Със законопроекта се предвиждат следните промени: Предвиждат се изменения и допълнения във връзка с отстраняване на допуснати непълноти в разпоредбите на ЗУТ, касаещи правомощията на органите на ДНСК и функциите на консултантите, които извършват оценка на съответствие на инвестиционните проекти и/или упражняват строителен надзор. Предлага се завишаване на изискванията към лицата, които кандидатстват за получаване на удостоверение за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор. Разширява се кръга на участниците в строителството, носещи административно-наказателна отговорност за нарушения на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, както и обособяване на отделен състав за налагане на имуществени санкции на юридическите лица и едноличните търговци, съответно на глоби на физическите лица. Със законопроекта се предвиждат и още редица други изменения и допълнения

Със законопроекта се предвиждат следните промени: Осигуряване на мерки на национално ниво за прилагане на вторичното право на Европейския съюз относно надзора на пазара на морското оборудване във връзка с изискванията на Директива 2014/90/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно морското оборудване; Допълнителни гаранции за прилагането на чл. 72, ал. 8 от КТК, които са свързани с повишаване на безопасността по море и предотвратяване на замърсяването на морската околна среда във връзка с риска от инциденти в резултат на използването на морско оборудване, което не е в съответствие с нормативните изисквания; Създаване на специален ред за надзор на пазара на морското оборудване, както и определяне на орган, на когото се възлагат функциите на „орган за надзор на пазара на морското оборудване“; Въвеждането на административнонаказателни разпоредби във връзка със случаите на възпрепятстване осъществяването на правомощията на инспекторите, осъществяващи надзор на пазара на морското оборудване, или на неизпълнение на заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация”; Със законопроекта се предвиждат и още редица други изменения и допълнения

В момента в България няма нормативна и методологическа основа за реализация на индустриалните политики и особено за развитие на техния ключов инструмент -индустриалните зони и технологични паркове. Със законопроектът ще се регулира изграждането, функционирането и развитието на индустриалните паркове в страната.

Със законопроектa се цели да се осигури прилагането на на Регламент (ЕС) 2019/1010 на Европейския парламент и Съвета от 5 юни 2019 година относно привеждането в съответствие на задълженията за докладване в рамките на законодателството, свързано с околната среда, и за изменение на регламенти (ЕО) № 166/2006 и (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/49/ЕО, 2004/35/ЕО, 2007/2/ЕО, 2009/147/ЕО и 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 338/97 и (ЕО) № 2173/2005 на Съвета и Директива 86/278/ЕИО на Съвета (Регламент (ЕС) 2019/1010). Предвиждат се промени свързани със задълженията на Република България за докладването на екологични щети пред Европейската комисия (ЕК), като се прецизират информацията и данните, които страната ни ще предоставя. Определят се и следващите периоди на докладване, а именно до 30 април 2022 г. и на всеки пет години след това. С предлаганите промените не се въвеждат нови процедури, а се прецизира контролът при изпълнение на мерки за предотвратяване на непосредствена заплаха за причиняване на екологични щети или за отстраняване на екологични щети

Със законопроектa се цели да се осигури прилагането на Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за насърчаване на справедливост и прозрачност на бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги. Предвижда се доставчиците на посреднически онлайн услуги и доставчиците на онлайн търсачки да носят отговорност за нарушения на изискванията на Регламента по реда на Гражданския процесуален кодекс(ГПК). Предлага се още възможността за предявяване на искове по инициатива на публични органи или организации и сдружения, които имат законен интерес да представляват бизнес ползватели и ползватели на корпоративни уебсайтова, както и други изменения и допълнения

Oблекчaване на въздействието на пандемията върху заетостта на населението и най­-засегнатите икономически отрасли, смекчавайки преките ефекти от тези извънредни обстоятелства върху публичните разходи на държавите членки. Инструмента ще предоставя финансова подкрепа на държави членки за покриване на внезапните увеличения в публичните разходи за запазване на заетостта. Той ще финансира също някои здравни мерки на работното място, целящи намаляване на рисковете за здравето и осигуряване на безопасни условия на труд. За набирането на средствата за финансовата помощ, отпускана по Инструмента, е необходим ангажимент от държавите членки за предоставяне на насрещни гаранции за риска, поет от Съюза, в общ размер на 25 млрд. евро. Размерът на изискуемата от дадена държава гаранция е пропорционален на относителния дял на брутния й национален доход в този на ЕС. Предоставянето на гаранцията от всяка държава е регламентирано в индивидуално гаранционно споразумение по чл. 11 от Регламент (ЕС) 2020/672 на Съвета от 19 май 2020 година, сключено между Европейската комисия и държавата членка

С предвидените изменения и допълнения се цели актуализиране на нормативната уредба за противодействие спрямо компютърно свързаните престъпления по чл. 172а, 172б и 173 от НК срещу интелектуалната и индустриалната собственост, както и онлайн детската сексуална експлоатация по чл. 155б, 155в и 159, ал. 3 от НК с оглед на постигане на съответствие между обществената опасност на тези престъпления и предвидените от закона наказания.

Със законопроекта се предвиждат следните основни промени: Изрично регламентиране на задължението на държавата да насърчава социалния диалог и двустранното сътрудничество между социалните партньори и целите, към които следва да се насочват усилията в тази област; Усъвършенстването на процедурата по разпростиране на сключените отраслови или браншови колективни трудови договори, като министърът на труда и социалната политика ще може да разпростира колективния трудов договор или отделни негови клаузи след изразено писмено съгласие от всички представителни организации на работниците и служителите и на работодателите на национално равнище; Регламентиране на процедурата по вписване на колективните трудови договори предвиждаща вписване в регистър в инспекцията по труда, в района на която е седалището на работодателя; Включване на тютюнопроизводителите в обхвата на лицата, които могат да наемат работници за един ден за извършване на краткотрайна селскостопанска работа; Със законопроекта се предвиждат и още редица други изменения и допълнения.

Със законопроектa се предвижда създаването на условия за пълното въвеждане на изискванията на Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка. Целта е да се установи единна процедура за кандидатстване, водеща до комбиниран акт, включващ разрешение за пребиваване и разрешение за работа в единен административен акт. Предлага се студентите - граждани на трети държави, които завършват образованието си в Република България, да могат да продължат да работят в страната, без да е необходимо да напускат нейната територия с цел издаване на виза за дългосрочно пребиваване. Предвижда се още уреждането на процедурата по събиране на семейството на чужденец с разрешено пребиваване не по-малко от една година на територията на Република България. Със законопроекта се предвиждат и още редица изменения и допълнения.

Със законопроектa се предлага обявяването на 15 август за официален празник в националния ни календар и означаването му като "15 август - Успение на Пресвета Богородица".