за еднократна употреба;
    4. въвеждане на изискване за минимален процент "зелени обществени поръчки".
       
  8. УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА В НАСОКА ПОДОБРЯВАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ПАЗАРА НА ТРУДА, чрез:
    1. приемане на мерки, гарантиращи по-тясно свързване на образованието, професионалното обучение и квалификацията с нуждите на
      предприемачеството, насочени към:
      • изграждане и поддържане на система за прогнозиране (в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план) на потребностите на предприемачеството от определени професии, умения, компетенции, вкл. в перспективни и ключови за икономиката отрасли;
      • разширяване на възможностите за включване на практикуващи специалисти във всички нива на образованието и обучението;
      • приоритизиране - при финансирането на държавната поръчка в сферата на висшето образование – на техническите специалности и бакалавърските и магистърски програми по фундаментални природни науки, които са от решаващо значение за развитието на икономиката;
      • създаване на механизъм, гарантиращ съответствие между план-приема в професионалните гимназии и във висшите училища с потребностите на предприемачеството;
      • реално въвеждане в учебните програми на всички нива на образование на дисциплината "предприемачество";
      • тясно сътрудничество с академичните среди за прогнозиране на професиите и квалификациите на бъдещето;
    2. създаване на подотраслов съвет за тристранно сътрудничество в сферата на професионалното образование, с цел създаване на условия за въвеждане на добри практики и политики в областта на корпоративната социална отговорност, като в съвета участват браншови съюзи, които отговарят на критериите за представителност, според Кодекса на труда;
    3. усъвършенстване на образователната система в насока осигуряване на гъвкавост на работната сила с възможности за работа в различни сектори от икономиката;
    4. опростяване на процедурите за признаване на образованието, придобито в чужбина и опростяване на условията за признаване на образованието, получено в страните-членки на ЕС;
    5. обвързано инвестиране в образователната система с нейното реформиране, насочено към повишаване на качеството на учебния материал и на неговата достъпност, в зависимост от възрастовите възможности на обучаемите, към разширяване дигитализиране на обучението, към по-добър мениджмънт на образователните институции, вкл. и относно тяхната материално-техническа база;
    6. насърчителни мерки за по-голям брой студенти с педагогически специалности, за тяхната реализация като учители, както и за повишаване на квалификацията им;
    7. развитие на възможностите за внос на работна ръка, съобразно нуждите на предприемачеството и при регулиране на миграцията;
    8. насърчаване на обучението на чуждестранни студенти в български учебни заведения;
    9. развитие на стимулите наемането на работа на студенти в предприятия (освен напр. напр. изплащане на на стипендии срещу задължение за работа в предприятието за определен период от време);
    10. реализиране на програми за заетост на хора в трета възраст, с цел по-продължителното използване на техните знания и умения.
       
  9. УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ТРИПАРТИТНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО, чрез:
    1. промени в нормативната уредба, регламентираща тристранния диалог, насочени към подобряване на неговата ефективност, предвид случаите на формализиране на партньорството;
    2. конкретизиране по нормативен път (в Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, или в приет Закон за браншовите организации) на понятието "браншова организация";
    3. отмяна на ограничението по чл. 35, ал. 3 от Кодекса на труда (за упълномощаване на една национална организация, в случаите когато браншови съюз членува в повече от една такава организация), като противоречащо на конституционното право за свобода на сдружаването;
    4. нормиране на ограничения за разпростиране на сключени колективни трудови договори (КТД) и тяхната задължителност за работодателите на отраслово/браншово ниво (в чл. 51б, ал. 4 от КТ) при спазване на следните условия:
      • КТД в съответния отрасъл/бранш да е сключен между всички отраслови/браншови работодателски и синдикални организации (не само представителните);
      • работодателите, които не членуват в отраслова/браншова работодателска организация да са изразили изрично съгласие за присъединяване към сключения КТД;
      • работодателите, които членуват в отраслови/браншови организации, сключили КТД (или заявили изрично съгласие за присъединяване) да са предоставили изричен писмен мандат на отрасловата/браншовата организация за подписване на КТД;
      • министърът на труда и социалната политика да има правото на преценка за законосъобразността на клаузите от сключения КТД и да не разпростира действието на незаконосъобразните клаузи;
      • разпростреният КТД да се публикува в "Държавен вестник".
    5. нормиране (чрез създаване на нов раздел III в Правилника за организацията и дейността на Съветите за тристранно сътрудничество) на гаранции, насочени към прозрачност и публичност на работата на Съветите за тристранно сътрудничество, чрез създаване и перманентно поддържане на самостоятелен интернет-сайт на Националния съвет за тристранно сътрудничество, както и на браншовите/ отраслови и регионални съвети за тристранно сътрудничество, в които се публикуват всички материали, обсъждани на национално и отраслово/браншово/регионално ниво, представените от партньорите становища и протоколите.
       
