П Р Е Д Л О Ж Е Н И Я
на
БЪЛГАРСКАТА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА

ОТНОСНО: За по-добро регулиране на българската икономика в контекста на Националната програма за реформи

Българската търговско-промишлена палата (БТПП) предлага следните мерки за по-добро регулиране на българската икономика:

I. Гарантиране на макроикономическата стабилност

• Предприемане на необходимите стъпки за ускореното приемане на България в еврозоната.
• Ограничаване на средствата, преразпределяни чрез бюджета до максимум 35 % от БВП.
• Провеждане на реформи за повишаване на ефективността и чувствително съкращаване на разходите в публичния сектор.
• Увеличаване на контрола по спазването на данъчния, осигурителен и митнически режим (особено спрямо вноса на стоки по занижени цени и стоки, които нарушават права върху индустриална собственост), бързо реализиране на административни и наказателни санкции при нарушенията, с цел силно ограничаване на сивия сектор и корупцията.
• Придържане към правилата на валутния борд до влизането на Р. България в еврозоната.

II. Подобряване на данъчния и осигурителен режим

• Намаляване на 15 дни на срока за възстановяване на данъчния кредит по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
• Отмяна на отговорността за чужда вина (т.н. „отговорност в случай на злоупотреба”) по ЗДДС.
• Намаляване на данъчната ставка за едноличните търговци от 15% на 10%.
• Отмяна на данъка върху дивидентите.
• Регламентиране на данъчни стимули за инвестиции в иновации.
• Разширяване на стимулите и на условията за тяхното прилагане при придобиване на семейно жилище от млади семейства.
• Изравняване на осигурителните задължения на държавните служители с останалите работници и служители.
• Промяна в осигурителни режим за военнослужащите (МНО и МВР), предвид осигурителните вноски, които се внасят за тях за сравнително краткия им трудов стаж (поради по-ранното им пенсиониране) и по-продължителното време на получаваните от тях пенсии.
• Облекчаване на изискванията за съставяне на определени документи от търговските представителства.
• Упражняване на ефективен контрол по спазване на осигурителния режим и реализиране на санкции при нарушенията му.
• Регламентиране на ефективен контрол срещу издаването на фиктивни болнични листове.

III. Подобряване на административното обслужване

• Разработване на механизъм (методология) за определяне размера на административните такси.
• Ускоряване на процедурите за административно обслужване чрез електронизация на документите; стандартизиране и опростяване на всички процедури и услуги, администрирани от местна или държавна власт - напр. събиране на всички плащания във връзка с работни заплати (социална осигуровка, здравна осигуровка от фирмите, здравна осигуровка от работниците) към НАП да се извършва чрез едно платежно нареждане за банков превод в едно перо, а в НАП сумите автоматично да се разпределят в регламентираните съотношения.
• Въвеждане в специалните закони на принципа на „мълчаливото съгласие"; регламентирана процедура за доказване на мълчаливото съгласие.
• Премахване на ограниченията за приемно работно време на службите, обслужващи фирми и граждани в рамките на общото работно време на администрацията.
• Имуществена (персонална и ведомствена) отговорност на административните служители за неотговаряне в срок на подадени жалби и сигнали, запитвания.
• Реципрочни отговорности на държавните органи, физическите и юридически лица за неточно изпълнени или неизпълнени изцяло или частично задължения на техни служители; реципрочна лична отговорност на виновните държавни служители, за гарантиране засилване на държавността и справедливо отчитане приноса на отделния служител в публичната администрация.
• Освобождаване на държавните институции от информационни, консултантски и други услуги, чрез принципна забрана те да се извършват от финансирани от бюджета на Р. България или този на ЕС институции, когато такива услуги се предоставят възмездно от неправителствени организации и фирми. Ако това се налага за реализирането на приети от правителството политики, изпълнението им да става чрез възлагане по реда на обществените поръчки или при условията на усвояване средства от европейските фондове;

