Цветан Симеонов е роден на 2 март 1955 г., магистър по право от СУ „Климент Охридски”. Има следдипломни квалификации по Международна продажба на стоки по правото на Великобритания, САЩ, Австралия, Нова Зеландия, по Международен арбитраж и патентно право. Специализирал е трудово право и социални отношения в Международен център на МОТ в Торино.В Българската търговско-промишлена палата започва работа през 1981 г., през юли 1999 г. е избран за заместник- председател, а от юни 2009 година е председател на БТПП. Делегат и член на делегацията на работодателите на България към Международната организация на труда в Женева, член на Борда на директорите на Асоциацията на Европейските търговско-промишлени палати, член на Националния съвет за тристранно сътрудничество към МС, председател на Бизнес съвета на организацията за черноморско икономическо сътрудничество и др. Владее английски, руски, испански. Женен с едно дете.
- Вече има положителни сигнали. Те идват от Индексите на оборота в промишлеността, в сравнение със съответния месец на 2005 г. – тя е приета за базова от НСИ. Общо са 112,7 % за януари и 114,2 % за февруари. Настоящето бизнес състояние през м. март се оценява с балансово число + 5,6 (разликата между положителните и отрицателните оценки, изразени в процент). Бизнес състоянието за следващите 6 месеца се очаква от фирмите да нарасне до балансово число +17,6 процентни пункта.
Обаче началото на изпълнението на нашите 60 точки не е окуражаващо. Нито съкращенията бяха направени, нито изплащането на дълга към бизнеса се очертава да бъде направено така, както бе заложено.
- Кои от негативните последствия на кризата върху бизнеса Ви притесняват в най-силна степен и доколко реални са очакванията за скорошно излизане от кризата?
- Очакваме да се изпълни задължението на администрацията да посочи и предложи срокове и отговорници по изпълнението на 60-те мерки и те да се обсъдят, а не да се въвеждат едностранно. Един подход на преразглеждане на вече договорени стъпки и мерки, би могъл да ни върне към началото на преговорите. Показателен е примерът за изплащането в пълен размер на държавните задължения към фирмите до края на 2010 година, който е без приет график, още повече се заговори за 7 % отстъпление или отлагане за 2011-та година.
- Какво ще се случи, ако държавата не изплати до юни пълния размер на изпълнените от фирмите обществени поръчки?
- Ще се случи това, което всеки може да разбере – ще бъдат поставени под въпрос всичките 59 мерки и нещата могат да започнат от начало с преговори при социалните партньори. Макар че както чувам, министър-председателят вече ги отчита като свършена работа на своя екип и сега очаква подкрепа от парламента.
- Посочихте, че част от 60-те антикризисни мерки са с временен ефект. В каква посока трябва да се решат въпросите, свързани с обезщетенията при вземане на болнични и ползването на отпуските?
- Очевидно е съществуването на такъв проблем. Резкият скок от 17 милиона изплатени в повече за болнични листове за първото тримесечие, е ясна илюстрация. Конкретно когато става дума за първите три дни болнични, нашата представа е, че те трябва да бъдат плащани като обезщетение, а не като наказание за някого по веригата. Най-важното в последните предложения на НОИ е, че в тях все още няма трайно решение на въпроса, а само временно и се борят не с предпоставките, а се концентрират в преодоляване на последствията. Според нас трябва да се работи за създаване на засилен контрол върху издаването на болнични листове, за да може болнични да получават тези, които са в неразположение и по тези причини не могат да изпълняват трудовите си задължения. По отношение на натрупаните дни неизползван отпуск, положителното е смекчаването в позицията на НОИ за един относително по-широк срок, примерно до края на следващата година. Второто е, че вече не се предлагат императивни разпоредби, а особено в преходния период вече се отива към едни по-гъвкави схеми с договаряния и вариации, които да са съгласувани между работника и работодателя. Редно е отпуската да се ползва, защото и по данни от изследвания на МОТ, работната сила се нуждае от възстановяване, затова има фиксирана междудневна, междуседмична почивки, затова е и годишният отпуск. Особено в сегашните динамични времена, възстановяването с годишен отпуск е необходимо и за борба със стреса и за общуване със семейството. В този смисъл отпуската е по закон и трябва да изпълнява своето предназначение.
- Налице ли са все пак положителни сигнали към потенциалните инвеститори?
- Както всяка година пазарът на труда ще има естествен ръст заради сезонната заетост, която през летните месеци ще се почувства по-осезателно. Това обаче не означава съществена промяна в бизнес климата. Резултатите от мерките трябва да дадат значим ефект, трябва да се подобряват общите условия в икономиката – т.е. да се стабилизира бюджетът, да се премахват бюрократични и други пречки, да се създават добри условия за бизнес. Не зная дали ще се приближим към Еврозоната, макар посоката изглежда вече е съвсем различна. Най-после това са конкретните мерки, които биха могли да осигурят повече и по-евтин ресурс за МСП паралелно с банката за развитие.
