Образованието и социалното партньорсто са източниците на бъдещия растеж

По време на кризата през 1998 г. в Азия, част от проблемите на новите икономики дойде от факта, че там се наблюдаваше сериозен дефицит на инвестиции в инфраструктурата на трудовия пазар, както и на институции за социална политика. Азиатските икономики отчетоха тази слабост и възприеха нужните промени, затова ефектите от кризата за тях днес са отчасти смекчени. Новите икономики, които търсят позиция в глобалния бизнес, следва да извадят съответната поука и да открият в настоящата криза стимул за подобряване на политиките си по заетостта.

Това е един от акцентите, които Хосе Мануел Саласар – Ксиринакс, директор на сектор Работодатели в МОТ, направи по време на речта си на срещата на европейските членове на Международната организация на работодателите. На 10 и 11 септември в Рига представители на работодателските организации на 26 европейски страни дискутират пътищата за преодоляване на кризата на трудовия пазар. България е представена на форума от г-н Цветан Симеонов, ротационен председател на АОБР и председател на БТПП.

Саласар – Ксиринакс разясни съдържанието и начините за приложение на Глобалния пакт за заетост. ГПЗ бе приет на пленарно заседание на МОТ в Женева през юни 2009 г. с цел подпомагане на икономическото възстановяване в света. Пактът е замислен да служи като силен сигнал към външните актьори относно важността на заетостта, социалната протекция, социалния диалог и правата на работещите. ГПЗ бе определен като „пътна карта”, която да помогне за преодоляване на времевата пауза, очаквана между възстановяването на икономиката и възстановяването на заетостта.

По време на срещата на Г8 в Италия през юли световните лидери признаха, че ГПЗ може да послужи като „релевантен отговор на кризата”. Темата е отворена и за срещата на 25 септември на страните от Г 20 в Питсбърг, САЩ. В момента се планират и разработват програми за отделните региони в света.

Сред главните инструменти, които Глобалният пакт за заетост предвижда, са социалния диалог и колективното договаряне. В тази насока изпъква предложението по-широко да се използват минималните работни заплати, всеобщи или договорени за отделен сектор, като важно средство за социална защита и намаляване на бедността сред трудещите се при ниско ниво на заплащане. В средата на октомври 2009 г. ще бъде готов и обзорният Global Wage Report, който ще оцени в глобален план въздействието на глобалната криза върху ключови индикатори за работните заплати.

Друга предложена от ГПЗ мярка, вече прилагана в Коста Рика, е „споделянето” на трудовите ресурси между различни предприятия, като средство за предотвратяване на уволненията. В други случаи паралелно с подкрепата за работните места се предвиждат мерки за осигуряване на сигурност при изхранването. Ситуацията на трудовите пазари е твърде сериозна и изисква бързи и иновативни решения. В сектора „текстил” глобално са заети 60 млн. души и 11 млн. от тях вече са на улицата; в авиационния сектор работят общо 31.9 млн. души – при 15% спад на приходите за 2009 г. и там перспективата е изключително обтегната.

На срещата в Рига председателят на БТПП Цветан Симеонов представя предложенията на Палатата за мерките на трудовия пазар, необходими за излизане от кризата. Те са с краткосрочен и дългосрочен хоризонт. Сред краткосрочните мерки, които БТПП като работодателска организация предлага, е отмяна на облагането на получените от работниците и служителите суми за социални разходи и изравняване на осигурителните права и задължения на държавните служители. БТПП е за отмяна на данъка от 10% за облагане на социалните разходи по чл. 204 от ЗКПО.