БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА

Становище на Румен Януаров областен управител на област Русе

Град Русе и Русенски регион предоставят идеални условия за създаването и функционирането на Индустриалните зони. Фактически и в момента съществува Свободна зона - Русе със своята териториална особеност, комуникационална наситеност и мениджърски опит, която би могла да прерастне в индустриална зона по смисъла на ЗИЗ. Винаги съм проявявал интерес към тази тематика и заедно със специалистите от Свободна зона - Русе съм участвал във форумите по обсъждането на проблемите по създаването на индустриалните зони - 24 октомври 2002 г. гр. Варна, м. януари 2003 г. София, х-л "Шератон". По инициатива на директора на СБЗ Русе - инж. Йордан Казаков след Варненската конференция ми гостуваха г-н Хуан Торентс - председател на Световната федерация на свободните зони и г-н Питър Райън - зам. председател.

Конкретно на въпроса - проведено беше извънредно заседание на комисията по създаване на благоприятни условия за развитие на бизнеса в област Русе, на която се оформиха основните забележки по проекта на ЗИЗ. В хода на дискусиите в х-л "Шератон" някои от забележките отпаднаха, поради което не смятам да Ви занимавам отново с тях.

В чл. 12 ал. 1 от ЗИЗ се определят 10 млн. евро като долен праг за стойността на инвестициите в ДМА. В чл. 12 ал.2 се изисква инвестициите да бъдат внесени в зоната не по-късно от една година от датата на производството им.

Опасявам се, че в желанието си да наваксаме изоставането от останалите страни на Югоизточна Европа "вдигаме много високо летвата" и така не допускаме по-малките инвеститори. Това не е практика в Индустриалните зони на съседните страни. Добра практика от съседна Турция е допускането на инвестиции само в сферата на производството, като се ограничава или не се допуска чистата търговия или реекспорта.

Като положителна черта на проекта на ЗИЗ бих посочил параграф І от ДР на ЗИЗ, където се дава възможност на потенциалния инвеститор за едно по-свободно договаряне на труда без да се излиза от задължителната рамка по Кодекса на труда, а именно минималната работна заплата, трудови злополуки, хигиена и безопасност на труда и писмената форма на трудовия договор.

Законът е кратък , ясен и се възприема лесно, което не може да се каже за всички български закони. В същото време се персонифицира Агенцията за чуждестранни инвестиции като основна институция по контрола и прилагането на Закона.

26 февруари 2003 г.