БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА

БЕЛЕЖКИ
НА ЧЛЕНОВЕ НА БТПП И БРАНШОВИ ОРГАНИЗАЦИИ
ПО БЮДЖЕТ 2004

Проектът за Бюджет 2004 не създава предпоставки за сериозен икономически растеж и повече инвестиции в реалния сектор. Той също както и предишните бюджети няма очертани приоритети, които държавата държи да насърчава и развива - например туризъм, хранително-вкусова промишленост, селско стопанство, високи технологии и др.

Проблеми в Бюджет 2004 г:

  1. НУЛЕВ БЮДЖЕТЕН ДЕФИЦИТ. Приемането на нулев бюджетен дефицит е уникално явление в Европа в момента. Няма държава както в ЕС, така и извън него с нулев бюджетен дефицит. От тази гледна точка може да се каже, че това ще бъде един крайно рестриктивен и стагниращ икономиката бюджет. Като пример за 2004 г. бюджетният дефицит по отделни държави е както следва: Франция -3.5%, Германия -3.9%, Хонг Конг -3.1%, Израел -4.8%, Ирландия -1.7% , Норвегия - 7.6%, Португалия -4.4%, Сингапур -3.4%, Япония -6.5%, Италия -2.6%, Холандия -2.4%, Нова Зеландия -2.2%, Кипър -4.9%,Дания и Канада -1.5%, Швейцария -2.3%, САЩ -6.0%, Великобритания -2.7%. Гърция влиза в ЕС с бюджетен дефицит -8.4% от БВП през 1981г.и поддържа нива от -8 и -10% до 1997г. Испания и Португалия влизат в ЕС през1986 съответно с -5.8% и -6.4% и продължават да имат висок дефицит до 1996-1997г.

  2. НАМАЛЯВАНЕТО НА КОРПОРАТИВНИЯ ДАНЪК с 3% е положителен сигнал за инвеститорите, но с повишаването на акцизите на горивата предоставените на бизнеса около 160 милиона лева се изземват обратно. Това ще повлияе върху и без това ниската конкурентноспособност на българската икономика. Всички останали държави договориха гратисен период 4-5 години за изравняване на акцизите с нивото на ЕС след присъединяването, за да могат да се изравняват и доходите. Само България убива собственото си производство увеличавайки рязко акцизите за 2-3 години, без това да може да се понесе от доходите на фирмети и населрението. Резултатът - повишаване на вътрешните цени и още по-голямо нарастване на вноса и външнотърговския дефицит.

  3. ДДС. Приходите в бюджета зависят изцяло от иконимческата активност на фирмите, които работят и плащат ДДС, акциз. Чрез провеждане на Конференция по данъците още на 19 юни 2003 г и по-късно на 20 октомври т.г. на заседание на Съвета на браншовите организации, БТПП е направила над 30 предложения свързани с промени в данъчното законодателство, които са свързани с повече приходи за бюджета и повече светла икономика. По-важните предложения са : Намаляване на прага за регистрация по ДДС на 5000 лв и Диференцирана ставка от 10 % по ДДС за стоките на млекопреработването и хляба. Само от диференцираната ставка по ДДС приходите в бюджета ще се увеличат с над 30 млн.лв.

  4. ЗАПЛАЩАНЕ НА БОЛНИЧНИТЕ. Първите три болнични трябва да са за сметка на НОИ. Работодателите не са съгласни този разход отново да бъде за тях.

  5. СТИМУЛИРАНЕ НА ЕКСПОРТА. Държавата се примирява и приема дефицит от 2.2 милиарда долара във външната търговия за нормален / с горепосочените мерки той ще бъде още повече/ и не показва, че има намерение да направи нещо за стимулиране на експорта.

  6. НЕПРОЗРАЧНИ ПРОЦЕДУРИ. Негативна е тенденцията около 1 милиард лева да се разпределят директно по усмотрение на МФ по някакви неясни и непрозрачни процедури /т.нар. възмездно финансиране ?/. Така се заобикаля закона за бюджета и се елиминира ролята на Парламента като законодателен и висш контролен орган над изпълнителната власт.

  7. ОБЩИНИ. Значително се намаляват субсидиите за общините. Това противоречи на практиката и директивите на ЕС, където регионите, а не централната власт е в центъра на икономическата и социалната политика. Особено драстично е намалението на средствата за София - със 100 милиона в сравнение с миналата година. Държавата дължи на общината само за транспорт 15 милиона лева.
Back   HOME 26 ноември 2003 г.