Търговско представителство на чуждестранно лице

Правната материя по откриване и функциониране на търговско представителство на чуждестранно лице в нашата страна е регламентирано в Закона за насърчаване на инвестициите, обнародван в ДВ, бр. 97 от 1997 г. с последно изм. и доп. ДВ, бр. 40 от 2004 г. С този закон се отмени Закона за насърчаване и закрила на чуждестранните инвестиции, като основната промяна е в заглавието на закона, с изменението публикувано в ДВ, бр. 37 от 2004 г.

Според чл. 6, ал. 1 от Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ), чуждестранни лица, които имат право да извършват търговска дейност по националното си законодателство, могат да откриват в страната търговски представителства, които трябва да бъдат регистрирани не в съда, а в БТПП.

Освен задължителната регистрация в БТПП, се извършва и данъчна регистрация в териториалната данъчна дирекция по местонахождение адреса на търговското представителство за наблюдение и контрол, в Националния статистически институт (НСИ) за получаване на идентификационен номер (БУЛСТАТ) и в Националния осигурителен институт за назначените лица по трудови правоотношения в представителството.

С разпоредбата на ал. 2 от същия член е пояснено, че тези представителства не са юридически лица и не могат да извършват стопанска дейност. Или ако се извършва такава дейност, за неин изпълнител се приема представляваното чуждестранно лице. Възможно е (което е противозаконно) самият търговски представител зад регистрираното търговско представителство да е прикрил собствена стопанска дейност. В такива случаи се прилага българското законодателство за извършване на стопанска дейност и по-специално Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), като се налагат и съответните санкции по ЗКПО.

Търговското представителство не е юридическо лице, търговско дружество, клон, място на управление. Напротив, по отношение на "място на управление", търговското представителство е място не където се извършва управление, а място, където се изпълняват управленски нареждания. Или търговското представителство на чужда фирма в България е мястото, където може да се намери упълномощен служител на тази чужда фирма, т.нар. "зависим представител". Той е зависим, защото получава и изпълнява нарежданията на чуждестранната фирма, която представлява, за което получава определено възнаграждение.

Законът за корпоративното подоходно облагане третира данъчна материя за търговското представителство в следните текстове:

1. В параграф 1, т. 13, буква "а" е дефинирано понятие "Място на стопанска дейност" - определено помещение или база, посредством която чуждестранното лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, включително: .........., търговско представителство .........". От това следва, че ако търговското представителство не осъществява стопанска дейност в страната (а това по закон му е забранено!), не е данъчнозадължено лице по смисъла на ЗКПО.

2. Според буква "б" на т. 13 място на стопанска дейност в страната е "извършване на дейност в страната от лица, упълномощени да сключват договори от името на чуждестранни лица, с изключение на представителите в независим статут по глава VI от Търговския закон".

От този кръг се изключва частта на представители с независим статут, учредени по реда на глава шеста от Търговския закон. Вместо характеристика на поделение (звено), както е дефинирано по буква "а" на място на стопанска дейност, зависимият представител отразява функционална особеност на дейност на чуждестранното лице, изградена на договорна основа с българско местно лице.

Буква "в" на т. 13 пояснява наличие на място на стопанска дейност при "трайно извършване на търговски сделки с местоизпълнение в страната, дори когато чуждестранното лице няма постоянен представител или база". В случая достатъчно условие за третиране на място на стопанска дейност се явява трайно извършване на търговски сделки с местоизпълнение в страната. Постоянното присъствие или представителството на чуждестранни субекти не е необходимо.

Предвид на гореизложеното, следва, че търговското представителство, ако не осъществява стопанска дейност в страната, не е данъчно задължено по смисъла на ЗКПО.

3. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗКПО "Печалбата и доходите са от източници в страната и когато произхождат от стопанска дейност чрез прокурист, търговски пълномощник или друг зависим представител". С този текст още веднъж следва да повторим, че е в пълно противоречие с чл. 6, ал. 2 от ЗНИ, с разпоредбата на който е изрично забранено търговските представителства (зависим представител) да извършват стопанска дейност.

