|
Излъчено в предаването „Преди всички” по програма „Хоризонт”
Да се полагат усилия за създаване на заетост, а не на работни места”: ето един различен поглед към въпроса как най-правилно да се разпределят и харчат държавни пари по време на криза. Предлагаме още една гледна точка към актуалната тези дни тема по Бюджет 2010: председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов.
Когато се харчат обществени средства, бюджетни в случая, трябва да се търси най-добрия ефект и резултат от тези пари. По този повод си позволяваме да обсъждаме въпроса за резултатите от мярката, която и ние предложихме, която и ние подкрепихме – частично поемане на разходите за работниците, които са преминали на половин работен ден в предприятия, силно засегнати от кризата.
Сега е време за оценка. Преди да се продължи (защото вече се чуват гласове да се продължи срока, да се отделят нови средства) – сега, когато парите вече са похарчени и мярката е била приложена, ние искаме да се направи някаква оценка и да видим: дали предприятията, които са се възползвали от тази мярка, са в по-добро състояние, дали работниците са по-амбицирани да работят с по-висока производителност, дали самото предприятие е направило нещо, използвайки това време, за да остане по-конкурентноспособно.
А Вие имате ли съмнения относно ефективността на една подобна мярка?
Самият факт, че след прилагането й отново и отново се искат тези средства показва, че предприятията не са подобрили своите позиции на пазара, а това означава, че ако продължава безусловното харчене на пари, без да се изисква някакъв резултат след това, обществото ще влезе в една спирала и трудно ще излезе от нея. Затова ние говорим за устойчиво развитие, за запазване не на работни места, а на устойчива заетост, а това означава да се възприемат такива мерки, които да допринесат за конкурентноспособността на предприятието, които да допринесат за конкурентноспособността на работната сила, за да може тя, ако се похарчат някакви средства, да бъде след това с по-добра квалификация, да задоволи търсенето от работодателите на висококвалифицирани работници. Затова считаме, че без оценка на досегашното приложение от мярката няма да е разумно отново и отново тя да се прилага.
Кои са работещите мерки, които трябва да се приложат, за да се постигнат целите, които изброихте преди малко?
Преди всичко, да се работи и да се предназначат средства за подходяща квалификация и преквалификация на работниците; да се предназначат средства за намиране на нови пазари за продукцията на предприятията; да се предназначат средства за повишаване на тяхната конкурентноспособност. Това е необходимо, за да имаме устойчиво развитие на предприятията, устойчиво оставане на пазара, а не да реанимираме за известен период от време без ясната перспектива какво ще се случи, след като държавните средства, с които се плаща част от заплатата за работниците, свършат.
Как ще убедите своите членове, че това са по-правилните и по-работещите ходове, защото винаги е по-лесно да се получат наготово едни пари, с които да се спаси положението, макар и временно.
Ние постоянно следим състоянието и работата на нашите членове. Има предприятия, които без да ползват тази мярка, стоят доста сериозно на пазара, отбелязват ръст на пазара – и това е само защото те не си губят времето в просене на средства от държавата, а правят всичко възможно да се подобрят стандартите на производство, да си усъвършенстват вътрешните правила за работа, или пък да се присъединят под някоя от модерните форми и да започнат съвместна работа с добре работеща чуждестранна фирма, правейки съвместно предприятие или по линията на франчайзинга. Много са възможностите, но трябва да се търсят. Не е добра перспективата на предприятия, които чакат да мине кризата и тогава отново да се възроди пазарът с високото търсене. Това едва ли ще се случи с размерите и обемите, които бяха преди започване на кризата.
Към кого насочвате поканата за преосмисляне на политиките по изразходване на публичните средства?
Към другите работодателски организации и към синдикатите. Всичко това трябва да се преосмисли, защото ако целта е някои предприятия да останат още пет–шест месеца на пазара и да не отчитаме ръст на безработицата – това е политика с недобра перспектива.
Как очаквате останалите работодателски организации, а и синдикатите да реагират на Вашето предложение?
Ние не очакваме то да бъде посрещнато с аплодисменти, но ако наистина това се направи, а държавата разполага с този капацитет, има институции и министерства, които могат да направят оценката – да се видят резултатите от похарчените пари и ако резултатите не са достатъчни, то да не се харчи повече по този начин, а да се търсят други форми, за които вече говорихме.
Но ако бъдем опровергани и се окаже, че тези предприятия са спасени и са започнали работа, то тогава разбира се ние също бихме гласували, бихме настоявали да се предназначат още средства за тази програма.
Председателят на Българската търговско – промишлена палата Цветан Симеонов преди всички.