Лиляна Панева
Данъчен консултант
_______________________

1. Разходи, приспадани от облагаемия доход на ЕТ

Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ се определя, като облагаемият доход за съответната данъчна година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за годината за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. Лицето има право да намали от тази основа:

• направените през годината лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 1, както и с внесените през годината лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки "Живот" в общ размер до 10 на сто от годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 1;
• разликата между 7920 лв. и размера на ползваното облекчение по чл. 18, ал. 1, включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението - за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган;
• разликата между направените през годината осигурителни вноски по § 9 от преходните и заключителните разпоредби на КСО и размера на ползваното облекчение по чл. 20 от ЗДДФЛ.

За доходите си от стопанска дейност ЕТ нямат право да ползват облекчението по чл. 22а на закона, относно лихвените плащания по ипотечни кредити на млади семейства. Основание за този извод е разпоредбата на чл. 22а, ал. 3, в съответствие с която обект на това облекчение са сумите от годишните данъчни основи от доходите на лицата по чл. 17 от ЗДДФЛ. Ще припомним, че общата годишна данъчна основа по чл. 17 е сумата от годишните данъчни основи за доходи по чл. 25 (от трудови правоотношения), чл. 30 (от друга стопанска дейност), чл. 34 (от прехвърляне на права или имущество) и чл. 36 (от други източници). Следователно доходите от стопанска дейност на ЕТ (чл. 28 от закона) не попадат в обхвата на доходите, за които се прилага въпросното облекчение.

2. Поредност за приспадане на облекченията

Необходимостта от въвеждане на поредност при ползването на данъчните облекчения при определяне на общата годишна данъчна основа на ЕТ произтича от особеностите на механизма за облагане на доходите от този вид. Тази необходимост възниква, когато физическите лица - ЕТ имат и доходи извън тези от стопанска дейност, т.е. подлежащи на облагане с данък върху обща годишна данъчна основа. В такива случаи на основание чл. 21 от ЗДДФЛ, данъчните облекчения за: лица с намалена работоспособност по чл. 18, ал. 1; лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане по чл. 19, ал. 1 и за лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране по чл. 20 от ЗДДФЛ се ползват в следната последователност:

• от сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36 от ЗДДФЛ (за доходи от трудови правоотношения, друга стопанска дейност, наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, прехвърляне на права или имущество и от други източници по чл. 35 от закона);
• от годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ - за доходи от стопанска дейност като ЕТ.

Пример: Да приемем, че физическо лице с намалена над 50 на сто работоспособност и с право да ползва данъчно облекчение по реда на чл.18, ал.1 от ЗДДФЛ е придобило през 2010 г. доходи от стопанска дейност като ЕТ и от наем. Лицето е формирало годишни данъчни основи за тези доходи, както следва:

• за доходите от стопанска дейност по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 20  000 лв.;
• за доходите от наем по чл. 32 от ЗДДФЛ в размер на 4 000 лв.

През годината лицето е направило лична вноска в доброволен пенсионен фонд размер на 500 лв., т.е. има право да ползва намалението, предвидено в чл. 19, ал. 1 на ЗДДФЛ. За да определи размера на годишната данъчна основа за доходите си от стопанска дейност като ЕТ, лицето следва да приложи чл. 21 от закона по следния начин:

1. Най-напред е необходимо да се формира сумата на годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ. В конкретния случай тя е равна на годишната данъчна основа по чл. 32 от ЗДДФЛ за доходите от наем в размер на 4000 лв. ;

2. Формираната сума се намалява с данъчното облекчение за намалена работоспособност, но тъй като в случая същата е по-малка от максималния му размер (7920 лв.), остатъкът ще се приспадне от годишната данъчна основа за облагане на приходите му от стопанска дейност, определена по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ;

3. Определя годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 2 от ЗДДФЛ за доходите от стопанска дейност като ЕТ, като прилага намаленията по т. 1 и 2 от разпоредбата, а именно:

• 500 лв. за направените през течение на годината лични вноски за доброволно пенсионно осигуряване в размер до 10 на сто от годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ;
• 3920 лв. (разликата между 7920 лв. и размера на ползваното данъчното облекчение по чл. 18, ал. 1).

В резултат на това годишната данъчна основа на ЕТ по чл. 28, ал. 2 от ЗДДФЛ) е 20000 – (500 + 3920) = 15 580 лв.

3. Размер на подоходния данък на ЕТ за доходи от стопанска дейност

Съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛЛ размерът на данъка, дължим от ЕТ, се определя като сумата на годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 2 от ЗДДФЛ се умножи по данъчна ставка от 15 на сто. В случая данъкът на търговеца ще бъде 2337 лв. (15 580 лв. х 15%). От така изчисления данък се приспада данъкът, който е внесен авансово през календарната година. Ще припомним, че на основание чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на ТЗ, включително ЕТ, правят през годината авансови вноски при данъчна ставка 15 на сто при условията и по реда на ЗКПО. В тази връзка, през 2010 г. намира приложение и нормата на чл. 83, ал. 2 от ЗКПО, според която не правят авансови вноски:

• данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година не превишават 200 000 лв.;
• новоучредените данъчно задължени лица за годината на учредяването им, с изключение на новоучредените в резултат на преобразуване по ТЗ.

Важно уточнение във връзка с приспадането на авансовите вноски е това, че от годишният данък, определен за доходите от стопанска дейност като ЕТ, могат да се приспадат единствено авансовите вноски, направени през течение на годината по този ред.

Следователно от него не следва да се приспадат авансови вноски, направени за доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа. Аргументът за този извод е нормата на чл. 48, ал. 3 от ЗДДФЛ, според която от определените размери на данъка върху общата годишна данъчна основа и този, определен върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ, се приспада съответния авансово удържания и/или внесен данък.

На основание чл. 48, ал. 5 от ЗДДФЛ, надвнесеният за данъчната година данък върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ може да се приспада от следващи авансови и годишни вноски за този данък, дължим от търговеца. Когато се установи, че той приспада данък без основание, за невнесените авансови и годишни вноски се дължат лихви по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

Важно уточнение представлява това, че горепосочените правила за формиране на облагаемия доход от стопанска дейност като ЕТ се прилагат и от физически лица, които са търговци по смисъла на ТЗ, но не са регистрирани като еднолични търговци. Основанието за това се съдържа в нормата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ.