БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

ПОДПИСАЛИТЕ ТОВА ОБРЪЩЕНИЕ ОРГАНИЗАЦИИ

Д Е К Л А Р И Р А Т:

• СЪПРИЧАСТНОСТ В УСИЛИЯТА ЗА БЪРЗО АДАПТИРАНЕ НА СТРАНАТА НИ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ;
• СВОЯТА ПРИВЪРЗАНОСТ КЪМ ПРИНЦИПИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СОЦИАЛЕН МОДЕЛ, СОЦИАЛНОТО ПАРТНЬОРСТВО, СОЦИАЛНАТА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА И КЪМ ЕВРОПЕЙСКИТЕ МОДЕЛИ НА ИНДУСТРИАЛНИ ОТНОШЕНИЯ.

България постигна забележителни успехи за приобщаване към европейските структури. Подписването на договора за присъединяване на 25 април 2005 г. и членството от 1 януари 2007 г. на страната ни в Европейския съюз изискват следване на икономическите и социални цели на Съюза чрез генериране на устойчив икономически растеж, заетост и социално сближаване.

ОСНОВНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКОТО И СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА СТРАНАТА са свързани с:

• признаване и гарантиране на гражданските, социалните и икономическите права на гражданите;
• установяване на стриктен и справедлив правов, финансов и социален ред, осигуряващ равнопоставеността на всички пред закона и равните възможности за личен просперитет;
• ограничаване на корупцията, гарантиране на прозрачност в управлението и борбата с масовата престъпност;
• поддържане на висок икономически растеж чрез динамична, конкуретноспособна и високотехнологична икономика, основана на знанието;
• повишаване качеството и потенциала на човешкия капитал с цел достигане на равнища на заетост, доходи и социална интеграция, осигуряващи високо качество на труд и живот.

НИЕ ПРЕДЛАГАМЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СИЛИ И НА УЧАСТНИЦИТЕ В ИЗБОРИ – 2005, КОИТО НАМИРАТ ДОСТАТЪЧНО СБЛИЖАВАНЕ И СЪВПАДАНЕ НА ПРЕДИЗБОРНИТЕ СИ ПЛАТФОРМИ С ПОЗИЦИИТЕ В ТАЗИ ДЕКЛАРАЦИЯ:

• ПРИЕМАНЕ НА ПРИНЦИПИТЕ НА ТОЗИ ДОКУМЕНТ и
• ПОЕМАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКА ОТГОВОРНОСТ ЗА ПОСТИГАНЕТО на:

І. Стабилност на позициите на България в международната дейност.

1. Поддържане на националните интереси при отчитане на противоречията между глобалната и регионална либерализация на международната търговия, респ. - при спазване на задълженията на България към Световната търговска организация и Европейския съюз, ЕФТА, ЦЕФТА и по двустранните договори.
2. Постоянно информиране на социалните партньори за развитието на Световната търговска организация и тяхното привличане при разработването на позиции, свързани с многостранните преговори в рамките на тази организация, оползотворяване на възможностите, които предоставя на страната ни членството в тази организация и за изпълнение на ангажиментите на България към нея.
3. Оптимално използване на инструментите, които се предоставят на България по силата на членството в Европейския съюз в търсене на позициите на страната ни в разделението на труда в рамките на Европейския съюз.
4. Предотвратяване на възможности за прилагане на предпазната клауза при присъединяване на страната ни към Европейския съюз.
5. Използване на политически ресурси в рамките на Европейския съюз за противопоставяне срещу въвеждане на такива общи европейски политики, вкл. и данъчна хармонизация в рамките на Европейския съюз, които лишават икономиката на страната от конкурентни предимства.

