Големите инфраструктурни проекти са ценен път за излизане от кризата

На 10 ноември 2009 г. в София се проведе „Югоизточна европейска конференция в областта на инфраструктурата и с фокус на интернационализацията – Нови перспективи за междурегионалното сътрудничество между малките и средните предприятия”. Конференцията бе организирана от Българската търговско – промишлена палата, съвместният проект ABC – DIHK между Асоциацията на балканските търговски палати ( ABC ) и Асоциацията на немските камари на търговията и промишлеността. Участваха близо 120 делегати, представители на българския бизнес, фирми от страните на ABC , немски компании, представители на партньорски организации на БТПП от ABC страните.

Конференцията бе открита от председателя на БТПП Цветан Симеонов, който изтъкна, че БТПП отдавна работи за превръщането на Югоизточна Европа в добър кръстопът, в регион с добри условия за правене на бизнес. Два са акцентите в регионалното ни развитие, заяви г-н Симеонов: централната част на Югоизточна Европа вече е част на Европейския съюз. По тази причина България е заинтересувана да изнася стабилност към Западните Балкани и Черноморската икономическа зона – а това няма как да се случи без развита инфраструктура. Второ, много от интересите в инфраструктурното развитие на Балканите са разнопосочни. Това налага балансиран подход, като желанието на БТПП е да се отчитат всички интереси.

Например, за България е много важно Черноморската зона да се отвори за развитие, да се подобри достъпа до българските морски пристанища, да се отвори пътя през Истанбул, който ще ни свърже с развиващите се азиатски пазари, посочи Цветан Симеонов. Но в същото време посоката „север - юг” остава приоритетна, развитието й също налага нови решения, включително улесняване преминаването на Стара планина, защо не и тунел под Шипка. Председателят на БТПП заключи, че дискутирането на инфраструктурни проблеми не е възможно без да се отчитат и въпросите за енергийната сигурност.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев изтъкна пионерската задача, която си поставя тази конференция, тъй като тя съчетава въпросите за трансграничното сътрудничество с проблемите на малките и средните предприятия. Г-н Плевнелиев запозна аудиторията с програмите на МРРБ за трансгранично сътрудничество, както и за наличните хоризонтални мерки на ЕС.

Сред успешните примери за организации, които се ориентират и работят за подобряване на трансграничното сътрудничество, министърът отбеляза дейността на Търговско – промишлените палати, където „компетентни хора развиват невероятна активност”. В радиус 500 км от София живеят 50 млн. души, които се превръщат в един изключително интересен пазар, изтъкна Росен Плевнелиев. Това е още един пример за огромния потенциал, който се съдържа в развитието на регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа.

Ръководителят на представителството на Европейската комисия в България Зинаида Златанова в изказването си се спря на въпроса за въздействието на икономическата криза върху страните от Югоизточна Европа. Най-отворените икономики, ориентирани към международната търговия, са се оказали и най-засегнати от кризата. Сериозните заплахи за устойчивостта в региона правят наложителни дълбоки структурни промени в управлението. На фона на дълбоката рецесия, Европейската комисия осигури на малките и средните предприятия в България финансиране по инициативата JEREMIE в размер на 200 млн. евро.

Хелге Толксдорф, директор „Разширение на ЕС, Югоизточна Европа и Турция” в Министерството на икономиката и технологиите на Германия посочи, че след последната пета вълна на разширяване на Европейския съюз с България и Румъния, вече може да се направи оценка на постигнатото и балансът е внушителен: жизнените условия за милиони хора са се подобрили. Въпреки това, с БВП на човек от населението равен на близо 40% от средния за ЕС, от България все още има какво да се желае. В сегашната кризисна ситуация, която не може да не се отрази също и на българо – немските търговски отношения, за Германия са много важни следните три момента:

1. Българското правителство да изпълни ангажиментите, които е поело по отношение на чуждестранните инвеститори, особено средни по размер предприятия, които са инвестирали в България;
2. Предпазвайки националната икономика да не се изпада в протекционизъм;
3. Помощта за Източна Европа ще бъде удвоена, от 25 млрд. до 50 млрд. евро, като само на България и Румъния ще бъдат отпуснати 20 млрд. евро.

Според г-н Толксдорф, главната опасност за европейската икономика в момента е високата задлъжнялост на правителствата, която може да достигне до бюджетен дефицит от близо 7.5% през 2010 г., което многократно надхвърля заложените в Маастрихтския договор най-много 3% държавен дефицит. Наистина, България засега се дистанцира от тази негативна тенденция. Виждайки опасност в тази насока, Съветът на Европа взе решение да преустанови през 2011 г. централизираните мерки за подкрепа на икономиката. През 2010 г. следва да се очаква ръст на безработицата и слабо търсене в европейската икономика.

Макроикономическите проблеми на Югоизточна Европа следва да се търсят главно по линия на високата задлъжнялост на домакинствата, ръстът на безработицата и засилената емиграция, която понякога обременява вътрешния трудов пазар, счита Хелге Толксдорф. Усилията на правителствата в региона следва да се насочат първо към създаване на свободно пазарно стопанство и второ към включване в единния европейски пазар. Кредитната криза вече е преодоляна, но не и кризата на доверието. Развитието на инфраструктура дава големи възможности като път за излизане от кризата.

Конференцията продължи с изказвания в двата работни панела: Изграждането на модерна инфраструктура в Югоизточна Европа като важен фактор, заемащ място в глобалната конкуренция (Инфраструктурни стратегии и ключови дейности 2009-2013; Интернационализация на инфраструктурата, Хармонизация на транспортните мрежи, Интеграция на всички видове транспорт – железопътен, сухоземен, воден, въздушен; Транспорт и околна среда, Възможности за финансиране); и Регионално сътрудничество в Югоизточна Европа –Европейски перспективи. След края на официалната програма са предвидени двустранни бизнес срещи между присъстващите фирми.