- Каква е ситуацията по отношение на усвояването на еврофондовете и има ли фирми, които са се отказали да участват в процедурите заради бюрократични спънки?
- Има такива фирми и както видяхме при срещите с представители на бизнеса в Шумен и в Добрич, всички като, че искат онова, което ние като най-голяма работодателска организация няма да се изморим да повтаряме – трябва да продължи опростяването на процедурите за „влизане” в проектите. Иначе въпреки похарчените немалко обществени пари за комуникационни стратегии и за обучение на фирмите, как да намерят своето място в подготовката на проекти, все пак има редица пропуски заради излишна бюрокрация.
И накрая се вижда, че при сериозни финансови възможности, договорените и разплатени проекти са нищожни проценти. Говорихме в този смисъл и в парламента по програмата за конкурентоспособност на малките и средни фирми. При над 1 милиард ресурс, до момента има договори само за 17 милиона. В този смисъл онези отдели от администрацията трябва да се научат, че това е като предизвикателството пред един банков директор, който трябва да пласира определен финансов ресурс. Като няма проекти за неговата банка, ще накара своите хора да ги напишат и да привлекат клиентите. Същото е с писането на проекти по еврофондовете – като няма проекти в държавната администрация, чиновникът ще седне да ги напише. Вместо да се оправдава, че бизнесът не ги разбирал тези работи.
- Миналата седмица в Шумен проведохте срещи с представители на местната и държавната власт и ТПП - Шумен. Достатъчно активна ли е местната власт по отношение прилагането на антикризисни политики на регионално ниво?
- Точно в Шумен при срещите с представителите на бизнеса беше поставен основателният въпрос за нуждата от осъвременяване и актуализация на плановете за регионално развитие. Много харесах този подход, защото и местната администрация трябва да подхожда активно в избора на мерки за преодоляване на кризата. Тези регионални планове за развитие не бива да остават непроменени, все едно още сме в условия на растеж на БВП. Още повече част от антикризисните мерки наистина могат да бъдат в зависимост от възможностите и потенциала на отделен регион, град, промишлен център или икономическа зона.
- Имате ли данни спада ли или се увеличава процентът на фирмите, обявили фалит?
- Броят на фирмите, които обявяват фалит, не може незабавно да се отчете, защото има едно стъписване, една стагнация на пазара. Още повече у нас фалитът не е много модерен инструмент за навлизане в нови бизнес територии.
- А има ли фирми, които на фона на кризата останаха конкурентноспособни и печеливши и на какво се дължи това?
- Има такива фирми, за които в последните две години не само, че няма криза, а напротив отчитат ръст на печалби и производство. Но това са онези бизнеси, които отдавна са избрали иновацията като подход, приложили са най-модерните технологии и са използвали до край възможностите на своята пазарна територия. Това са хора, които си познават пазарите, включително задграничните, мислят с година или две напред и не чакат края на кризата със скръстени ръце.
- От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България изразиха безпокойство относно идеята за преразглеждане на договорите с големи чужди инвеститори в областта на енергетиката и влизането на служители на ДАНС в клиентските центрове на EVN и посочиха, че подобни действия излъчват негативни сигнали към потенциалните инвеститори. Какъв е Вашият коментар?
- От една страна влизането на служители на ДАНС в офисите на EVN може да се приеме и като престараване, но от друга страна, това трябва да е ясен сигнал, че обществото няма достатъчно информация за тяхната дейност. Това означава, че е необходимо повече прозрачност и въвличане на потребителите в оценка на резултатите на дружествата, които са естествени монополисти. В такива случаи общественото мнение е твърде чувствително и понякога дори нервно. Дали е основателно, или не, това влизане, ще можем да кажем след приключването и оценката на резултатите. Дали наистина няма злоупотреби. Изключително неприятно ще бъде, ако се констатират отклонения, да ги наречем най-меко. Знаем колко много хора има с неточни сметки, електроразпределните дружества много добре знаят недостатъците в своята работа, особено по отношение на някакво подобряване на качеството на доставяния ток. Това продължава да бъде проблем особено в по-малките селища, интересите на ползвателите по никакъв начин не се защитават. И така реакцията е обяснима – клиентът иска да види загриженост и отзивчивост. Ако те са ясни за всички, може един ден да се говори и за повишаване на тарифите, но това може да стане само при достатъчна прозрачност и при достатъчна загриженост.
Недка ТУНЕВА/ТОП НОВИНИ.БГ
Източник: http://topnovini.bg/node/1907