II. Повишаване ефективността на администрацията.

1. Преструктуриране на администрацията за намаляване на бюджетните и фирмени разходи, чрез:
   • облекчаване прилагането на регулативните режими;
   • приемане на Закон за браншовите организации, регламентиращ ролята на браншовите организации в икономическия живот, вкл. и възможностите за прехвърляне на регулативни режими на браншовите организации, за участие на последните при оценка и класиране на офертите в процедурата за обществени поръчки;
   • освобождаване на държавните институции от информационни, консултантски и др. под. услуги;
   • незабавно въвеждане в специалните закони на принципа на „мълчаливото съгласие”.
2. Създаване до началото на 2007 година на единни централизирани информационни системи (съдебен, имотен и др. регистри, кадастър и пр.), вкл. с цел освобождаване на физическите и юридически лица от задължението да доказват пред администрацията данни от тези системи.
3. Ефективно въвеждане на електронното правителство.
4. Подобряване работата на съдебните органи:
   • предоставяне на фирмения регистър на орган, изграден от национални представителни работодателски организации;
   • ускоряване на съдебната процедура чрез регламентиране на отговорност: за несвоевременно произнасяне на решения и мотиви на присъди; за насрочване на делата от едно заседание в друго за период по-голям от един месец; за загубване на дела в съдебните деловодства и др. под.;
   • чувствително подобряване и контрол върху квалификацията на лицата, изготвящи съдебни експертизи;
   • бърза реформа в съдебното изпълнение и въвеждане на частно изпълнение;
   • насърчаване прилагането на алтернативни способи за решаване на спорове, както и сключването на извънсъдебни споразумения.
5. Служебно извършване от страна на администрацията на данъчна, статистическа и пр. регистрация, въз основа на фирмената регистрация.
6. Бързо интегриране на данъчната, митническа, банкова и статистическа информационни системи.
7. Единна информационна система на създадените органи за противопоставяне срещу нелоялната конкуренция, вкл. и срещу паралелния внос и вноса по занижени цени (Комисия за защита на конкуренцията, Агенция „Митници", Патентно ведомство, Комисия за защита на потребителя, МВР) и съгласуване на действията на тези органи.
8. Усъвършенстване правилата за работа на Комисията за защита на конкуренцията с ясно регламентирани възможности за самосезирането й.
9. Ефективен контрол и регулиране на естествените монополи (държавни и частни).
10. Спиране самоцелното увеличаване броя на административните служители; създаването на нови административни структури да се обвързва с преструктуриране на съществуващите.