IV. Качествени актове, разработвани (приемани) от министерството:

• Задължително спазване на нормативното изискване (Закон за нормативните актове и Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове) за извършване на предварителна и периодична оценка на въздействието върху икономическата среда на проектите за нормативни актове.
• Разработване на стандарт (механизъм, методология), вкл. и чрез финансиране от европейски програми, за извършване на предварителна и периодична оценка на въздействието на нормативните актове.
• Оповестяване с поне шест месеца напред на конкретни планирани законодателни промени, които засягат стопанската дейност с цел тяхното предвиждане и планиране от предприемачеството.
• По примера на Европейската комисия организиране на национално ниво допитване до бизнеса под формата на дискусионни панели с посредничеството на социалноикономическите партньори преди приемането на нови нормативни актове или въвеждането на промени в съществуващото законодателство.

V. Реципрочни задължения в социалния диалог – неправителствените организации да мотивират предложенията към администрацията, а последната да мотивира евентуалното неприемане на тези предложения, респ. да предоставя периодичен отчет по изпълнението на поетите ангажименти.

VI. Прозрачност на обществените поръчки

• Задължително включване на представители на браншовите организации в процедурите по обществени поръчки
• Нормиране на по-широк кръг от данни, които да съдържа регистърът на обществените поръчки (факти за кандидатите и техните оферти; решенията на комисиите на възложителя и тяхното обжалване; качеството на изпълнените услуги по сключените договори; данни за евентуално начислени неустойки и вреди по сключените договори, съдебни решения по отменени незаконни процедури, данни за кандидати, представили в процедура за обществена поръчка документи с невярно съдържание);
• Изключване на определени лица от кръга на кандидатите, за които в регистъра на обществените поръчки има вписвания за неизпълнение или неточно изпълнение по предишни възложени поръчки
• Нормиране с подзаконов нормативен акт на стандартни образци на задължително представяните от кандидатите документи като декларации, ценови предложения и т.н.;
• Нормиране на санкции за възложителя при неспазване на законоустановения срок за освобождаване на гаранциите за участие и добро изпълнение по договор;
• Гарантирано от закона санциониране на виновните длъжностни лица, вкл. и тяхната имуществена отговорност при нарушение на законови процедури

VII. Облекчаване и ограничаване на регулативните режими

• Рязко намаляване на броя на регулативните режими, прехвърляне на регистрационни режими на браншови организации по законово предвиден ред.
• Създаване на държавно-обществен орган за упражняване на надзор за ограничаване на регулативни режими и за събираните по тях такси.
• Възлагане на изрични правомощия на областните управители да следят за законосъобразността на приетите общински режими и определените за тях общински такси.
• Ограничаване на списъка по Закона за занаятите, насочено към изключване на регистрационния режим за лица, упражняващи дейност, чрез регистрация по Търговския закон, както и за лица, които притежават дипломи за завършено висше или средно специално образование.

VІІІ. Разработване на пакет от мерки за активно подпомагане утвърждаването на единния европейски пазар на специфични, характерни за националното производство продукти.

ІX.Преглед на политиките за прилагане на правилата и режимите за държавна помощ с приоритет осигуряване на максимална степен на подкрепа за бизнеса в рамките на действащите Европейски регламенти.

