На среща, проведена на 16 октомври 2007 г. между Посланика на Куба в София - Н.Пр. Герардо Хуарес Алварес, Хосе Росадо Амадор, директор дирекция Европа, Министерство на външните работи и икономическото сътрудничество на Куба и Цветан Симеонов, зам.председател БТПП бяха обсъдени въпроси, касаещи икономиката на Куба и възможностите за сътрудничество с България.

На 2-3 ноември 2007 г. в Куба ще се проведе бизнес форум на необвързаните държави. Между 5-10 ноември 2007 г. ще се проведе международния панаир в Хавана. Бе отправена покана за участие на български представители на бизнеса в двете събития, както и бе потвърждена поканата за посещение на ръководството на БТПП в Куба с бизнес делегация.

Икономическата ситуация в Куба:
В Куба регулярно се провежда специфичен подбор на чуждестранните инвестиции. В началото на 70-те години е имало бум на чуждестранни инвестиции и те са били оценявани спрямо вътрешните условия. Страната не е желаела да се отваря максимално за чуждите инвеститори. По този начин е имало възможност да се прави подбор между различните оферти. През 90-те години страната е приемала чуждестранни инвестиции без такъв детайлен избор, поради нужда от финансиране и липса на ликвидност. В страната са отворени свободни икономически зони. Всички тези условия са привлекли много чужди фирми – около 470 със смесен капитал. Последвало е преоценяване на инвеститорите спрямо степента на изпълнение на социалните цели на страната. Като резултат държавата е изкупила акциите от половината фирми със смесен капитал, които не са отговаряли на нужните изисквания. Сега смесените фирми – инвеститори в Куба наброяват 234. Те работят главно в областите – добив и обработка на никел, съобщения, телекомуникации, туризъм, петрол и химическа промишленост.

Испания е първа по брой инвестиции в Куба, но по обем на първо място е Канада.

В момента се ревизират подробно по сектори и отрасли инвестициите. Направен е списък на потенциални и приоритетни инвеститори и области за инвестиране. Отново се прави преоценка на инвестициите и се запазват само тези, които осигуряват капитал, пазари и положителни резултати.

Преди 30 години захарната индустрия е била гръбнака на икономиката на Куба. В страната е имало 156 завода за захар. Сега са затворени по-малките и вече нерентабилни заводи за захар. Страната се стреми да не изнася толкова много захар и да не внася толкова много други хранителни продукти и суровини като царевица, пшеница и др. От церевицата в Куба може да се получат 2 реколти и половина, а от захарната тръстика само една реколта за година. Страната също така внася половината от ориза, който потребява.

В момента Куба е 4-ти производител на никел в света. За последните 5 години цената на никела се е покачила 3-4 пъти.

В туризма инвестициите в Куба са предимно канадски. Редица хотели са отдадени на канадски туроператори за управление. По този начин се постига по-висока заетост. В Куба са изградени 11 игрища за голф, кейове за частни яхти и др. съоръжения за платежоспособни туристи.

В момента голяма българска фирма инвестира в хотел на кубински остров. На чуждестранните инвеститори в Куба се дава право за ползване на земя до 50 години. Практиката показва, че има хотели, които са възвърнали инвестициите си за 3 години и половина. Това е така и заради благоприятния климат в страната за туризъм – целогодишен.

Куба добива петрол и природен газ в Мексиканския залив на голяма дълбочина – 1 500 – 2000 метра. Страната добива и произвежда 1/3 от петрола, който използва.

В момента се инвестира във възобновяеми енергийни източници. Страната има 239 язовира, голяма част, от които са построени с помощта на български специалисти в миналото. Куба е много тясна като територия и водата бързо се оттича в морето. Поради спецификата на климата съществува голяма разлика в обема на валежите през годината – има както урагани, така и суша. В страната има само 15 водноелектрически централи. Язовирите са с малка дълбочина. Куба би желала да използва българския опит за получаване на ел.енергия от бързотечаща вода.

В момента имат нужда от инвестиции в селското стопанство поради промяна в отглежданите култури – заместване на захарната тръстика с царевични и др. насаждения.

БВП на Куба за 2006 год. се е повишил с 12,5 %.

В Куба е създадена корвертируемо кубинско песо, за да не използва американския долар.

Страната сътрудничи много добре и в областта на медицинските продукти и ваксини /за менингит, хепатит В и др./. Тези продукти се изнасят в Китай, Русия, Индия, Иран и др. страни.

Като резултат от срещата бяха очертани следните области за сътрудничество: енергийни възобновяеми източници, изграждане на водноелектрически централи, селско стопанство и туризъм.