III. Подобряване на конкуретноспособността на икономиката

1. Приемане на Национална програма за действие по Лисабонската стратегия на Европейския съюз, с конкретни цели, срокове и финансиране, като се включат при разработването й социалните партньори, а в обсъждането й – цялото гражданско общество; поддържане на годишен растеж по-висок от средния за новоприетите държави в Европейския съюз, което да се постига чрез подобряване на бизнес-средата, повишаване на производителността на труда, качествен скок в технологичното развитие и иновациите, стимулиране на малките и средни предприятия, насърчаване на инвестициите и износа.
2. Стимулиране на вътрешноотрасловото производствено коопериране на българските предприемачи с партньори от Европейския съюз.
3. Създаването на специализиран фонд за кредитиране и/или гарантиране кредитите на предприятията-износители.
4. Непрекъснато нарастване обема на чуждестранните инвестиции.
5. Развитие на дълговия пазар и на схемите дълг срещу собственост.
6. Въвеждане на възможност за изплащане на някои от задълженията към бюджета с непарични платежни средства.
7. Ускоряване на процедурите по въвеждане на антидъмпингови мита в рамките на ангажиментите ни за либерализация на външната търговия.
8. Засилване на нетарифните мерки спрямо внасяните стоки с акцент върху тяхното качество и съответствието им със санитарно-хигиенните и ветеринарните изисквания.
9. Въвеждане на аналогични системи на новите членки на ЕС при възлагането на обществени поръчки, предоставящи по-широк достъп на българските производители.
10. Усъвършенстване на законодателството за публично предлагане на ценни книжа с оглед развитие на капиталовия пазар, чрез:
    • стимулиране на емитентите, а не на посредниците;
    • създаване на условия за равиване на нови области на капиталовите пазари и др.
11. Усъвършенстване на законодателството по несъстоятелността и неговото прилагане.
12. Приемане на Закон за рисковото инвестиране.
13. Приемане на стратегия за развитие и преструктуриране на производството в субсидирани в страната подотрасли и производства.
14. Преразглеждане на част от нормите за допустими емисии, на стандартите за качество на околната среда, дължимите такси, глоби и санкции за опазването й и привеждането им в съответствие с европейските нива, или с преобладаващите равнища за страните от Европейския съюз.
15. Нормирано решаване на проблема със замърсяванията и екологичните щети, нанесени от предприятия преди тяхната приватизация; нерешаването на този въпрос практически прехвърля от държавата към приватизираните фирми един огромен задбалансов пасив, който спъва тяхното бъдещо развитие.
16. Насочване на средствата от санкции и такси на Предприятието за управление на дейности за опазване на околната среда към проекти едновременно обслужващи обществения и индустриалния сектор.
17. Проучване на възможността за договаряне на дългосрочен револвинг заем при преференциални условия от Световната банка (или от други източници) за инвестиране в програми, свързани с опазването на околната среда.
18. Повишаване на степента и прозрачността при усвояване на средствата от предприсъединителните и структурните фондове и от кохезионния фонд и въвеждане на трипартизъм в планирането, усвояването и мониторинга на средствата от тези фондове.
19. Насочване на европейски фондове за финансиране, подпомагащи малките и средни предприятия в сфери, съгласувани със социалните партньори.
20. Създаване на гаранционен фонд за малките и средни предприятия.
21. Развитие на основната инфраструктура, чрез стимулиране и привличане на частни инвестиции, прилагане на публично-частно финансиране, максимална прозрачност при възлагане на инфраструктурни обекти.
22. Намаляване прага на инвестициите за ползване на държавна помощ за изграждане на производствена инфраструктура.
23. Ограничаване прилагането на рестрикции по отношение на инвестиционното кредитиране – наложените общи рестрикции по кредитната активност на банките намаляват конкуретноспособността и оскъпява финансовия ресурс.
24. Институционализиране и финансиране на национална реклама на типични български продукти.
25. Стимулиране на инвестициите в иновации, вкл. и в иновационни системи.
26. Разработване на мерки за преодоляване на междуфирмената задлъжнялост, надхвърляща 32 млрд. лв. и с продължаващо нарастване.
27. Стимулиране на експортно ориентираното българско производство и на промяна в структурата на износа – съответно на тенденциите в международните пазари, при спазване на международните ангажименти във връзка с членството в Световната търговска организация и Европейския съюз.
28. Създаване на условия за балансирано развитие на регионите в страната по примера на европейските териториални региони; определяне на приоритетни направления за развитие на регионите.
29. Подкрепа за създаването на клъстери чрез определяне на целеви бюджетни средства за развитие на инфраструктурата, опазване на околната среда, образованието и квалификацията.
30. Разработване и приемане на политика за наблюдение и управление на миграционните процеси, чрез създаване на условия нестимулиращи емиграцията на високо образовани млади специалисти, както и за привличане на емигранти като източник на финансови ресурси, организационни умения и “ноу-хау”.
31. Провеждане на строг контрол за спазване на нормативните изисквания от стопанските субекти (данъчни, митнически, финансови и пр.) с цел ограничаване на сивия сектор.