  10. ПОВИШАВАНЕ ЕФЕКТИВНОСТТА НА ДЕЙНОСТТА НА БТПП ПРИ ПОДПОМАГАНЕ НА НЕЙНИТЕ ЧЛЕНОВЕ, чрез:
    1. съдействие за разширяване на регионалната мрежа на браншовите организации (чрез регионалните търговско-промишлени палати/камари и националните ръководства на браншовите съюзи, респ. посредством Съвета на председателите и Съвета на браншовите организации);
    2. продължаване на усилията за привличане в БТПП на нови членове - авторитетни и добре управлявани фирми (търговци и юридически лица с нестопанска цел);
    3. разширяване на взаимния обмен на информация и на споделянето на добри практики в системата на БТПП и регионалните търговско-промишлени палати/камари - за повишаване на ефективността на работа с членовете, с браншовите съюзи, с централната държавна и местна власт и с органите на местно самоуправление;
    4. съдействие на членовете на БТПП в дейността им при изготвяне на проектни предложения за кандидатстване по обществени поръчки и в процедури за финансиране от европейските структурни и инвестиционни фондове, посредством:
      • организиране на информационни семинари и обучения по отворени покани на Оперативните програми;
      • индивидуални консултации за избор на подходяща програма и приоритет, при установяване на административно съответствие и на критериите за допустимост;
      • индивидуални консултации за подпомагане на малките и средни предприятия при изготвяне на проектни предложения, вкл. и по инструмента за малките и средни предприятия "Хоризонт 2020" (общи насоки, дейности, планиране и отчетност);
    5. дигитализиране услугите на БТПП (и по-конкретно услугите, предоставяни от дирекция "Международно сътрудничество и международни организации") при:
      • организиране на уебинари - on-line семинари (участие в семинари, обучения, работни срещи и др. без напускане на офиса или чрез посещение в БТПП и с възможности за ползване на лектори и участници от цял свят), чрез използване на Openmeetings, WebHuddle, BigBlueButton и техника;
      • организиране на видео конферентни търговски срещи (видео конферентни срещи, в реално време - в БТПП или в офиса на съответната фирма), чрез използване на Skype или с помощта на специализирани програми;
      • използване на системи за намиране на партньори – matching systems (при организиране на бизнес форуми, регистрацията да се извършва on-line с автоматично предлагане на партньори и фиксиране на срещи);
    6. обучения в областта "делови етикет" с цел осъществяване на успешен и пълноценен бизнес-контакт (протокол, национални особености, делово поведение, презентиране на фирмата и др. под.) - обучения преди конкретно бизнес събитие, или като самостоятелно обучение;
    7. подобряване на съществащите функционалности на регистрите на БТПП в насока перманентна актуализация и постигане на по-голяма бързина при обслужване на членовете;
    8. оптимизиране на възможностите за ползване на електронни услуги от единния търговски регистър на БТПП, посредством въвеждане на нови форми за електронна идентификация на подпис и на документи, необходими при регистрация и актуализация на данните за регистрираните лица, издаване и заверка на сертификати за произход на стоки, експортни фактури и др. търговски документи, издаване на карнети АТА;
    9. периодично актуализиране на пакетите от услуги на БТПП, предоставяни на членовете й;
    10. разширяване на предлаганата от БТПП услуга (чрез "Кофас България"), насочена към подпомагане конкурентоспособността на предприемачите и повишаване на кредитния им рейтинг, чрез издаване на Сертификат "Excellent SME" (Сертификат за отличие на малките и средни предприятия);
    11. разширяване на информацията в публичната част на Единния търговски регистър, чрез включване на визуална информация за предлаганите от фирмите продукти, производствените и офис помещения;
    12. разширяване на предлаганата от БТПП услуга (чрез Асоциацията за защита ни личните данни) за адаптиране на дейността на предприемачите (свързана с администрираните/обработваните от тях лични данни) към изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година;
    13. насърчаване използването на извънсъдебни способи за разрешаване на спорове между компании от страната и чужбина (медиация, търговски арбитраж); промотиране и все по-широко използване на електронна медиация;
    14. разширяване на кандидатирането и участието на БТПП за изпълнение на проекти, свързани с постигането на цели в полза на членовете на БТПП;
    15. поддържане на членството на БТПП в най-авторитетните европейски и международни организации и премерено разширяване на сътрудничеството с други европейски и международните организации - с акценти към нови региони, важни за перспективното развитие на българското предприемачество;
    16. по нататъшно усъвършенстване на организационната структура на БТПП в насока по-ефективно и ефикасно изпълнение на нейните цели;
    17. адаптиране на дейността, свързана със защита на администрираните от БТПП лични данни в пълно съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година;
    18. поддържане на сертификационното ниво на БТПП, съобразно изискванията на ISO 9001;
    19. перманентно и ефективно присъствие на БТПП в социалните мрежи; създаване/включване на/в специални групи по браншове, региони, страни и др. критерии с цел персонализиране на членската маса и партньорите на БТПП, както и по-добра комуникация с тях.