Със законопроекта се предвижда изграждането на електронна информационна система „Национален регистър на запорите“ в Република България, чрез която информацията относно движимите вещи с регистрационен режим, върху които са наложени запори по изпълнителните дела, ще бъде централизирана в една база данни. Осигурява се възможност за електронен обмен на данни във връзка с предоставяне на информация между правоимащите органи и лица, свързана със запорирани вещи. Предвижда се чрез информационната система „Национален регистър на запорите” Министерството на правосъдието да предоставя електронни административни услуги на всяко лице при спазване на изискванията по Закона за електронното управление.

Със законопроекта се въвеждат допълнителни изисквания, произтичащи от Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия и на Директива 2014/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно електронното фактуриране при обществените поръчки. Предлага се допълването с посочване на всички възлагащи органи и възложители така, както са определени в чл. 6 и 7 от Директива 2014/23/ЕС , при запазване на установеното в националното законодателство правило за ограничаване на кръга на субектите, които може да възлагат концесии и да са страна по концесионен договор. Предвижда се прецизиране на разпоредби от приложение № 4 към чл. 26 от ЗК, с което се правят съответните уточнения за кои от субектите се прилага всяко изключение. Предлага се изменение на чл. 63, ал. 3 от ЗК, като императивното изискване за солидарна отговорност на третото лице е заменено с възможност, преценката за прилагането на която е поставена в оперативната самостоятелност на съответния концедент. Прецизират се основанията за изменение на концесионните договори, допълват се секторните дейности и изискванията относно измененията на критериите за възлагане. Предвидени са и други изменения и допълнения

С настоящия законопроект се предлагат изменения и допълнения, които отговарят на констатациите на Европейската комисия от процедура за нарушение № 2018/2284 за неизпълнение от страна на Република България на задълженията по някои разпоредби на Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно признаването на професионалните квалификации, касаещи общи въпроси, като приложно поле и определения. Въведени са разпоредби и от новата Директива (ЕС) 2018/958 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 година относно проверката за пропорционалност преди приемането на ново регулиране на професии (Директива за пропорционалността). Определят се правила за оценки за пропорционалност, които да се извършват преди приемането на ново регулиране на професиите или изменението на съществуващото регулиране.

Със законопроекта се предлагат следните основни промени: Създава се задължение за пенсионноосигурителните дружества при подаване на заявление за пенсиониране да запознават лицата, осигурени във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, с техните права и с правата на наследниците им във връзка с придобитото право на пенсия; По-подробното регламентиране на разсроченото плащане като пенсионен продукт, допустим във фазата на изплащане; Изменения свързани с определянето на размера на допълнителната пожизнена пенсия за старост; Актуализация и създаване на възможност за преизчисляване на допълнителната пожизнена пенсия за старост и на разсроченото плащане на лица, които продължават да работят и подлежат на осигуряване в универсален пенсионен фонд; Прецизиране на разпоредбите, които регламентират правата на наследниците на осигурено лице или пенсионер; Включени са и разпоредби, които регламентират избора на осигуряване по чл. 4б от КСО, както и други изменения и допълнения.

Със законопроекта се предлагат следните основни промени: Въвеждане на определения за редица понятия с цел внасяне на яснота относно обхвата им и постигане на съпоставимост между обхвата на дейностите с отпадъците в отделните държави членки; Стесняване на обхватът на възможните методи на изчисляване на целта по рециклиране като се въвеждат точни правила за изчисляването на целите въз основа на теглото на битовите отпадъци, които постъпват за рециклиране; Ясно определяне на ролите на отделните заинтересовани страни, ефективността на разходите, определянето на вноските, които производителите заплащат, изисквания за прозрачност, както и системи за отчитане и ефективен контрол на дейността на схемите

Със законопроекта е регламентирано определянето на националната цел за енергийна ефективност за 2030 г. За подпомагане изпълнението й, до 31 декември 2030 г. се въвежда нова схема за задължения за енергийни спестявания, както и алтернативни мерки, които да осигурят постигането на обща кумулативна цел за енергийни спестявания при крайното потребление на енергия за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г. Предвижат се промени в обхвата на задължените лица, като включването на търговците на течни горива за транспортни цели, които бяха изключени от схемата за задължения за периода 2014-2020 г. Предвиждат се промени в Закона за енергетиката с цел въвеждане на изисквания за отчитане на потреблението на топлинна енергия, енергия за охлаждане и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и природен газ, както и други изменения.

С проекта на закона се цели въвеждането в българското законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета за някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и на Директива (ЕС) 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета за някои аспекти на договорите за продажба на стоки.Предвижда се създаването на правна рамка за защита на правата на потребителите при предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и актуализиране на съществуващата правна рамка за продажба на стоки. Проектозаконът създава правна регламентация на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и на договорите за продажба на стоки и прави изменения и допълнения в сега действащата нормативна уредба на договорите за продажба на стоки, уредена в Закона за защита на потребителите. Предвиждат се механизми, които гарантират, че правата на потребителите не могат да бъдат ограничавани или заобикаляни, както и редица други допълнения.

Със законопроекта се предлага отпадането на част от задължените субекти по чл. 4 от ЗМИП, които не са сред задължителните категории, посочени в чл. 2, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/849, и по отношение на които докладът за Националната оценка риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма (НОР) не идентифицира рискове, които да обосноват необходимостта от това да бъдат задължени да прилагат мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. В предлагания законопроект се предвиждат и редакции на действащи текстове на ЗМИП, които имат за цел конкретизиране и изясняване на въпроси, възникнали в периода от приемане на закона до настоящия момент, както и редакции, имащи за цел предвиждане на изрична правна възможност за сключване на писмени споразумения за сътрудничество и обмен на информация между компетентни органи за надзор в държавите членки. Предвидени са и промени в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и в Закона за Комисията за финансов надзор, които се налагат във връзка с отпадането на определени категории субекти от чл. 4 на ЗМИП.

Влизането в сила на споразумението ще осигури достъп на страната ни до средствата от Европейския инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) вследствие на избухването на COVID-19. Максималният среден срок до падежа на заема е 15 години, като срокът на разполагаемост на предоставената финансова помощ е 18 месеца, считано от 30 септември 2020г. Със заемът, поискан от страната ни ще бъдат допълнени националните усилия за преодоляване въздействието от COVID-19 и социално-икономическите му последици за работниците и самостоятелно заетите лица. Ще се осигури ликвидност за финансиране на разходи, необходими за изплащането на компенсации за работодателите, в размер на 1 млрд. лева

Със законопроекта се предлага хората, които са останали без доходи, когато същите са длъжници по договори за кредит, нямат непогасени данъчно-осигурителни задължения и преди началото на извънредното положение не са изпаднали в забава за повече от три месеца, да могат да поискат отсрочване на задължението си за срок до два месеца от отмяната на извънредната обстановка. Същата възможност се предвижда и за фирмите, които са кредитополучатели, но поради пандемията и ограничителните мерки са преустановили или сериозно са ограничили дейността си. Предлага се и от момента на подаване на заявлението за отстрочване да не могат да се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението да не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът да не може да бъде развален поради неизпълнение.