Със законопроекта се цели да се създадат необходимите законови предпоставки за интегриране на данни от различни информационни системи, с което да се подобри ефективността на разработване и прилагане на различни инструменти за финансово стимулиране на земеделските стопани. Предвижда се възможност при обновяване на информацията в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) да могат да се използват и безплатни източници на информация, които да подпомогнат извършването на оценка на реалното ползване на площите. Цели се прецизиране на текстове по отношение слой „Постоянно затревени площи“, като същите са съобразени с решения в хода на съдебни процедури и установени непълноти в текущите разпоредби. Законопроектът предвижда удължаване с пет години на срока, определен в § 14 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи за предоставяне от общинските съвети на земите от остатъчния поземлен фонд. Предвиждат се и други изменения и допълнения.

Със законопроекта се цели създаване на правна уредба, уреждаща механизъм за преминаване на дейностите по предоставяне, съобразно стандарти за качество, и финансиране на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия (ПСПСМИ) за хората с увреждания изцяло към системата на здравеопазването. Предлага се осигуряването на по-дълъг времеви хоризонт, който да създаде възможност за прецизно институционализиране на новата Държавна агенция за хората с увреждания към Министерския съвет. Предвижда се разширяване на кръга на лицата - обект на защитена заетост, чрез включване на лицата с психични разстройства и интелектуални затруднения с оглед на създаването на възможности тези групи хора да бъдат подкрепени в процеса на трудовата им реализация на пазара на труда.

Със Споразумението се предвижда Международната банка за възстановяване и развитие да осигури подкрепа на Министерството на енергетиката за изготвянето на териториални планове за справедлив преход към декарбонизация в осем региона на страната във връзка с изпълнение на изискванията на Механизма за справедлив преход. Подготовката на териториалните планове е ключово условие за получаването на подкрепа от Фонда за справедлив преход във връзка с европейската Зелена сделка.

Със законопроекта се предлагат промени свързани с прилагането на част от разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт.Държавите-членки могат да допуснат, на прозрачна и недискриминационна основа, временни изключения от прилагането на разпоредбите на регламента по отношение на вътрешни услуги за железопътен превоз на пътници. Предвидено е прецизиране на случаите, при които се преразглежда лицензията за извършване на железопътни превози на пътници и/или товари и въвеждане на възможността за спиране действието на лицензията за железопътен превоз. Предлага се прецизиране и на разпоредбите относно независимостта на Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт, изискванията към превозните средства преди да бъдат използвани в железопътната мрежа и към лицата, отговорни за поддържането им.

Със законопроекта се предлага въвеждането на приоритетни зони за въздействие за прилагане на интегриран подход по ЗРР в действащото законодателство, касаещо устройството на територията и устойчивото развитие, като по този начин ЗУТ и ЗУЧК се привеждат в съответствие със ЗРР; Предвиждат се изменения в Закона за устройство на територията, Закона за опазване на земеделските земи и Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.

Със законопроекта се предлага транспонирането на Директива ЕС 2019/1023 в българското законодателство. Цели се да бъдат защитени правата и интересите на физическите лица, както и да се осигури справедливо удовлетворяване на техните кредитори. Предвижда се създаването на пълна правна рамка с механизми за защита, правила и условия за тяхното прилагане, когато е възникнала невъзможност за изпълнение на задълженията от страна на длъжници - физически лица в двете хипотези - когато са осъществявали търговска или друга стопанска дейност, така и когато не са извършвали такава. Производството по защита на физическите лица при неплатежоспособност ще бъде уредено като охранително производство. Предвижда се създаването на Регистър на физическите лица в неплатежоспособност към Агенцията по вписванията. Предвиждат се и други допълнения.

Със законопроекта се предлагат следните основни промени: Въвеждането на нови разпоредби, които обхващат вътреобщностните дистанционни продажби на стоки, дистанционните продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, вътрешните дистанционни продажби и доставките, улеснявани от лице, което управлява електронен интерфейс; Нов режим за деклариране и отложено плащане на данъка при внос, който ще може да се прилага от лица, които не са регистрирани за прилагане на режим на дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро; Прецизирането на освобождаването от облагане с данък върху добавената стойност на застрахователни и презастрахователни услуги; Предлага се редакцията на разпоредбите в ЗДДС в посока мярката, свързана с използването на СУПТО, да бъде запазена, но като доброволна мярка и възможност за избор от страна на търговеца, а не като задължение. С проекта на закона се предвиждат и редица други изменения и допълнения.

Със законопроекта се предлагат следните основни промени: Въвеждането на изискване за издаване на одобрение на финансов холдинг и на финансов холдинг със смесена дейност, на предприятие майка на група, в състава на която има институция (банка или инвестиционен посредник); Задължение за групите от трети държави, притежаващи активи в Европейския съюз в размер над 40 млрд. евро, да създадат междинно предприятие майка от Европейския съюз, с което да се улесни надзорът върху групата и да се постигнат по-ефективни възможности за преструктуриране; Нови правомощия на БНБ във връзка с противодействието на изпирането на пари или финансирането на тероризъм в рамките на осъществявания пруденциален надзор върху дейността на банките, включително в процеса на надзорен преглед; Усъвършенстване на разпоредбите на закона, свързани с лицензионния режим на банките, за да се постигне съгласуваност и последователност с изискванията, които регламентират тяхното вътрешно управление, и да се гарантира извършването на всеобхватна надзорна преценка. С проекта на закона се предвиждат и редица други изменения и допълнения

Със законопроекта се предлагат следните основни промени: Създаването на възможност дефицитът на сектор "Държавно управление" на годишна основа да надвишава 3 на сто от БВП при извънредни обстоятелства (необичайни събития) извън контрола на Министерския съвет, имащи сериозно въздействие върху финансовата позиция на сектор "Държавно управление"; Разширяването на възможността при наличието на извънредни обстоятелства извън контрола на Министерския съвет, имащи сериозно въздействие върху финансовата позиция на сектор „Държавно управление“, годишният ръст на разходите да надхвърли референтния растеж на потенциалния брутен вътрешен продукт; С проекта на закона се предвиждат и други изменения и допълнения.

Със законопроекта се предлагат следните основни промени: Предоставяне на възможност на задължените лица предварително да декларират конкретни данни в случаите на превоз на стоки, който започва от територията на друга държава - членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната или започва от територията на страната и завършва на територията на друга държава членка; Когато орган по приходите или публичен изпълнител следва да извърши процесуални действия спрямо юридическо лице, което няма законен представител за повече от три месеца, същият да поиска от районния съд да назначи особен или временен представител, за да може да продължи съответното производство по ДОПК; Създаване на възможност за използването на електронни документи във вида, в който те са създадени, като отпада необходимостта от разпечатването им на хартия; Добавянето на две допълнителни хипотези, при които се изключва прилагането на 10-годишния абсолютен давностен срок, след изтичането на който се счита, че публичното вземане е погасено; С проекта на закона се предвиждат и редица други изменения и допълнения.