Цветан Симеонов: Фирмите започват да губят търпение
Държавата дава лош сигнал към данъкоплатците,
когато бави дължимите си плащания към фирмите

 Една от актуалните теми на деня е спира ли наистина държавата плащания към фирмите, това ще доведе ли до фалити на някои от тях и такава ли на практика ще се окаже цената на балансиран бюджет, с който да завършим годината. Това са въпросите, които ще обсъдим с председателя на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов. Тази тема стана актуална след едно заседание на Министерския съвет през миналата седмица, на което се е обсъждало колко точно са плащанията на държавата, които са неотложни. Заместник-министър Владислав Горанов имаше задачата да каже точните цифри. Какъв е вашият коментар?

Разбира се, че бюджетът трябва да се следи; разбира се, че трябва да се правят разчети за това как да се харчат бюджетните средства. Но скромно казано имаме сигнали, че фирмите вече започват да губят търпение. Много фактори насложиха. Първо неиздължаването на държавата, второ затягането на банковата система, която си търси, съвсем основателно, парите, с които е кредитирала бизнеса, и кризата, която като цяло причинява увеличаване на междуфирмената задлъжнялост.

В бизнеса се създава впечатлението, че управлението толерира забавянето на плащанията. Досега не сме чули за нито един наказан за това чиновник. Ако някоя фирма има ясно вземане, което е ликвидно, а това означава, че няма спор нито по основанието за плащането, нито по неговия размер, настъпил е неговия падеж, тоест вече се дължи от държавата – и ако при това положение продължава да не се плаща, трябва да се държат отговорни лица и институции. Да се удържат пари на фирмите е не по-малко укоримо деяние, отколкото да се откраднат.

Тоест вие се обявявате за една реципрочност: ако държавата бави плащания към фирмите за различни обществени поръчки или по различни договори, да бъде наказвана.

Това би било добре от правна гледна точка и напълно резонно, но за нас санкционирането на държавата и бюджета не е изгодно, тъй като администрацията трябва да функционира. Но няма основание да се забавят вземанията, тогава когато са ясни, определени вече, особено по завършени проекти, по изпълнени държавни поръчки. Виждаме, че вече спря да се говори толкова активно за намаляване преразпределителната роля на бюджета; дано грешим и да видим, че новият бюджет ще бъде с по-малка преразпределителна роля от предишния. Също като че ли се забавят реформите в администрацията и намаляване броя на административния персонал. Естествено, че ако не се намали персонала, ако не се намали преразпределителната роля на бюджета –служителите във финансовото министерство, в НАП, ще се стремят да задържат парите на фирмите.

Искам да задам само един въпрос: кому е нужен такъв резерв, такива суми задържани в бюджета, когато основно фирмите които са били редовни, които са внесли ДДС, а не им се възстановява, ще фалират? Кой ще пълни хазната, пушачите и алкохолиците ли, на които увеличихме акциза?! Това са важни въпроси.

Може би финансовият министър има отговор на тях, но в краткосрочен план той се опитва да върже бюджета до края на годината, след което ще му мислим. На всичкото отгоре бяха направени промени в Закона за ДДС, промени одобрени в рамките на Бюджетната парламентарна комисия, свързани със съкращаване сроковете за възстановяване на ДДС кредита. Също така по проблема с ревизиите, който Вие нееднократно сте поставяли, се намали срока им от 45 на 30 дни. Не знам дали това е приемливо за Вас?

Не само приемливо, ако тези срокове се изпълняваха би било добре. Но ако погледнете в практиката и се направи проверка, ще видите колко по-дълги срокове се реализират на практика.

Тоест подозирате, че това ще бъдат текстове – да, добри, но просто текстове, които няма да работят?

Да, важното е да работят. И сега сроковете са добри, но ако се спазваха. Но те не се спазват. Затова нашият призив е така както сериозно се гледа на въпроса за неизрядните плащания на тези, които са извършили някакви престъпления и нарушения, по същия начин да се набележат, това е предложение на БТПП и нейните членове, бързи мерки за изчистване дълговете на държавата към фирмите. Става дума за ДДС, за изпълнени и завършени държавни поръчки, и не по-малко важното, ако искаме да усвояваме европейски проекти и да не дезинтересираме фирмите или въобще да ги обезкуражим да участват в усвояването на европейските средства, при изпълнени и отчетени проекти крайно време е да се извършат плащания. Има организации, официално признати за представители на бизнеса, към които не се възстановяват стотици хиляди левове средства по вече изпълнени и одобрени проекти.

