Георги Първанов приветства участниците във форума и отбеляза, че икономическите отношения между двете страни се изразяват в символични обеми на вноса и износа и за това е голямо предизвикателство да се постави началото на сериозни бизнес връзки. На държавно ниво е на лице пълна подкрепа за тяхното осъществяване. Президентът изтъкна 5 причини Катар да работи с България и да инвестира в страната. Сред тях са благоприятните икономически условия в рамките на членството ни в ЕС, ниският корпоративен данък, високата експертиза на българските специалисти, доказаните им добри способности и референциите от партньори от ЕС и цял свят.

Цветан Симеонов , зам.председател на БТПП определи събитието като важен тласък в двустранните отношения между България и Катар. Той сподели, че положителната информация, която българските фирми са имали за Катар е потвърдена от видяното на място. Осъществяват се амбициозните планове на икономиката на Катар. Той подчерта, че и българските планове са много амбициозни и съществуват добри предпоставки за тяхното реализиране. България бе определена като изключително добро място и за катарските инвестиции от данъчна гледна точка. Освен това мащабите на двете страни са съпоставими географски, а икономиките се допълвт. Бе отбелязано, че туризмът, хранително-вкусовата промишленост, фармацевтичната промишленост, енергетиката също са сфери от взаимен интерес. Строителството е добро поле за обмен на опит и сътрудничество, тъй като и в двете страни е в големи мащаби, а в Катар се използват изключително модерни технологии от които България може да се поучи.

Заявявайки готовността си да сътрудничат по-тясно и с практическа насоченост Цветан Симеонов и зам.председателят на Катарската ТПП - Абдулазиз Рахим Ал-Емади подписаха Меморандум за разбирателство, съгласно който двете палати ще работят за подобряване на взаимната информираност, подкрепят перманентния характер на размяна на предложения и идеи за съвместни бизнес проекти. В меморандума се набляга и на работа в сътрудничество с правителствените институции за по-нататъшно подобряване на административните условия за правене на бизнес.

По време на форума 20 български бизнесмени се срещнаха със свои партньори от страната в Залива. Бяха договаряни възможности за сътрудничество в областите: добив и транспортиране на природен газ, металообработване, информационни технологии, енергетика, туризъм. Като резултат от разговорите стана ясно, че има готовност за финансиране от катарска страна на готови и конкретни проекти, подготвени от български фирми.

Предишния ден – на 7 ноември се състоя среща на президента Първанов, придружаващата го делегация и българската общност в Катар. Българите, живеещи там потвърдиха добрите условия за работа в страната и потенциала за поява на нови български фирми в областта на хранително-вкусовата промишленост /сирена и пчелен мед/, в строителството и малко неочаквано – в модата.

БТПП отправя препоръка към своите членове да се възползват от откритите възможности за реализиране на български стоки зад граница тъй като в Катар има търсене на млечни и месни продукти, както и на пчелен мед от България. Бе проявен интерес и към закупуване на земя в България от катарски фирми.

Икономиката на държавата Катар
Основата на катарската икономика представлява добивът и преработката на нефт и природен газ. Нефтените запаси на страната се оценяват на около 16, млрд.барела, с дневен добив около 790 500 барела. Със сегашния темп на производство запасите ще стигнат за идните 23 години. Годишният добив осигурява над 60 % от БВП и 70 % от държавните приходи. Около 85% от добива е предназначен за износ.

Катар е разположен върху едно от най-големите находища на природен газ в света. Запасите от тази суровина надхвърлят 25,5 трилиона куб. м., което представлява повече от 5 % от световните запаси. По този показател страната се нарежда на трето място в света след Русия и Иран. През изминалото десетилетие Катар привлече значителни чуждестранни инвестиции за развитие на залежите с газ и през 2007 г. се очаква да се превърне в най-големия износител на втечнен природен газ. (Износът на втечнен газ започна през 1997 г.) За експлоатацията на най-голямото находище “Норт фийлд” (Северно поле) са създадени две акционерни компании – “Катаргаз”, “Расгаз” и “Расгаз-2” с участието на японски, американски, френски и южнокорейски капитали. Основни вносители на катарския газ са Япония и Южна Корея, с чиито компании са сключени перспективни сделки за 25 години напред. В унисон с политиката си за максимално оползотворяване на икономическите си предимства, Катар подписа със САЩ (2005 г.) договор за експлоатация на газовите находища на стойност 14 млрд. щ.д. за строеж на най-големият завод за втечняване на природен газ. В края на септември 2006 г. Националната петролна компания на Катар подписа договор с американската компания “Ексон Мобил” за строеж и експлоатация на химически комплекс на стойност 12 млн. щ.д. Страната си поставя за цел да се превърне във водеща държава в енергийния сектор сред останалите членки на Съвета за сътрудничество в Залива.

През последните години Катар е с положителен търговски баланс вследствие на високите приходи от продажбата на петрол и засиления износ на природен газ. За 2006 г. износът е на обща стойност 33.25 млрд.щ.д., а вносът – 12.36 млрд.щ.д. (f.o.b.) . Страната се превърна в една от най-бързо развиващите се икономики в света, като доходът на глава от населението също е един от най-високите (29 400 щ.д. за 2006 г.). В доклад на Световната търговска организация за 2006 г. Катар е признат за най-перспективния пазар в Персийския залив. Ръстът на БВП за второто тримесечие на 2006 г. е от 6, 1 % и е достигнал 13, 4 млрд. щ.д. Инфлацията е 8,1 % за първите шест месеца на 2006 г.

От 2000 г. насам Катар развива конгресния туризъм. Столицата Доха е домакин на 2-3 световни и регионални форума годишно.

Катар е важен финансов център, в който функционират 14 банки, в т.ч. 10 чуждестранни. Според годишно изследване на Световната банка за 2006 г., пет катарски банки се нареждат сред стоте най-големи финансови институции в Близкия изток. Финансовите операции се регулират от Държавната валутна агенция, включваща 16 търговски банки.

Основен проблем представлява недостигът на работна сила, от която само около 20% е от коренното население.

Катар инвестира милиарди долари в строителството и развитието на инфраструктурата.

Проведените в началото на декември 2006 г. Азиатски олимпийски игри бяха повод да се ускори завършването на повечето нови инфраструктурни проекти.

Външният дълг на Катар през 2006 г. е достигнал 25.7 млрд.щ.д.

По данни от 2005 г. основни партньори в износа са: Япония ( 36.9% ), Южна Корея ( 19.4% ), Сингапур ( 8.2% ). Катар внася предимно от Франция (11,5%), Япония (10,5%), САЩ (10,4%), Германия (8,4%), С. Арабия (7,3%), Обединеното кралство (7%), Италия (6,5%), Южна Корея (5,5%) и ОАЕ (4.8%), като структурата на вноса се състои най-вече от машини, транспортни съоръжения, храни и химикали.

Отношенията между ЕС и Катар не са на желаното от Брюксел равнище. Според някои източници, финансовите ресурси на Катар, Бахрейн и Кувейт, които трите държави са готови да инвестират в отрасли на световната икономика, надхвърлят 300 млрд. щ. д. Тези данни привличат вниманието на европейските делови среди.