4. Според чл. 25, ал. 2 от ЗКПО "Когато чуждестранно лице извършва дейността си чрез ............ или друг зависим представител на територията на страната и този представител има и обичайно упражнява права за сключване на търговски договори от името на чуждестранното лице, се счита, че то има място на стопанска дейност в България за дейностите, които предприема, освен ако не са от подготвителен или спомагателен характер". И този текст буди недоумение и влиза в противоречие с определението на "място на стопанска дейност", дадено от параграф 1, т. 13 от закона. Това е така, защото по правило дейността на търговския представител е именно спомагателна и подготвителна, а не такава по изпълнение на договора (доставката на стоката).

Тъй като режимът на ЗКПО е международен на реципрочна основа, по същия начин би следвало да се третират случаите, когато някоя българска фирма е изпратила свои служители в чужбина или са наети чужди граждани на съответната страна, за свои представители. Тази българска фирма открива търговско представителство в чужбина, което също може да се третира като "място на стопанска дейност" в съответната държава, но без право да упражнява такава. То не следва да плаща данък в чужбина, защото печалбата му не е от източник от съответната страна. От което следва, че това, което е валидно за чуждите търговски представителства в България, е валидно и за българските търговски представителства в чужбина.

Глава трета от ЗКПО - Данъци, удържани при източника и по-специално, чл. 36 от закона третира разходите, направени от търговските представителства в полза на свои работници и служители по трудови правоотношения.

Според чл. 36, ал. 1 от ЗКПО, "Социалните разходи, направени от................. и търговските представителства, .............. се облагат с данък при източника, който е окончателен". С текста на ал. 4 от същия член е предвиден втори случай на удържане на данъка при източника за лицата по трудови правоотношения, независимо че търговският представител не извършва стопанска дейност. Цитираната разпоредба касае разходите за вноски (премии) за доброволно пенсионно и здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и/или застраховка "Живот" и застраховка "Живот", ако е свързана с инвестиционен фонд, отчетени от търговското представителство, превишаващи 40 лв. месечно за всяко осигурено лице. При положение обаче, че търговското представителство има ликвидни и изискуеми данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски към момента на извършване на разходите, цялата сума на извършените разходи (и тази под 40 лв.), подлежи на облагане с данък при източника, който е окончателен. И в двата случая данъкът е в размер на 17 на сто.

Еднократните данъци по чл. 35 (представителни разходи) и чл. 36, ал. 2 (разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили) от ЗКПО не се дължат, след като търговското представителство не извършва стопанска дейност. Тези данъци са дължими само в случаите, когато се извършва стопанска дейност и разходите са направени във връзка с осъществяването й. Данъкът в случая е в размер на 17 на сто и е окончателен.

Задължение за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 51 от ЗКПО имат лицата, изброени в чл. 6, ал. 1 от същия закон. По принцип търговското представителство не попада в кръга на данъчно задължените лица, поради което за него не е налице изискване за подаване на тази декларация. Единствено задължение за подаване на годишна данъчна декларация по реда на чл. 51 от ЗКПО ще е налице при дължими данъци при източника. А това са социалните разходи по чл. 36, ал. 1 и разходите за вноски/ премии за доброволно осигуряване и животозастраховане по ал. 4 от ЗКПО.

Счетоводната отчетност на търговското представителство би следвало да се извършва според изискванията на чуждестранната фирма-майка и съобразено със законодателството на чуждата държава. Или в случая няма приложение нашият Закон за счетоводството. Но за целите на данъчния и осигурителен контрол е необходимо водене на подходящата отчетност, в т.ч. ведомости за заплати с цел установяване на правилното начисляване и срочното внасяне на данъците от трудови и други възнаграждения, както и задължителните и доброволни (ако има такива) осигуровки и животозастраховки.

От направеното по-горе изложение, може да се направи извода, че търговският представител на чуждестранното лице може да участва в договарянето и сключването на външнотърговския договор, както и да контролира неговото изпълнение. Но той не може да изпълни сделката в правния смисъл на думата. Такъв изпълнител е чуждестранната фирма, когато доставя стока за българска фирма и обратно - ако българската фирма доставя стоката на чуждестранна фирма, изпълнителят е българската фирма.