Позиция на БТПП по отношение коригирания Национален план за разпределение на квотите за търговия с емисии на парникови газове в Европейската схема за търговия с емисии за периода 2008-2012 г.

Първото отправено от България предложение относно разпределението на квотите за въглеродни емисии бе готово още в началото на 2007 г., тоест преди две и половина години. То двукратно бе връщано за поправки от Европейската комисия, което говори, че европейските партньори нямат особено доверие в ефекта и стойността на предложения проект. Това забавяне ощети финансово българския бизнес, имащ да се справя със сериозна криза.

Вследствие забавеното приемане на плана, по оценки на Димитър Бранков от БСК се губи възможност да се продадат квоти за 1 млрд. евро като преки приходи в бюджета. Известно е, че общият обем квоти, които се разпределени годишно за България, е 42.4 млн. тона. (Решение на ЕК от 04.12.2008 г. определи квотите на България в размер на 42,433,833 квоти средногодишно или всичко 212,169,165 квоти за периода 2008-2012 г.)

Според насоките на БТПП е много положително, че дискусията за парниковите газове и опазването на климата се възобновява в институционалното пространство.

Нещо повече, при сегашната нужда от свежи пари и съкращаване на производството, с получаване на квоти за емисии могат да се запазят работни места. В този смисъл, практиката да се заделят резерви, които да се използват от държавата като финансов ресурс, изглежда не среща одобрението на Брюксел.

Квотите трябва да бъдат разпределени за производството и действително да достигнат до предприятията, а не да се задържат от администрацията.

Българските предприятия действително трябва да покажат, че са намалили емисиите си. По наше мнение, в плана има направени подобрения: от новите претенденти се иска най-малкото стартирала процедура по ОВОС, МОСВ е изготвил списък от предприятия, които не следва да получат завишени количества квоти.

При цена от 8 – 10 евро за тон CO2, пазарът се преценява в ниската си фаза. Българските предприятия следва да разполагат с този финансов ресурс, дори и да продават, а да не закупуват квоти в очакване на бъдещото им поскъпване. От администрацията се очаква повече ефикасност на тази фаза.

Заделените 31 611 578 квоти за четири години отново изглеждат в повече. Остава и намалението на квотата за „Кремиковци”. Единствено ще има смисъл от тези резерви, при сегашната ниска икономическа фаза, ако броят на предприятията, които се борят за квоти, 140 на брой, се разшири към по-средните предприятия. Министерството на финансите също следва се изкаже относно капацитета си да управлява този екологичен пакет като публични финанси.

Предприятията, които действително са заявили и верифицирали емисиите си през 2007 г. и 2008 г. и са направили съответните усилия и разходи, не бива да бъдат ощетявани в разпределениета за сметка на неосъществими газови инсталации.

Следва да се разшири използването на финансови инструменти за екологично въздействие, в насоки като селско стопанство и саниране на публични и битови сгради (по оценка на IPCC, причинител на почти половината от емисиите парникови газове). Да се задвижат дискусии в тази насока на европейско ниво.