IV. Оптимизиране на данъчния и осигурителен режими - основни лостове за насърчаване на стопанската дейност, чрез:

• поддържане на нисък бюджетен дефицит (около 1-1,5% от брутния вътрешен продукт) и на относителна ниска инфлация, съгласно Маастрихските критерии за членство в Икономическия и паричен съюз;
• въвеждане на програмен подход при планирането на републиканския бюджет и осъществяване на реална финансова децентрализация на местното самоуправление;
• намаляване на преките данъци и задържане на акцизите на минималните равнища на Европейския съюз; намаляване на тези акцизи на горива, които са доближени до средните акцизни стойности в Европейския съюз;
• приемане на законови механизми за управление и контрол на фискалния резерв,държавния дълг и бюджетния излишък;
• равностоен диалог в данъчния процес с възможност за арбитраж и споразумение;
• развитие на данъчното и осигурително законодателство в насока облекчаване на добросъвестните стопански субекти и строго третиране на стопанските субекти нарушаващи данъчния и осигурителен режим;
• аргументираност и обоснованост при определяне на размера на държавните и общински такси;
• регламентиране на право за бързо възстановяване или прихващане на недължимо платени данъчни задължения;
• данъчно стимулиране за стандартизация и сертификацията на българските фирми (системи за управление на качеството и на околната среда) и достигане на европейските изисквания за безопасни и здравословни условия на труд;
• данъчно стимулиране при използването на енергоспестяващи технологии и възстановяеми енергийни източници;
• реципрочност на наказателните лихви при забава от държавата в отношенията между фиска и предприемачите.
конкретни промени в:
1. Закона за корпоративното подоходно облагане:
   • облагане на социалните разходи с общата данъчна ставка по ЗКПО;
   • признаване до 2014 год на големите предприятия – замърсители на околна среда за разход (за целите на данъчното облагане) на средствата, инвестирани в програми за постигане на съответствие с нормативните изисквания по опазване на околната среда;
   • отмяна на патентния данък по Закона за облагане на доходите на физическите лица и облагане на печалбата на всички стопански субекти по Закона за корпоративното подоходно облагане;
   • признаване за данъчни цели на възприетите от стопанските субекти вътрешни норми за амортизация за нови инвестиции;
   • насърчаване на дарението (благотворителността) за дейности, за които държавата няма необходимия ресурс (култура, спорт, здравни и социални дейности и пр.), чрез признаването за разход на пълния размер на дарението;
   • данъчни облекчения при производството и закупуването на средства за колективна защита, лични предпазни средства, контролно-измервателна апаратура, съоръжения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
2. Закона за данъка върху добавената стойност:
   • съкращаване на срока за възстановяване на данъчния кредит до 15 дни при регламентирана възможност за възстановяване на данъчния кредит, независимо от данъчната ревизия;
   • задължителна регистрация по този закон на всички стопански субекти;
   • симетрично третиране на вноса на инвестиционни стоки с инвестиционните български стоки; намаляване на прага за освобождаване от данък и мита на инвестиционни стоки;
   • освобождаване от данък и митни сборове на вноса и производството на машини и оборудване с екологично предназначение.
3. Пенсионно осигуряване:
   • балансирано развитие на трите стълба на социалното осигуряване;
   • разработване на механизъм за почасово отчитане на осигурителния стаж, така че да се гарантират стабилни осигурителни права на частично и временно заетите работници и служители, както и на тези, които полагат извънреден труд или се ангажират в други форми на допълнителна заетост;
   • усъвършенстване на методологията за диференцираните осигурителни вноски за трудова злополука и професионална болест, посредством развитие на принципа ”бонус малус” и повишаване на заинтересоваността на фирмите от радикално подобряване на условията на труд;
   • значително намаляване на осигурителната тежест пропорционално за работодателите и заетите;
   • регламентиране на право за бързо възстановяване на недължимо платени осигурителни вноски;
   • изравняване на условията за осигуряване на държавните служители, военнослужащите, заетите в съдебната система и МВР с тези на всички служители;
   • регламентиране създаването на финансиран с целеви средства фонд за демографски резерв като гаранция за финансовата устойчивост и жизнеспособност на солидарната пенсионна система;
   • подобряване (при текущо осъвременяване на пенсиите) на формулата за определяне на пенсията в първия стълб, така че всяка година стаж да има по-висок принос в нейния размер.
4. Здравно осигуряване:
   • преоценка на философията и архитектурата на здравната реформа, с цел да се гарантира достъп на всички до качествени здравни грижи;
   • ангажименти на държавата да осигури достатъчно финансиране за здравеопазването; консолидираните годишни разходи за здравеопазване включително и целеви трансфери от републиканския бюджет да са не по-малко от 6% от брутния вътрешен продукт;
   • определянето на обхвата на пакета от здравни услуги и грижи, гарантирани от задължителното здравно осигуряване и националната здравна карта да става след задължителни консултации със социалните партньори, Националното сдружение на общините в Република България и др.
   • отменяне на потребителските такси, плащани от осигурените;
   • прозрачност и ефективност в изразходването на финансовите средства чрез паритетно представителство на държавата, на социалните партньори в органите за управление и контрол на Националната здравноосигурителна каса; преодоляване на сега съществуващия конфликт на интереси при управление на средствата за здравно осигуряване;
   • изграждане на надеждна информационна система на Националната здравноосигурителна каса и изпълнителите на здравна грижа;
   • осигуряване на адекватно представителство на извън болничната и болничната помощ при договарянето и подписването на Националния рамков договор;
   • централизиране в една институция на финансовите средства за здравно осигуряване, финансиране на здравните услуги на конкурентен принцип (в извънболничната помощ – чрез заплащане за дейност; в болничната помощ – чрез системата на диагностично свързаните групи) и контролиране на изпълнителите на здравни услуги за здравноосигурените лица.

