Антикризисните мерки на правителството: в една посока с желанията на бизнеса

Последна редакция: 08.10.2009, 12:46	Публикуване: 08.10.2009, 10:14
	© ИЖ
Автор: Мoney.bg

„Достатъчно говорихме за програми и мерки. Време е да започнем да ги прилагаме на практика. Всеки ден, във всяко предприятие, във всяко държавно учреждение трябва да се работи така, сякаш кризата ще бъде вечна" - заяви Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата. Според Симеонов, няколко индикатора дават много ясен сигнал накъде се движи българската икономика в момента.

Първо, сравнявайки икономическата ситуация в България с някои други страни в ЕС, е повече от задоволително, че борбата с кризата у нас не наложи непопулярни мерки от рода намаляване на работни заплати и на пенсии и повишаване на данъци. Статистиката дори регистрира ръст на работната заплата - силно позитивен сигнал във време на криза и опасения за безработица, който вероятно се дължи на желанието на фирмите да запазят ценните служители. Също и спадът на БВП за второто тримесечие в размер на 4.9% е много по-скромен, отколкото би могъл да бъде. Има първи признаци за стабилизиране в индустриалното производство.

Настоящата сравнително благоприятна конюнктура, разбира се, не дава повод за самодоволство. Напротив, напоследък се появиха няколко тревожни сигнала, засягащи намерения, или по-скоро сондиране на мнения, за промени в данъчната среда за бизнеса в България. „Когато нещо е доказало, че работи, то не може да се променя без предварителен задълбочен анализ", категоричен е Симеонов. В още по-голяма степен това важи във време на криза. „В криза резките мерки са недопустими".

Тук не става дума единствено за редицата смущаващи предложения в Четвъртия икономически доклад за Президента. Относно последните, според изчисленията на експертите в БТПП, ако действително се въведе 1000 лв. необлагаем минимум и 20% данък върху доходите на физическите лица над 3000 лв. месечно, то държавната хазна ще загуби близо 1.5 млрд. лв. при очаквани постъпления от ДДФЛ 1.8 млрд. лв. годишно.

Също и реформите в НАП след 1 януари 2010 г. будят известни притеснения. Укрупняването на териториалните данъчни служби, намаляването броя на администрацията и съответно повишаване заплатите на служителите са мерки, които се ползват с пълната подкрепа на БТПП. От друга страна обаче, как ще се гарантира изпълнението на обещанието, поето от управляващите, че срокът за възстановяване на ДДС на фирмите ще се ускори до най-много 15 дни? Няма ли намаленият брой на служителите, ако тази мярка не се съчетае с повишаване на тяхната технологична осигуреност, да доведе до нови затруднения и забавяния за бизнеса?

Също така, напоследък се дискутираше възможността сериозно да бъде повишена наказателната лихва за просрочени данъчни задължения. Ако тази мярка действително бъде приложена, първото следствие е, че ще се накажат коректните фирми, които в момента изпитват затруднения с плащанията заради забавяния по веригата на доставките.

Ситуацията допълнително се влошава от затруднения достъп на българските фирми до банков кредит заради по-консервативния подход на Централната банка в сравнение с други страни на ЕС. Не може да се изключи сценарият „тиха национализация", когато държавата се окаже титуляр на активите на редица предприятия, които не са в състояние да понесат новото данъчно бреме. В крайна сметка едно повишаване на наказателната лихва за просрочени данъчни задължения ще заличи ползите от ниските данъчни ставки в страната.

В това отношение, както и в цялата своя практика, БТПП е за балансиран и благоразумен подход. „Не кризата е времето, когато следва да се изпробват крайни мерки", твърди Цветан Симеонов. Голяма част от мерките, които Палатата предложи, са отразени още преди формулирането на антикризисната програма на правителството - пример е въвеждането на 10% данък върху корпоративните печалби и върху доходите на физическите лица, която мярка се съдържаше в Насоките на дейността на Палатата още през 2004 г. „Тогава никой не вярваше, че такова нещо е възможно, но то е вече факт".

Като цяло антикризисните мерки на правителството на премиера Борисов съвпадат с предложенията на БТПП, отразили интересите на нейните над 50 хиляди членове. В новото правителство Палатата вижда сериозен партньор, който ще отчита интересите на бизнеса и ще насърчава стопанската инициатива. Напълно съвпада с интересите на членовете на БТПП ангажиментът да се поддържа макроикономическата стабилност, да се запази паричния съвет до приемането на България в Еврозоната, като едновременно се направят сериозни постъпки в тази посока.

БТПП изцяло подкрепя предвижданото намаляване на неефективните разходи в структурата на държавния бюджет с 15%. В Насоките за дейността на Палатата до 2014 г. изрично се посочва, че делът на средствата, преразпределяни чрез държавния бюджет следва да бъде намален до 35% от БВП и още по-ниско. Също и в увеличаване размера на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица могат да се открият много добри страни, тъй като това е мярка, насочена срещу сивата икономика, която ще премахне несъответствията между реални и осигурителни доходи при някои професии.

БТПП вижда усилията на изпълнителната власт и в областта на човешките ресурси, образованието, възстановяването на достъпа на предприятията до европейско финансиране. Въпреки всичко позитивно, не бива високата активност на правителството, което още с встъпването си в длъжност бе изправено пред нелеката задача да се бори с последиците от глобалната икономическа криза в страната, да доведе до влошаване на привлекателността за правене на бизнес. Трябва да се работи усилено и съзидателно в посока усъвършенстване на средата - подобряване на инфраструктурата, в т.ч. пътната, работата на администрацията, работата на органите отговорни за усвояване на европейските фондове, работата на здравната система, за да не се изливат средства в нереформирани сектори.