Лиляна ПАНЕВА
________________

Продължение от бр. 1

Новото отношение на ЗКПО по въпроса за документалната обоснованост на сделките дава основание да се направи изводът че, ако за дадена доставка са налице документи, които доказват недвусмислено че тя е извършена, то липсата на даден нормативно определен реквизит в първичния счетоводен документ, издаден за нея, ще е основание за непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит за доставката, но не и за третирането на разхода като непризнат за целите на ЗКПО. По същия начин би следвало да бъде третиран при ревизия и отказът на право на данъчен кредит по дебитно известие с мотива, че в него не е посочено основанието за издаването му или отказът на такова право на основание липсващи реквизити на други данъчни документи за целите на ЗДДС.

Това отношение по въпроса за данъчната обоснованост на документите от страна на ЗКПО обаче не следва да се приема за общовалидно. В практиката може да съществуват и случаи, при които съществуват доказателства, че даден разход е извършен във връзка с реално осъществена сделка, но въпреки това той да не бъде признат за данъчни цели. Така например, ако е издадена фактура с начислен ДДС за услуга, която е заплатена в брой , но за нея не е издадена касова бележка, то разходът за услугата подлежи на регулиране по реда на чл.26, т.2 от ЗКПО. А ако за тази доставка е ползван данъчен кредит, той също ще подлежи на регулация по реда на чл.26, т.3 от закона. Основание за това е разпоредбата на чл.10, ал.4 от ЗКПО, според която : "Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство, когато е налице задължение за издаването й, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели". Непризнаването на този разход води до непризнаване и на данъчния кредит, ползван за доставката.

По същия начин като основание за непризнаване на разходите за въздушен транспорт, документирани с първичен счетоводен документ, се приема отсъствието на бордна карта, която да доказва, че полетът е осъществен (чл.10, ал.5 от ЗКПО).

4. Последващи разходи, отчетени по повод на вземане, възникнало в резултат на начислен данък или ползван данъчен кредит (чл.26, т.5 от ЗКПО).
   
   Такива разходи би могло да бъдат например разходите, възникнали по повод начислен данък или ползван данъчен кредит при обезценка на несъбрано вземане на данъчно задълженото лице от неизправен клиент. В такъв случай разходът за данъчната основа на несъбраното вземане ще се квалифицира като временна данъчна разлика, а този за обезценката на начисления ДДС за доставката - като данъчно непризнат разход по реда на чл.26, т.5 от закона.
   
   
5. Разходи за начислени глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите за просрочие на публични държавни и общински задължения (чл.26 т.6 от ЗКПО).
   
   От разпоредбата на чл.26, т.6 на закона личи ясно, че в тази категория непризнати разходи, формиращи постоянни данъчни разлики, се включват само разходите за санкции, наложени за "нарушаване на нормативни актовете" и лихвите "за просрочие на публични държавни и общински задължения". Това означава, че санкциите и лихвите по договорни задължения между търговци не попадат в тази категория.
   
   
   На практика непризнати разходи от този вид ще са лихвите по вземанията, дефинирани като "държавни или общински", в чл.162 от ДОПК. Сред тях свързани с ДДС са разходите за санкции по ЗДДС и по Закона за митниците, както и лихвите, свързани с неуредени публични или общински вземания във връзка с непогасени в срок задължения за данъка.
   
   
   Освен посочените в чл.26 от ЗКПО видове разходи, които са свързани с ДДС, постоянни данъчни разлики ще формират и разходите за корекция на ползван данъчен кредит по реда на чл.79, ал.3 от ЗДДС при липса и/или брак на активи, разходите за които не се признават за целите на корпоративното подоходно облагане. В тази връзка заслужава да се обърне внимание на факта, че действащият ЗКПО е запазил реда на отменения закон за третиране на брака на дълготрайните активи и на направената корекция на данъчният кредит, който е ползван за тях. За бракуваните активи продължават да се начисляват амортизации, които се признават за данъчни цели, и следователно начисленият ДДС за такъв актив не би следвало да подлежи на регулация.