Декларирането на предоставени или получени
парични заеми от физически лица


Лиляна Панева
____________________
данъчен консултант

  1. Нормативни основания на задължението за декларирането на паричните заеми
    С разпоредбите на ПЗР на Закона за държавния бюджет на РБ за 2010 г. (обн. ДВ, бр. 99 от 15.12. 2009 г.) в редакцията на ЗДДФЛ (обн. ДВ, бр.95 от 01.12. 2009 г.), бяха направени изменения и допълнения, които са в сила от 1 януари 2010 г. Допълнението, което произтича от прилагането на т.5 на § 67 от ПЗР на Закона за държавния бюджет обаче, води до задължения на физическите лица, свързани с годишните им данъчни декларации и за 2009 г. В съответствие с нейната разпоредба лицата следва да декларират сумите на получените или предоставени от тях заеми и в годишните си данъчни декларации за миналата година. Следователно в декларациите им трябва да се посочват и данните, регламентирани в разпоредбата на т. 5 от чл. 50, ал. 1 на закона. В съответствие с нея на деклариране подлежат предоставените и/или получените от лицата парични заеми, както следва:
      а) непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв.;
      б) непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставените през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.;
      в) непогасената част от получените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв., с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции;
      г) непогасените към края на данъчната година остатъци от получени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.

  2. Особености при декларирането на нормативно определените данни
    Прилагането на посочените разпоредби на практика означава, че ако през 2009 г. или през предходните пет години (от 2004 г. до 2008 г. включително), дадено физическо лице е получило или предоставило парични заеми, непогасените остатъци по които в края на 2009 г. отговарят на условията на чл.50, ал.1, т.5, б. ”а”- “г” по-горе, то следва да ги декларира в годишната си данъчна декларация по чл. 50 от закона. Срокът за подаването й тече и в момента, но за голяма част от задължените лица остава неясно какво означава понятието “непогасени остатъци” и как следва да бъде осъществено тяхното деклариране. Това може да бъде пояснено със следния пример:

    През 2009 г. местно физическо лице е предоставило заем на друго местно или чуждестранно лице. Заемът е в размер от 50 000 лв. и във връзка с неговото деклариране са възможни следните хипотези:
    • към 31.12.2009 г. задължението към лицето е погасено изцяло, т.е. няма непогасени остатъци и не подлежи на деклариране;
    • непогасеният остатък в края на годината е 20 000 лв. На деклариране подлежи сумата на този остатък, а не предоставените 50 000 лв.
    Сумата на остатъка се посочва в Таблица 1 - “Справка за непогасената част от предоставените през 2009 г. парични заеми” от част VII на годишната данъчна декларация на лицето по ЗДДФЛ за 2009 г.

    По същия начин се подхожда и при оценката на непогасените към 31.12.2009 г. остатъци на заеми, предоставени от лицата в предходните пет години, общата сума на които надвишава 40 000 лв. (на остатъците, не на самите заеми). Когато сумата на непогасените остатъци на предоставените заеми за периода 2004 - 2009 г. включително е примерно 25 000 лв., в Таблица 2 – “Справка за непогасената част от парични заеми” от част VII на годишната данъчна декларация на лицето по ЗДДФЛ за 2009 г. не следва да се декларира нищо. В случай, че част от тази сума е непогасен остатък от заем, предоставен от лицето през 2009 г., размерът на който надвишава 10 000 лв., то тази част подлежи на деклариране в Таблица 1 от част VII на декларацията.

    По аналогичен начин се процедира и когато лицата са получили парични заеми, с тази разлика че в зависимост от конкретните обстоятелства съответните данни се посочват в Таблица 3 – “Справка за непогасената част от получените през 2009 г. парични заеми, с изключение на кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции” или в Таблица 4 – “Справка за непогасените към 31.12. 2009 г. остатъци от получени парични заеми, с изключение на кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции”.

    В тази връзка заслужава особено внимание фактът, че съгласно чл. 52, ал. 2 от ЗДДФЛ лицата са задължени да декларират сумите на получените или предоставени от тях парични заеми, които подлежат на деклариране по реда на чл. 50, ал. 1, т. 5 от закона, дори и тогава, когато нямат други облагаеми доходи през годината. При неизпълнение на задължението за деклариране на тези суми лицата подлежат на административно-наказателни санкции. За целта в ЗДДФЛ е създаден нов член 80а, според който физическо лице, което, като е задължено, не декларира или невярно декларира информацията по чл. 50, ал. 1, т. 5 относно предоставените и/или получени от него парични заеми, се наказва с глоба в размер 10 на сто от недекларираните суми. При повторно нарушение глобата за неизпълнение на задължението е в размер 15 на сто от недекларираните суми, ако лицето не подлежи на по-тежко наказание.