Изминалите повече от две години от влизането в сила на Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и свързаните с него изменения в Тарифата за таксите за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, както и Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки (НООО), приети с ПМС № 41/26.02.2004 год., е повод да поставим на вниманието Ви някои наболели проблеми от практиката на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) по прилагането им.

През последните седмици Българската търговско промишлена палата (БТПП) бе няколкократно сезирана от свои членове във връзка с издадената от Министъра на околната среда и водите Заповед № РД-130/10.03.2006 год. Става въпрос за едни от най-големите български компании, произвеждащи и пускащи на пазара опаковани стоки, които представляват продукти, след чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци по смисъла на ЗУО и НООО, които изпълняват задълженията си по оползотворяване на отпадъците, чрез колективни системи, представлявани от „Екопак България” АД, „Екобулпак” АД, „Репак” АД и „Реко Пак” АД. Чрез същите организации, тези компании успешно защитиха пред МОСВ изпълнението на задачите и целите за 2004 год. по оползотворяване на отпадъци от опаковки, а през 2005 вложиха отново огромни усилия и финансови средства в същата насока.

С цитираната заповед министърът не признава, че организациите за оползотворяване на отпадъци, както и редица фирми, изпълняващи задълженията си по ЗУО индивидуално, са изпълнили своите цели за оползотворяване на отпадъци за 2005 година, от което следва, че всички техни членове трябва да заплатят дължимата към държавата продуктова такса, в размер общо на над 110 млн. лева, независимо, че за 2005 година са заплатили такса към същите организации.

Засегнати от тази заповед са всички членове на организациите по оползотворяване, които са над 2 500 български дружества, както и редица фирми, изпълняващи задълженията си по ЗУО индивидуално. На практика, членовете на четири от общо пет лицензирани организации по оползотворяване, чийто дял на отпадъци от опаковки надвишава 95 % от количеството на всички лица, изпълняващи задълженията си по ЗУО чрез колективни системи, са определени като лица, следващи да заплатят продуктови такси.

Поради несъгласие с изложените мотиви, над 1000 засегнати от правните последици на заповедта български производители и вносители на опаковани стоки обжалваха в законоустановените срокове пред Върховния административен съд Заповед РД-130/10.03.2006 год., представляваща индивидуален административен акт на министъра на околната среда и водите. В жалбите си те са посочили многобройни правни доводи за допуснати при издаването на заповедта нарушения на Закона за административното производство и на материалния закон. С оглед на това считаме, че са налице всички основания тя да бъде отменена от върховните административни съдии.

Бихме искали да Ви уверим, че членовете на БТПП осъзнават важността на въведените със ЗУО изисквания и като част от отговорния бизнес в България носят своята отговорност, свързана с оползотворяване на отпадъците от опаковки. Те активно работят за постигането на поставените високи екологичните цели, като членуват в организациите за оползотворяване и поемат финансовите последици от това. Същевременно обаче те очакват, че в лицето на министъра на околната среда и водите ще намерят партньор, който спазва законите на страната и ги прилага коректно и еднопосочно към всички задължени по ЗУО лица. БТПП е загрижена от възникналия от въпросната заповед конфликт между държавата и една огромна част от българския бизнес и това ни дава основание да считаме, че е необходимо да бъде направен много задълбочен и критичен анализ на практиката на МОСВ по прилагането и тълкуването на нормативните актове в областта на отпадъците от опаковки и издаваните от министъра индивидуални административни актове в същата връзка. Нашите членове не могат да се съгласят с прилагания от МОСВ подход, при който се допуска:

• Заинтересуваните лица да не бъдат уведомени за започналото административно производство;
• Издаденият от министъра индивидуален административен акт, да не съответства на фактическите и правни основания, въз основа на които е издаден, защото одиторските доклади на всички организации по оползотворяване потвърждават изпълнението на задълженията на техните членове по ЗУО и изводите на министъра би следвало да се основават на констатациите в тях;
• В заповедта да се излагат общи мотиви, без да се отчита обстоятелството, че членовете на организациите по оползотворяване са търговци с различен предмет на дейност и поради това, фактическите основания, които обуславят отговорността на отделните субекти напълно да липсват;

• Съдържащите се в одиторските доклади факти и констатации за изпълнение на целите по ЗУО да бъдат интерпретирани от административния орган неправилно и от това да произтекат неподкрепени с доказателства правни изводи;
• При действията си, министърът да излезе извън рамките на т.н. „обвързана компетентност”, защото НООО не съдържа процедура, по която той може да провежда собствен одит, а следва да направи изводите си въз основа на съдържанието на представените му одитироски доклади, и след като всички доклади на засегнатите организации по оползотворяването потвърждават изпълнението на целите по ЗУО, министърът следва да издаде заповед, с която да освободи субектите на задълженията от заплащане на продуктова такса;
• Да бъдат поставени в неравностойно положение едни членове на колективни системи за оползотворяване на отпадъци и фирми, изпълняващи задълженията си по ЗУО индивидуално, в сравнение с членовете на други такива организации и фирми, които са приложили същите методи на отчетност, но не са адресати и съответно не са засегнати от въпросната заповед;
• Мотивите на министъра да бъдат фокусирани само върху формалната страна на одиторските доклади, а не върху фактическите констатации в тях, поради което неговата заповед да изпадне в противоречие с целите на ЗУО и НООО.

БТПП изхожда от разбирането, че продуктовите такси представляват инструмент за налагане на санкции само на тези производители и вносители на опаковани стоки, които не успеят да изпълнят изискванията на ЗУО в областта на рециклирането и оползотворяването. Наред с това ние поддържаме становището, че продуктовите такси следва да се дължат само върху неизпълнената част от задълженията по ЗУО, защото не е правилно при неизпълнение на част от ангажиментите да се приема, че е налице пълно неизпълнение и поради това да се дължи такса върху целия ангажимент. Само по този начин биха могли да бъдат стимулирани стопанските субекти да изпълняват задълженията си, а ако не правят това – да бъдат справедливо и съразмерно санкционирани. Това впрочем е и най-важната цел на ЗУО и свързаните с него актове по прилагането му. Затова считаме, че компетентният за опазването на околната среда и водите държавен орган, следва да съсредоточи усилията си върху чисто екологичните проблеми на страната, а не да преследва фискални цели, налагайки на някои производители и вносители да заплатят продуктови такси, които не биха били дължими, ако законът бъде спазен.

Позицията е изпратена до министър-председателя на Република България Сергей Станишев и министъра на околната среда и водите Джевджет Чакъров.

11 април 2006 г.