Стана ясно между другото, че има директни указания, макар да няма потвърждение от страна на Министерството на финансите, че са блокирани разплащанията по европроектите и програмите за тази част, която е за съфинансиране от бюджета до края на 2009. Така че това, което казвате ...

Няма друг начин, ако искаме редовните фирми да останат на терена, да запазят своите функции: да не заколваме кокошката, която макар и да не снася златни яйца, все пак пълни бюджета. А това са фирмите, които трябва да останат в икономическото пространство, да работят и да плащат своите данъци.

Кажете ни всъщност, понеже доста противоречиви неща се говорят: 450 млн. неотложни, които преценява финансовият министър и екипът на министерството, за които ще се търси вариант да бъдат разплатени. Колко е реалната сума, която държавата дължи на фирмите? Появи се информация за близо 1.5 млрд. лв.

На този въпрос трябва да отговорят от МФ, но за нас като търговска палата всякакви такива преценки кои са най-неотложни, а кои са по-неотложни или кои не са неотложни, ангажират субективна оценка и така или иначе създават обстановка за корупция. Защото кой преценява дали едно вземане е по-неотложно или най-неотложно. Аз вече казах в началото на нашия разговор, щом е ясно основанието за плащането, щом няма спор по неговия размер и вече е настъпил падежът, тоест то е дължимо – оттам нататък какво има да се разсъждава, трябва да се изпълняват ангажиментите, ако държавата иска фирмите да отговорят със същото. Давайки лош пример, тя залага бомба за бъдещето. Ние създаваме проекти за борба със сивия сектор, но по този начин фирмите не се стимулират да излизат към сивия сектор.

Тоест доколкото разбирам, не сте склонни на един толеранс, макар и временен, да кажем до края на годината, да приемете факта, че фирмите на които държавата дължи някакви средства, няма да ги получат.

Толерансът работи вече доста дълги години. По три, четири, шест месеца, някъде и девет месеца неиздължени вземания. Няма място за толеранс тогава, когато има ангажименти. Някой трябва да ги изпълнява: ако държавата не даде пример за това, как да искаме от данъкоплатците да бъдат редовни? Толерансът вече е даден, трябва да се набележат бързи и неотложни мерки за изчистване дълговете на държавата към фирмите.

Ще поискате ли среща с МФ и всъщност могат ли вашите колеги във фирмите да си търсят по съдебен път това, което им дължи държавата?

Това не е разумна политика, защото се влиза в порочна спирала, в която се харчат средства за съда, който знаем все още не е реформиран, губи се време и енергия на фирмите и вместо да ги насочваме към креативна дейност и съзидателност да търсят начини да бъдат по-конкурентоспособни на пазара, те търсят начини да склонят чиновниците да им върнат средствата, които им се дължат.

Така е, в началото на нашия разговор си позволих да го анонсирам, може би ще потвърдите, че ако тези плащания не тръгнат и не си получат това, което им се полага в случаите, когато няма оспорване на дължимото, част от фирмите ще фалират.

Просто ще докараме фирмите дотам да вегетират, да бъдат неконкурентоспособни, тогава когато в този момент на изострена конкуренция по света на фирмите се съдейства да влагат в иновации, да обучават своите работници – ние дължимото не даваме на нашите фирми, как искаме след това да бъдат конкурентоспособни, да бъдат едни гърди напред пред другите фирми и да оцеляват в изключително отворената икономика, в която вече се намираме в ЕС, а бидейки член на СТО вече и в световната икономика.

Г-н Симеонов, прогнозирате ли проблеми с плащания, които идват по линия на общините, в секторите свързани със строителство, различни пътни проекти и т.н. – неизплащания на суми? Едната страна на проблема вероятно е в спрени плащания от държавния бюджет, но и самите общински бюджети догодина вероятно ще бъдат затруднени да отделят средства за плащане?

Те попадат в категорията на завършени, изпълнени, приети държавни поръчки – и неизплатени. За фирмата няма никакво значение дали поръчката е държавна или общинска. Това ще загуби значение още повече, когато парите се дадат късно. Нормалните мениджъри си правят бизнес план, когато започват нещата, разбира се с известен резерв, но и резервите вече започват да се изчерпват. Вече няма място накъде, сигналите от бизнеса са доста тревожни. Затова отново апелирам към правителството: заедно с правенето на разчети незабавно да се предприемат мерки за изчистване на дълговете на държавата към фирмите, а и към неправителствените организации , за да могат те да функционират.

Благодаря Ви за този разговор. Председателят на Българската търговско – промишлена палата Цветан Симеонов в ефира на „Преди всички”.

Благодаря Ви и аз.