БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА |
Проведе се Петият Икономически форум за Югоизточна Европа
Проведе се най-силното до момента юбилейно Пето издание на Икономическия форум за Югоизточна Европа. На него бяха засегнати всички видове регионални пазари: енергетика, течни горива, газ, земя и т.н. Основна тема бяха границите, които разделят тези пазари. Този проблем беше подробно дискутиран на организирана от БТПП Кръгла маса "ГКПП - част от инфраструктурата".
На откриването форума участниците бяха приветствани от президента на Р България Георги Първанов и министър-председателя на Черна гора Милуш Джуканович.
В обръщението си президентът Първанов представи План от пет стъпки за изработване на стратегия за икономическо развитие на Югоизточна Европа:
Отличен пример е Централноевропейската асоциация за свободна търговия (ЦЕФТА), която подпомогна значително страните от Източна Европа да се подготвят за членство в ЕС. С предстоящото разширяване на ЕС ЦЕФТА ще загуби своите функции и нейният модел може да се пренасочи към региона на Югоизточна Европа. Ограничаването на пречките пред свободното движение на стоки ще бъде стимул за икономиките в региона.
Много по-ниското равнище на тази инфраструктура в сравнение с другите европейски страни не само затруднява връзките в нашия регион, но също и възпрепятства движението на стоки между Европа и азиатския континент. Изграждането на подходящи модерни съоръжения ще повиши значително икономическото значение на целия регион. За изграждането на адекватна транспортна инфраструктура са необходими значителни средства. Ясно е, че огромната част от тях ще зависят от решенията на отделните страни - чрез инвестиране на бюджетни средства, привличане на кредити и създаване на подходящи условия за частни инвестиции. Същевременно много важно би било страните от региона да съумеят да определят приоритетните коридори. Това би повишило ефективността на изгражданите национални участъци и би улеснило в значителна степен кредиторите и частните инвеститори.
Географското положение на Югоизточна Европа и бедните собствени енергийни източници предполагат максимално използване на възможностите за транзитиране на енергийни ресурси и за търговия с енергия. По този въпрос вече има подписани меморандуми и споразумения, но предстои да бъде направено още много, за да говорим за координирана регионална политика. В това отношение следва да се отдели специално внимание на препоръката на ЕС за сключване на регионален договор за енергийните пазари.
Регионът би използвал най-ефективно своя потенциал за изграждане на високотехнологични икономики, които по-лесно да се адаптират в условията на целия европейски пазар, ако се насърчи обменът на експерти, а също и пазарът на нови разработки и технологии.
Това означава както на политическо, така и на експертно равнище, да съществува механизъм за редовни контакти, който да произвежда необходимите резултати. Съзнавам, че създаването на подобен институционален механизъм е много деликатна задача. При наличие на политическо желание обаче можем да стъпим на досегашните форми на многостранни и регионални контакти и да създадем една действително работеща структура.
06 ноември 2003 г. |