В кризата всяка насилствена фискална мярка нанася поражения на бизнеса

Напоследък в общественото пространство се дискутира възможността сериозно да бъде повишена наказателната лихва за просрочени данъчни задължения на фирми и граждани. След изтичане на законово установените срокове за внасяне на задълженията към държавата, сега се начислява лихва в размер на основния лихвен процент плюс 10 процентни пункта, т.е. наказателната лихва е вече значителна.

Ако наказателната лихва бъде повишена допълнително, първото следствие е, че ще се накажат коректните фирми, които в момента изпитват затруднения с плащанията заради забавяния по веригата на доставките. Хората на бизнеса отлично знаят, че плащанията по веригата се осъществяват не със скоростта на най-бързия, а на най-бавния платец.

Повишаване събираемостта на държавните вземания е важна задача на администрацията. Но това трябва да се осъществи не чрез увеличаване на санкциите, а посредством подобряване работата на данъчната администрация, с неизбежността на наказанието. Противното ще стимулира сивия сектор, докато в същото време над тези, които се опитват да се задържат на полето на бизнеса, надвисва затваряне.

Ситуацията допълнително се влошава от затруднения достъп на българските фирми до банков кредит, заради по-консервативния подход на нашата Централна банка в сравнение с други страни на ЕС.

Дискутираната проектомярка не е приемлива и по още една причина: българските фирми са лишени от възможността да се възползват пълноценно от Европейските фондове. Този ресурс беше заложен в Бюджета, но парите продължават да не постъпват. Няма значение кой е виновникът за сегашната ситуация, но резултатът – неползването на Европейските фондове – е очевиден. Това следва да се вземе предвид при предлагане на промени в нормативната уредба.

Някои други моменти също създават притеснение. Първо, няма предварителна оценка на въздействието от подобна сериозна мярка. След това, въпросът бе повдигнат първо чрез медиите; надали това е най-добрият начин да се сондират мненията по толкова сериозни въпроси.

Не е за подценяване и потенциалната опасност повишаването на наказателните лихви да доведе до тиха национализация на фирми. Вместо да даде отлагане и разсрочване на задълженията – както направиха банките, държавата ще се окаже титуляр на много загинали благодарение на данъчния натиск фирми.

Ако все пак има такива планове с доброто намерение държавата да си гарантира по-бързото събиране на вземанията от бизнеса именно по този начин, то тогава е резонно бизнесът да настоява за реципрочност. Нека и държавата заплаща същата, както се твърди – сериозно по-висока лихва, при забавяне на плащанията, които тя дължи на фирмите. При поетото от правителството обещание за ускоряване до 15 дни срока за възстановяване на ДДС на фирмите, и добре известната ни „експедитивност” на администрацията, интересно е какви загуби ще регистрира държавата.

Разбира се, в кризата не е разумно да се подхожда толкова крайно, защото нито държавата ще има полза от това при сегашното несъвършено функциониране на администрацията, нито пък бизнесът – заради огромното натрупване на неизпълнени задължения между фирмите.

Накрая, много важно е да се разбере, че едно повишаване на наказателната лихва за просрочени данъчни задължения ще заличи ползите от ниските данъчни ставки в страната.

София, 29.09.2009 г. Цветан Симеонов,
Председател на БТПП