Лиляна Панева
________________

В стопанската практика на едноличните търговци не са редки случаите, при които физическото лице - собственик на предприятието на търговеца (ЕТ), използва в дейността си свое лично имущество. Във версията на Закона за облагане доходите на физическите лица ( ЗОДФЛ), по реда на който се извършваше облагането на ЕТ до края на 2006 г., липсваше разпоредба, която да регламентира тази възможност. В резултат на това ползването на лично имущество на физическото лице в дейността му на търговец създаваше редица трудности във връзка с ползването на данъчни амортизации и признаването на експлоатационните разходи и застраховки за имуществото.

Разпоредбата на чл.27 от действащия Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), който е в сила от 1 януари 2007 г., дава такава възможност. В съответствие с ал.1 на чл.27 от Закона физическото лице - собственик на предприятието на ЕТ, може да включи в имуществото на ЕТ свои собствени движими или недвижими вещи. Тези вещи може да бъдат част от съпружеска имуществена общност или да не са в режим на съсобственост. В случаите, при които вещите, които ще се ползват в дейността на ЕТ, са част от съпружеска съсобственост, съпругът /съпругата на ЕТ следва да декларира с нотариално заверена декларация съгласието си за включването на вещта в имуществото на търговеца (чл.27, ал.1, т.2 на Закона).

Завеждането на вещта /вещите в счетоводството на ЕТ се извършва чрез протокол, съставен от физическото лице - собственик на ЕТ, в който се посочва вида на вещта и нейната цена. Това следва да бъде нейната цена на придобиване, защото, за да се ползват в дейността на ЕТ, вещите следва да бъдат заведени в счетоводството му по документално доказани цени на придобиване (чл.27, ал.1, т.2 от Закона). Това предполага при включването им в имуществото на ЕТ физическото лице да разполага със съответните документи за тяхното придобиване. За съжаление, Законът не посочва възможност вещта/вещите да бъде заведена в счетоводството на търговеца на база оценка на вещо лице.

Завеждането на вещта/ вещите в счетоводството на ЕТ създава законово основание разходите, свързани с експлоатацията им, да се признават за данъчни цели. За вещите, третирани за тези цели като амортизируеми активи, е налице и основание за начисляване на разходи за амортизация.

Много съществен момент от режима за ползване на личното имущество на физическото лице в дейността му на ЕТ е това че, ако впоследствие се наложи вещта да бъде изключена от имуществото на търговеца, се приема, че физическото лице - собственик на ЕТ, извършва с нея продажба по пазарни цени, което формира за него облагаем доход. Този доход се определя като разлика между:

• пазарната цена и данъчната стойност - за вещите - данъчни амортизируеми активи по ЗКПО;
• пазарната цена и документално доказаната цена на придобиване - за всички други вещи.

В случаите, при които с дадена вещ, изтеглена от имуществото на ЕТ, физическото лице впоследствие извърши продажба, замяна или поиска тя отново да бъде заведена в патримониума на ЕТ, цената на вещта, определена при изтеглянето й от имуществото на търговеца, се приема за данъчни цели за нейна цена на придобиване (27, ал.7 на ЗДДФЛ).

При взимането на решение за завеждане на лично имущество на физическото лице в състава на имуществото в качеството му на ЕТ, следва да се имат предвид и следните нормативни разпоредби:

• случаите на необлагаемост на някои доходи, предвидени в чл.13 на ЗДДФЛ, са неприложими към доходите, придобити от продажбата на имуществото, за каквато се приема изключването му от патримониума на ЕТ (чл.27, ал.5 ат ЗДДФЛ); и
• в случаите на отписването на вещите от имуществото на ЕТ данъчните временни разлики не се признават за данъчни цели към момента на продажбата и през следващите години (чл.27, ал.6 от Закона).

Какво означава това на практика?
Пример за прилагането на чл.27, ал.5 от Закона: Физическо лице - собственик на ЕТ, завежда в патримониума на търговеца автомобил, своя собственост, което то като търговец използва за дейността си. След 2 години лицето решава да изведе превозното средство от имуществото на търговеца, при което за него се формира облагаем доход. Размерът на дохода представлява разликата между пазарната цена на автомобила и неговата данъчна стойност. Този облагаем доход се формира за лицето, независимо от разпоредбата на чл.13, ал.1, т.2, буква «б» на ЗДДФЛ, според който доходът от продажба на автомобил, притежаван повече от 12 месеца, се счита за необлагаем.

Пример за прилагането на чл.27, ал.6 от Закона: Физическо лице - собственик на ЕТ, през 2007 г. завежда в имуществото на търговеца свой собствен тренажор, на който през 2009 г. се налага да се извършва обезценка. Осчетоводените разходи за обезценката са в размер на 1500 лв. и следва да се посочат в увеличение на финансовия резултат за данъчни цели. Ако лицето реши да отпише тренажора от имуществото на търговеца, то финансовият му резултат за данъчни цели не се преобразува с непризнатите разходи за обезценката.