Анулиране на данъчни документи по ЗДДС |
По правило анулирането на даден данъчен документ има за цел да заличи неговата документална стойност така, сякаш сделката или операцията, за която е издаден той, не е осъществена. Предвид информационната значимост на данъчните документи при отчитането на сделките за целите на ЗДДС, се налага корекциите в тях и документалното им отразяване да се извършват по определени нормативни правила. При това, когато не става въпрос за промяна в размера на данъчната основа на съответната доставка, а за грешка в издаден документ, законът не разрешава поправки, а изисква той да бъде анулиран и на негово място задължително да бъде издаден нов документ (чл.116, ал.1 на ЗДДС). Това води до корекции и в съответните данъчни регистри и декларации, поради което се извършва чрез изрично регламентирани действия. Те зависят от момента, в който възникват обстоятелствата, налагащи анулирането на съответния документ. Какви са тези действия?
В данъчните регистри по ЗДДС липсва поле (колона), която да изисква в нея да бъдат посочени документите, които са анулирани през съответния данъчен период. В същото време за тях са използвани номерирани бланки за документа и следва да се приеме, че разпоредбата на чл.116, ал.5 на ЗДДС се отнася и за нерегистрираните анулирани документи. Това означава, че независимо от това, че те няма да се отразяват в отчетните регистри на издателя им, той следва да ги съхранява. Срокът за съхранението им е определен в чл.121, ал.1 на ЗДДС и отговаря на този, определен на реда за съхраняване и отчитане на документите, предвиден в чл. 42, ал. 1, т. 3 на ЗСч, т.е. до 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, които удостоверяват. Това се отнася и за дефектните и повредени бланки (формуляри) на анулираните документи (чл. 78, ал. 5 на ППЗДДС). Това не се отнася за анулираните електронни фактури, издаването на които за целите на ЗДДС е допуснато с чл.112, ал.1 и 2 от закона. Предвид особения характер на електронните документи обаче в писмо изх. № 24-34-550 от 27. 09. 2007 г. НАП изрази становище, че не е възможно издателят им да бъде сигурен, че съхранява всички екземпляри на анулираните документи. Поради това в интерес на лицата, издаващи електронни документи, е да разполагат с друг документ, освен фактурата, чрез който при необходимост да доказват по безспорен начин, че получателят на доставката (фактурата или известието към нея) е бил уведомен за анулирането на съответния документ и се задължава да съхранява анулирания му екземпляр. От практическа гледна точка най- подходящ за тази цел е протоколът по чл.116, ал. 4, с който се извършва анулирането на документа. Целесъобразно за случая е този ангажимент на получателя на съответната доставка да бъде изрично вписан в протокола, редът за съставянето на който е разгледан в т.2. Когато се налагат корекции на погрешно съставени фактури или известия към тях, които са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, документите се анулират и за анулирането се съставя протокол (чл.116, ал. 4 на ЗДДС). Протоколът се съставя в два екземпляра - за всяка от страните, и следва да съдържа: Всичките екземпляри на анулираните документи се съхраняват при издателя им по реда, посочен в т.1. по-горе. 2.2. Документиране на погрешно съставени или поправени протоколи Във всички случаи, при които ЗДДС изисква (чл.117, ал.1, т.1- 4 включ.) задължително издаване на протокол по чл.117, ал.2, но се налага в издаден вече документ да бъде коригиран размерът на данъчната основа или да се промени задължението поради разваляне на доставка, за която вече е издаден протокол, се издава нов протокол. Съдържанието на новия протокол е регламентирано в чл.117, ал.4 на закона, както следва: Протоколът се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която е възникнало съответното обстоятелство, налагащо корекцията. В случаите, при които се анулира протокол, в който погрешно е начислен данък, въпреки че не е трябвало, за анулирането му не се съставя нов протокол, но в погрешно издадения документ се посочва основанието за анулирането му (чл. 80, ал. 6 на ППЗДДС). Разпоредбата е в сила от 15.04.2008 г. и се допълва от изискването дефектните и повредени бланки (формуляри) на анулираните протоколи да не се унищожават, а всичките им екземпляри да се съхраняват при издателя им. Според чл. 78, ал. 7 на ППЗДДС редът за съхраняването и отчитането им е този, посочен в т.1. Обект на корекциите са промени в данните, посочени в справките декларации по ДДС и във VIES декларациите, които са породени от неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри. Необходимост от промени в справки-декларации може да се породи и от неправилно приложен размер на коефициента по чл.73 от ЗДДС, поради което е определен некоректен размер на данъчния кредит. В случай, че лицето установи, че е допусната такава грешка в справка-декларация за предходни периоди, то е длъжно да коригира грешката (чл. 68, ал. 4 на ППЗДДС в сила от 15. 04. 2008 г.). Редът за документиране на корекциите на декларациите е регламентиран в чл. 126 на ЗДДС. В него порядъкът за действия на данъчно задължените лица във връзка с корекциите е поставен в зависимост от това кога е установено обстоятелството, налагащо корекции - преди изтичането на срока за подаване на декларацията или след това. 3.1. Документиране и отчитане на корекциите в декларациите преди изтичане на срока за подаването им В такива случаи в съответствие с разпоредбата на чл.126, ал.2 на закона грешките в данните, посочени в декларациите, се коригират като неотразените или неправилно отразени данни в отчетните регистри се поправят като лицето извърши необходимите промени и подаде отново декларациите по чл.125, ал.1 и 2 и отчетните регистри по чл.124 на закона. 3.2. Документиране и отчитане на корекциите на декларации след изтичане на срока за подаването им В такива случаи данъчно задължените лица следва да предприемат следните действия (чл.126, ал.3, т.1 и 2 на закона): |
![]() |