|
- Г-н Симеонов, през последните месеци прави впечатление засилената международна дейност на БТПП. Според вас как контактите с чуждестранния бизнес биха помогнали на българския в условията на икономическата криза?
- Повече от 60% от външната търговия на България е със страните от ЕС. Икономиката ни трябваше да превъзмогне едно много сериозно съкращаване на външните пазари, защото заради кризата европейските държави рязко намалиха вноса си. На границата между трето и четвърто тримесечие през 2008 г. износът ни спадна с 850 млн. евро, което е наистина сериозно число. Едва в последните месеци наблюдаваме раздвижване. За да компенсира свиването на експорта, БТПП се стреми да разшири хоризонта на българския производител извън традиционните му пазарни дестинации. Убедени сме, че за всяка българска стока някъде по света има търсене – задачата на държавните институции и на НПО, в това число и на БТПП, е да хвърлят мост между търговските партньори. Затова толкова настойчиво се стремим да осъществяваме срещи, представяния и посещения не само на традиционните ни пазари в Европа, ОНД и Близкия изток, а и в Далечния изток (Корея, Китай, Австралия), Америка, Африка.
- Забелязвате ли интерес от чуждестранни инвеститори и към кои сектори е насочен?
- Да, има интерес. Трудно е да се идентифицира кои сектори в момента са най-привлекателни, тъй като инвестиционният интерес е силно динамична величина. Отмина времето, когато фирмите идваха, за да купят нещо налично. Сега шанс имат инвестициите на зелено, или онези фирми, които са показали добри икономически резултати и са привлекателни, за да ги купи някой. Като пример може да послужи фармацията, която в България е на много високо, световно ниво. Според Осмата кръгла маса на Economist Conferences, която се проведе през декември 2009 г. и БТПП бе един от съорганизаторите й, България може да привлече още инвестиции в сферите аутсорсинг, възобновяема енергия, финансови услуги, телекомуникации и софтуер. За да се реализират тези високи очаквания, страната ни трябва да напредне още повече в борбата с корупцията и престъпността. Условие за това са не само амбицията и огромните усилия, които напоследък влагат компетентните институции, заети в разследването на престъпността, но и отдавна планираните промени в НК и НПК, които ще увеличат шансовете за постигане на осъдителни присъди спрямо криминалния контингент не само на ниско и средно, но и на високо ниво. Това бе посланието, което и ръководителите на германския бизнес отправиха към България по време на последната бизнес делегация, посетила Берлин на 24 – 26 януари. Те казват така: страната ви е привлекателна, възможностите за инвестиции са много, особено в инфраструктура и зелена енергия, но усилията по заздравяване на вътрешния ред трябва да продължат.
- Как работи в момента българският бизнес и какви са вашите прогнози за състоянието на компаниите през тази година?
- Последното представително проучване според методиката на Европалати (водеща бизнес организация, обединяваща 20 милиона компании в цяла Европа, в която БТПП членува още от 1994 г. - б.а.) показва, че българският бизнес е умерено оптимистичен в очакванията си за 2010 г., 45% от фирмите са положително настроени за ръста на приходите от продажби, 43% очакват по-високи приходи от износ, а 38% - ръст на инвестициите.
Можем да твърдим, че бизнесът у нас е вече далеч по-реалистичен. През последните може би 10 години и особено след като България получи срок за членство в ЕС, българските бизнесмени бяха твърде, а в много случаи прекалено оптимистични. Затова и стресът заради кризата през 2008 г. бе твърде голям. Но нашите регулярни проучвания показват, че след срива на бизнес доверието през октомври 2008 г., нагласите отново „изсветляват”.
- Правителството управлява вече шест месеца, какво изпълни и какво – не от обещанията си към бизнеса?
- Наистина, много обещания се правят по време на избори. Сред тези, които бизнесът изслуша с особен интерес през миналата година, бяха приемането на Закон за браншовите организации, ускореното връщане на ДДС, облекчаването на регулаторните режими, намаляването на осигурителните вноски, електронното правителство, съкращаването на публичните разходи, облекчаването на процедурите по европейските фондове и много други.
Днес виждаме, че правителството може да се размине с балансирането на бюджета. Но заради сложната икономическа обстановка, която значително стеснява периметъра на действията, всъщност не това е най-важното. Най-съществено в този момент е да се изпълнят докрай поетите ангажименти към бизнеса, защото именно компаниите са тези, които създават БВП, плащат данъци и в крайна сметка ще измъкнат страната от кризата.