V. Политика по заетостта и развитие на човешките ресурси.

1. Постигане на конкретни цели, като се прилагат различни политики в съответствие с Лисабонската стратегия.
    

   	до 2007г.	до 2010г.
   коефициент на заетост в % (15-64 год.)	58	63
   регистрирана безработица (%)	10	8

    
   
2. Изграждане на Националния съвет за насърчаване на заетостта на паритетен трипартитен принцип, с равно квотно участие на работодатели, синдикати и държава.
3. Разширяване на дейността на Националната агенция за професионално образование и обучение, както във формалното образование и обучение, така и в обучението на възрастни през целия живот.
4. Възстановяване на паритетния трипартитен управляващ орган на национално ниво на системата на Агенцията по заетостта; подобряване на представителството на социалните партньори в съветите за сътрудничество към бюрата по труда.
5. Разработването на Националния план за действие по заетостта обвързано с потребностите от работна сила в количествен и в качествен аспект, в баланс с предлаганите работни места в отраслов и териториален разрез; превръщането на Националния план за действие по заетостта в интегрална част от Единната национална програма за растеж и заетост; одобряването на Националния план за действие по заетостта от парламента; по-пълен и ефективен мониторинг на този план.
6. Изграждане на Единна национална информационна система за търсене и предлагане на работна сила, професионална квалификация и преквалификация и интегрирането й с информационните системи на социално-осигурителните и контролни институции на пазара на труда.
7. Увеличаване на инвестициите в човешкия капитал с цел включването на не по-малко от 10% от икономически активното население до 2010 г. в обучения и мерки, осигуряващи учене през целия живот, което предполага:
   • високо ниво на участие във формалното образование, подобрен достъп до университетите и ефективни механизми за учене през целия живот;
   • внедряване на национална система за стандарти за професионална квалификация, оценка и сертификация, с оглед осигуряване на качество и надстрояване на квалификационните дейности за различните целеви групи;
   • въвеждане на система за признаване и валидизация на квалификациите и компетенциите, придобити чрез неформално или самостоятелно учене и единни критерии за гарантиране качеството на обучението;
   • законово регламентиране на необходимите данъчни стимули и изграждане на браншови или регионални фондове за квалификация и преквалификация и мрежа от центрове за професионално обучение в страната, организирани в партньорство между синдикатите, предприемачеството, университетите, колежите и местното самоуправление;
   • регламентиране на възможност за индивидуални „спестовни” сметки за обучение и квалификация на работниците и служителите, с вноски на двете страни, данъчно освободени за тях.
8. Осигуряване на обхващането на всички деца и ученици в задължително училищно обучение и осигуряване на възможност за учене, независимо от местоживеенето, произхода, социалното положение и здравословното състояние, като за целта:
   • се гарантира обучението на учениците до ІV-ти клас по местоживеене, а на учениците от V-ти до VІІІ-ми клас по местоживеене или в средищно училище при осигурен транспорт и/или общежитие;
   • поетапно се въведе безплатно осигуряване на учебници за учениците до VІІІ клас в срок до 2010 г.
9. Оптимизиране структурата на образователната система в съответствие с потребностите на обществото и пазара на труда и въвеждане на механизъм за контрол на управлението на средното образование, чрез:
   • оптимизиране на мрежата на детските градини и училищата с оглед демографското състояние, географското разположение, икономическото развитие и специфичните потребности на регионалните икономики;
   • оптимизиране на държавните образователни изисквания, учебните планове и програми и промени в степените и етапите в средното образование;
   • въвеждане на механизъм за съгласуване на план-приема и предметните области на образование за системата на висшето образование.
10. Приоритетно развитие на чуждоезиковото обучение, информационните технологии и гражданското образование в учебния процес и усъвършенстване на системата за оценяване на учениците, чрез:
    • разработване на система за мониторинг, контрол и оценка на качеството на професионалната подготовка на учениците;
    • въвеждане на национални изпити в това число държавни зрелостни изпити с цел сравнимост на подготовката на учениците и учителите;
    • обвързване на категоризацията на учебните заведения с реализацията на подготвените от тях кадри на пазара на труда.
11. Постепенно увеличаване на средствата за образование, наука и изследвания до достигане през 2010 год. на не по-малко от 8,5% от брутния вътрешен продукт, от които 2% - за наука и изследвания.
12. Подобряване качеството на предметното обучение чрез интегриране информационните технологии в учебния процес, оборудване на всички училища с компютърни кабинети и свързване на училищата към национална образователна и научна мрежа, както и изграждане на интернет страници на всички училища в страната.
13. Повишаване статуса на учителя чрез увеличаване на заплащането и стимулиране на професионалната му квалификация.
14. Увеличаване възможностите на фонд “Условия на труд” за финансиране и кофинансиране на проекти и програми на национално, браншово и фирмено равнище, посредством привличане на ресурс от републиканския бюджет и застрахователните компании.
15. Завършване работата по идентификацията и оценката на риска, усъвършенстването на мрежата от служби по трудова медицина и повишаване ефективността на Комитетите по условия на труд, браншовите/отраслови и регионални съвети по условия на труд.
16. Въвеждане на задължителна застраховка за риск “Трудова злополука” при рискови професии.
17. Стимулиране въвеждането на системи за управление на безопасност и здраве при работа в контекста на препоръките на МОТ и проектостандартите 18000 и 18001.
18. Ангажиране на държавата за реализиране на системни действия за отстраняване на несъответствията между: от една страна – търсенето на работна ръка с определени умения и квалификация и от друга страна – действащите програми за професионално обучение и квалификация.
19. Разработване и приемане на програма за действие в областта на човешките ресурси, основана на: анализ на търсенето на работна сила (умения и квалификации, професионални направления, териториално разпределение, обезпечаване с учебни програми и с учебно-тренировъчни центрове) и насърчаване прилагането на информационните и комуникационни технологии в образованието; възстановяване на връзката “образование-наука-иновации” чрез увеличаване на инвестициите и публичните разходи за образование и наука.
20. Финансиране на програми за професионална квалификация, насочени приоритетно към учебни центрове, имащи непосредствена връзка с бизнеса и синдикатите отразяващи техните потребности.
21. Реализиране на състезателен принцип и с участието на бизнеса на социални програми, насочени към откриване на работни места.
22. Регламентирано насочване на част от средствата, постъпили от приватизацията за социални програми и създаване на нови работни места на освободените заети.
23. Премахване на субективните ограничения пред частни учебни заведения.