X. Обезпечаване на алтернативни енергийни източници и резерви:

1. Приемане на енергийна стратегия на България, отразяваща дългосрочните интереси на доставчиците и потребителите в основните икономически сектори и включваща:
   • рязко повишаване ефективността на енергийната система – в това число производство и пренос;
   • свързване на газопреносните мрежи на отделните европейски държави;
   • ангажимент за регламентиране на насърчителни мерки за строеж на резервни газови стопанства на предприятията и за наличие в новоизграждащите се предприятия на алтернативен енергиен източник;
   • принципи/инструментариум за финансиране на предприятията за подържане на запаси от алтернативни горива, осигуряващи техния нормален работен процес за 15 дни.
2. Разработване/приемане на нормативни актове за:
   • промяна на механизма за определяне на регулираните от държавата цени на енергоносители;
   • промени в Закона за енергетиката, насочени към защита на правата и интересите на българските фирми при неоснователно спиране на доставките;
   • регламентиране на възможности за отпускане на целеви кредити (Банка за развитие) за закупуване от фирмите на инсталации за алтернативни горива;
   • намаляване на акциза на пропан-бутан до минималния за страните от Европейския съюз.
3. Разработване на мерки за осигуряване на бъдещи инвестиции за:
   • хранилището в Чирен, осигуряващи дневен добив на природен газ, удовлетворяващ 70 % от среднодневното потребление в есенно-зимния период; изграждане на ново подземно газово хранилище в района на Галата, което да осигури допълнителни резерви за икономиката;
   • свързване на газовата система на България с тези на Гърция и трите газопровода на Румъния със средства, предоставени от Европейската комисия за справяне със световната финансова криза;
   • изграждане на терминали за втечнен газ с регионално значение извън акваторията на Черно море.
4. Периодично извършване на анализ на причините за забавяне на концесии за проучване и добив на природен газ и други енергийни ресурси и обявяване на нови такива с оглед осигуряване на постоянни местни източници на енергийни суровини;
5. Прозрачност и информиране на обществото за напредъка по междудържавните преговори и активизиране на дейността на българските участници за ускоряване на реализацията на международните проекти „Южен поток” и „Набуко”;
6. Договаряне за продажба на емисионни права по Протокола Киото с оглед реализиране на около 1 млрд. лв. и подпомагане с част от тези приходи изпълнението на проекти за намаляване на техните емисии.

XI. Регламентиране на балансирани отношения между работниците и служителите и работодателите чрез:

• Създаване на по-гъвкав пазар на труда, вкл. чрез регламентиране на дейността на агенции за временна заетости, на работата от разстояние (telework) и др. под.
• Нормиране на повече възможности за намалено работно време, неплатени отпуски и по-опростени процедури за освобождаване на работна ръка в условията на криза;
• Разработване на механизъм за определяне на размера на минималната работна заплата с основни критерии за определянето й - ръст на производителността и на брутния вътрешен продукт на глава от населението.
• Регламентиране на реципрочни отговорности в трудовите правоотношения на работодателя - от една страна и на работниците и служителите - от друга.
• Отмяна на задълженията за работодателя да финансира несвойствени за производството разходи.
• Отмяна на правото на работника и служителя на платен годишен отпуск по чл. 155 и 156 от Кодекса на труда (КТ), съотвестващ на периода, в който той е бил в отпуск: поради бременност, раждане и осиновяване (чл. 163 от КТ), за отглеждане на дете до 2-годишна възраст (чл. 164 от КТ), за кърмене и хранене на малко дете (чл. 166 от КТ), за обучение (чл. 169 от КТ) и за приемен изпит в учебно заведение (чл. 170 от КТ).
• Отмяна на определянето по административен път от страна на МТСП на „Препоръчителни насоки за договаряне на минималния осигурителен доход по икономически дейности и квалификационни групи професии.

ХІІ. Активно сътрудничество в областта на управлението и повишаване на квалификацията на човешките ресурси

• Участие на представители на бизнеса в институциите, занимаващи се с изготвянето и утвърждаването на учебни планове и програми за професионалните учебни заведения за по-тясно обвързване на учебните програми с потребностите на бизнеса.
• Включване на представители на бизнеса от съответния бранш в състава на комисиите за държавен изпит (устен или защити на дипломни работи), особено в изпитните комисии по теория и практика на професията и специалността в професионалните гимназии и колежите.
• Активно включване на СИП при провеждане на различни инициативи, свързани с повишаване на квалификацията и преквалификацията на човешките ресурси чрез аутсорсинг на организирането и предоставянето на тези услуги.
• При провеждане на обучения за повишаване на квалификацията и преквалификацията на кадрите по различни програми, финансирани със средства от ЕС да се прави реална оценка на въздействието от инициативата – за колко от обучените са открити нови работни места, колко са повишени, колко са започнали самостоятелна предприемаческа дейност и др.