На хартия сроковете за връщане на ДДС бяха съкратени, но бюджетните плащания към фирмите продължават да се бавят. А предложението за незабавно издължаване при доброволен отказ от 10% от дължимите суми ни прозвуча като рекет. Административният щат, по данни на правителството вече е съкратен с 5%, но обещанието бе за тройно по-голямо намаление.
- Сериозни критики отправи Брюксел към усвояването на еврофондовете. През миналата година палатата направи предложения, които биха „отпушили“ процеса. Каква е сега ситуацията?
- По отношение на ОП „Конкурентоспособност”, която е с най-голямо значение за бизнеса, към 31.12.2009 г. са усвоени близо 4.5% от направените траншове. За сравнение, към 31 юли този показател бе по-малко от 1 процент. Но отбелязаният напредък не е от такова естество, че да можем изобщо да си позволим да отчитаме успехи. Според нас служителите в администрацията, които отговарят за усвояването на европейските фондове, трябва да бъдат подложени на същата оценка, както кредитните инспектори в банките: колко ресурс е пласиран, при спазването на ясни и точни правила, в т. ч. кредитоспособност. До момента БТПП няма информация дори за един-единствен служител в администрацията, който е бил наказан заради забавяне или некомпетентност.
Процедурите за кандидатстване трябва значително да се опростят. Дори по сравнение с една толкова прецизна страна като Германия, българските формуляри за кандидатстване изглеждат изключително усложнени. Създава се впечатлението, че от опасения да не бъде обвинена в разхищения или злоупотреби, администрацията се е презастраховала в документен план. За жалост това става за сметка на българския бизнес. Разполагаме с примери за компании, чиито проекти са били одобрени, но самите ръководители са се отказвали да участват по-нататък заради прекомерната бюрокрация в управлението на проекта. Много фирми са разочаровани и предпочитат банковите кредити пред европейското финансиране. Голямата задача на отговорните институции сега е да се върне интересът на онези, за които са предназначени парите от ЕС – фирми, организации и граждани. Сигурно ще е силно загубата на пари по оперативните програми да се нарече предателство към бизнеса и обществото, но за нас в такива тежки времена това е престъпление.
- Кои са спешните стъпки, които правителството трябва да направи в икономическата и финансовата област?
- За нас приоритет има създаването на привлекателна среда, в която държавата да оказва съпричастност към проблемите на бизнеса, или най-малкото да не обременява фирмите с никому ненужни регулации. Какъв смисъл има да се говори за намаляване на ставката по ДДС, щом държавата продължава да бави връщането му на фирмите? По същия начин се бавят плащанията по одобрени за финансиране проекти и по изпълнени обществени поръчки. Искаме да видим действащ и приемлив Закон за браншовите организации, настояваме ефективно да се прилага Законът за ограничаване на административните регулации и да се намали осигурителната тежест. А относно непосредствените финансови мерки, за нас е много важно да не се действа прибързано и емоционално. Считаме, че приходната част в бюджета няма да бъде колосално обременена, ако данъкът за едноличните търговци бъде понижен също до 10%, а данъкът върху дивидентите отпадне. Така едновременно се дава стимул за малкия и средния бизнес, запазва се макроикономическата стабилност и се изпраща положителен сигнал към инвеститорите, защото във време, когато толкова много страни по света повишават данъците си, България ги намалява.
- В последните дни две лансирани от премиера кандидатури – на проф. Илиян Михов и на Кольо Парамов, бяха оттеглени по странен начин. Какво е вашето обяснение? Според работодателите от какво има нужда сега икономическият екип на правителството?
- Въпрос от компетентността на премиера е има ли той нужда от още сътрудници или не. Все пак ние бихме посочили две насоки, които могат да отворят доста работа за нови специалисти в правителството. Първо, да се възстанови нефункциониращият, но с голям потенциал Съвет за икономически растеж. Той е лесен и достъпен индикатор за консултиране на правителствените политики, т. е. за възможни, но необявени мерки в икономиката. Второ, по линия на европейските фондове – тяхното усвояване и планиране за следващите периоди. Някой с повече правомощия и повече отговорности да се грижи за това и само за това.
Интервюто взе Маргарита Димитрова