VI. Политика по доходите.

1. Разработване с участието на социалните партньори на национална политика в областта на доходите, основана на трипартитно договорени цели, параметни и механизми:
   • пряко отражение на икономическите резултати и повишената номинална производителност на труда върху заплащането, чрез ежегодно договаряне между работодател и синдикати;
   • въвеждане на механизъм за обективно и регулярно определяне на границата на бедност, отчитаща необходимите потребности за физическо оцеляване, за поддържане на здравето, равнището на енергийните цени за бита, на телефонните услуги и други разходи с ниска еластичност, а при децата и разходите за образователните услуги по възрастови диапазони;
   • изграждане на интегрирани системи за формиране на цената на труда на база квалификацията, риска и тежестта на труда;
   • проучване на подходи, принципи и нови форми на въздействие за определяне на трудовите възнаграждения, успешно прилагани в други страни, в т.ч. чрез бонуси за резултати и възможности за акционерно участие и участие в печалбата;
2. Разработване на законов механизъм за определяне на минимална работна заплата и минимално часово възнаграждение за труд, на основата на показатели, които обуславят тяхната стойност (производителност на труда и праг на бедността); постигане на оптимален баланс между равнищата на минималното възнаграждение за труд и на социалните помощи, с цел стимулиране на преминаването от групата на безработните към тези на заетите.
3. По-пълно и в синхрон с европейските принципи изпълнение от страна на държавата на присъщите й защитни функции относно социалните парични плащания, гарантиращи минимален стандарт на живот.
4. Определяне възнаграждението в бюджетните организации, въз основа на номиналния ръст на брутния вътрешен продукт за предходната година и персонална оценка на основа на образованието, квалификациите, отговорностите и годишното атестиране.
5. Прекратяване на сега прилаганите механизми за определяне на работните заплати в дружествата с държавно и общинско участие.
6. Стимулиране на доброволното договаряне на браншово ниво на мерки за ограничаване или преодоляване на нелоялната конкуренция, поради голямото различие в заплащането и социалните придобивки на масови и типични работни места в равностойни предприятия.
7. Намаляване на данъчната тежест върху доходите и адекватно прилагане на семейното подоходно облагане.
8. Признаване за разход за целите на данъчното облагане на доходите на физическите лица от ваучерите за хранене; освобождаване от задължението за плащане на осигурителни вноски върху доходите от тези ваучери.

VІІ. Усъвършенстване на трудовото законодателство.

1. Регламентирано задължение за предварително обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество на всички трудовоправни актове, независимо от техния вносител.
2. Преразглеждане на осигурителния режим за сезонните работници за риска безработица.
3. Ускоряване на процеса и качеството на правораздаване по трудови спорове, чрез създаването на специализиран трудов съд с участието на представители на работниците и работодателите, при нова процедура със задължителна предварителна помирителна фаза на производството.
4. Нормиране на възможност и условия за създаване на частни агенции за почасова работа.
5. Нормативна регламентация на работата от разстояние, в съответствие с доброволното рамково споразумение подписано от социалните партньори на ниво Европейски съюз.
6. Ратифициране на Конвенцията на Международната организация на труда за надомните работници.
7. Гарантиране прилагането на цялото европейско законодателство, в т.ч в сферата на информиране и консултиране на работниците и служителите и колективните трудови спорове.

VІІІ. Подобряване на нормативни актове .

1. Ясни, непротиворечиви и правно-издържани нормативни актове, непозволяващи субективното им тълкуване и прилагане.
2. Бърза актуализация или отмяна на остарели и/или "мъртви", недействащи нормативни актове.
3. Отмяна на регламента за обратно действие на нормативните актове.

ІХ. Ефективен социален диалог

1. Конституционна регламентация на трипартитното сътрудничество и на Икономическия и социален съвет.
2. Сключване на Национален икономическо-социален пакт за развитието на страната между правителството и представителните организации на работниците и служителите и на работодателите за периода 2005-2007 г. и 2007-2010 г.
3. Регламентиране на критерии за представителност на неправителствени организации, които са част от организираното гражданско общество (браншови, съсловни, екологични и др.).
4. Промяна на механизмите и критериите за установяване на представителност на национално ниво на социалните партньори.
5. Насърчаване на участието на социалните партньори и другите неправителствени организации във формирането на политиките и осъществяването им на различни равнища, произтичащи от подготовката за присъединяване на страната към Европейския съюз и след това.
6. Разработване на нормативно решение за начина на излъчване на представителите на България в Европейския икономически и социален комитет, като се осигури правото на съответните организации да ги номинират и защитават техните кандидатури.
7. Мотивиране от страна на администрацията за неприетите от нея принципни предложения на социалните партньори.
8. Навременно предварително съгласуване на нормативните актове, обсъждани от социалните партньори.

Страните поемат ангажимент за сътрудничество при разясняване на съдържанието на предложените мерки както в предизборния процес, така и в процеса на тяхната реализация след формирането на законодателните и изпълнителни органи.

АСОЦИАЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РАБОТОДАТЕЛИ:

ПРЕДСТАВИТЕЛНИТЕ НА НАЦИОНАЛНО НИВО СИНДИКАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ:

АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ: ...................................................................... (В. Велев - председател) БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА: ...................................................................... (Б. Данев - председател) БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА: ...................................................................... (Б. Божинов - председател) БСЧП “ВЪЗРАЖДАНЕ”: ...................................................................... (Д. Гущеров - председател) СЪЮЗ ЗА СТОПАНСКА ИНИЦИАТИВА: ...................................................................... (проф. Б. Борисов - председател)

КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ: ...................................................................... (д-р Ж. Христов-президент) КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА “ПОДКРЕПА”: ...................................................................... (д-р К. Тренчев-президент)