Защо бизнесът е за увеличение на годините за пенсиониране?

Препратка към сайта

17 Юни, 2010
Цветан Симеонов е председател на Българска търговско-промишлена палата (БТПП) от юни 2009. Преди да оглави палатата, в продължение на 12 години е заемал поста заместник-председател или почти 30 години стаж, започвайки като юрист в търговския регистър на БТПП през 1981 година.

В края на май 2010 БТПП, която има 28 регионални палати в страната и над 50 000 членове, проведе проучване сред бизнеса как да се реши проблема с недостига на средства в общественото осигуряване. Резултатите показват, че 82% от представителите на бизнеса подкрепят увеличаване на осигурителния стаж. 12%  от фирмите предпочитат увеличаване на осигурителните вноски, които сега са 16 % (7,1% лични). Едва 6% допускат, че най-добрият вариант е да бъдат увеличени някои данъци като ДДС, данък „Печалба”, ДОД или акцизите. 

Г-н Симеонов, БТПП проведе проучване сред работодателите как да се реши проблема с недостига на средства в общественото осигуряване. Какво е становището на бизнеса?
Не са много алтернативите, които има пред правителството, бизнеса, а и синдикатите, за да се реши проблемът с недостига на средства в общественото осигуряване. Вариантите са няколко. 
Защо се налага увеличаване възрастта за пенсиониране?



Вижте видео с Цветан Симеонов - председател на БТПП
 
Единият е чрез бюджета, което означава вдигане на данъци или емитиране на ценни книжа от държавата за набиране на средства. Другият вариант е увеличаване на осигурителните вноски. Тези три варианта обаче не работят, защото генерират по-голяма тежест за бизнеса, разликата е единствено във времето, кога трябва да се плаща. Вдигането на осигуровките ще се отрази веднага както на бизнеса, така и на работниците. Ако се емитират ценни книжа, нашите наследници ще трябва да плащат в бъдеще. Увеличението на данъците също ще има незабавна тежест върху бизнеса и гражданите. Поради тези причини съвсем основателно правителството не разглежда тези варианти. Ние обаче ги посочихме на нашите членове като алтернатива, за да се търси най-безболезненият за обществото път.

Кой е той според бизнеса?
Вариантите са два. Или да се увеличи възрастта за пенсиониране, или да се увеличат годините трудов стаж, които са необходими за удовлетворяване на всички условия за получаване на пенсия. Бизнесът се обедини и повече от 82% от отговорилите дадоха гласа си за увеличение годините за набиране и достигане на всички условия за пенсиониране. Този вариант позволява да се реагира по-бързо и да не се променят много нормативни актове и закони. Това считаме за най-безболезнения за обществото път и има много аргументи в подкрепа на тази позиция. Първо, твърде много хора се пенсионират на възраст, в която са в състояние да прилагат своите умения, знания, натрупан опит през годините. Те са спечелили доверието на своите партньори, което е изключително важно в условия на криза. Всички тези предимства трябва да се използват от обществото, а не да вадим тези хора от гражданския оборот и да ги пращаме на село, където да отглеждат нещо дребно в градината си.

Въпреки обективните причини за голяма част от хората е трудно да ги приемат и са против, защото смятат, че няма да доживеят до пенсия.
Аз казах, че има и други алтернативи. Възможно е дори и да намалим възрастта за пенсиониране, но това означава да увеличим данъците или да натоварим с взети от държавата заеми нашите наследници. Затова казвам, че това е най-безболезнения начин.
Откога според вас трябва да влезе в сила увеличението на годините за пенсиониране?
Това е въпрос на организация на държавните институции колко бързо могат да се формулират точните промени в нормативните актове, колко бързо ще извървят пътя до Народното събрание. В преходния период ще трябва да има възможност гражданите да правят своя избор. Сигурен съм обаче, че много хора ще изберат да продължат своята трудова дейност, а не да се пенсионират преждевременно и да очакват подаяния от своите деца или от държавата, за да имат достойно съществуване. 

Какви други мерки предлага бизнеса, за да се справим със сложната икономическа ситуация в момента?
Ние сме набелязали редица мерки, някои от тях се изпълняват, други - не. 
Кои са най-спешните мерки, които предлага бизнесът за излизане от кризата?



Вижте видео с Цветан Симеонов - председател на БТПП
 
По три изключително важни мерки обаче за съжаление още няма сериозни резултати. В последно време виждаме  движение в усвояването на европейски фондове, но в тази област  трябва да се работи със засилващи се темпове. Вече мина половината от периода, а цифрите показват, че сме усвоили под 10% от полагащите ни се средства. По другите две действия се предприеха някакви мерки, но формални. Най-важният въпрос, който не е решен и всяко забавяне е пагубно, е изплащането в пълен размер на задълженията на държавата и институциите към фирмите. Подчертавам - в пълен размер и незабавно. В момента се изплащат със 7%  по-малко чрез Българска банка за развитие, а това не е мярката, за която ние дадохме съгласието си. По задълженията на фирмите към доставчици и подизпълнители текат неустойки, лихви и всяко забавяне завърта спиралата в обратна посока, а не към излизане от кризата. Другият важен въпрос, по който също няма сериозно изпълнение, а само проформа мерки, е намаляването на публичните разходи. Бяха обявени съкращения в администрацията миналата година, но виждаме, че първите месеци на годината, сравнени със същите месеци на миналата, публичните разходи са по-високи, което е непростимо. 

Какво предлагате вие?
Предлагаме съкращения. По-смели и колкото се може по-бързо. В противен случай кризата ще остане при нас още дълго време. Ние не случайно се съгласихме и настояхме съкращенията да бъдат във финансово изражение, а не да налагаме на институциите какво точно да направят. Този, който управлява, той трябва да решава. Премиерът, не без нашата подкрепа, каза същото - дали ще се откажат от автомобили, от командировки, от служители, всеки ръководител сам трябва да прецени.

Запазване броя на хората в администрацията и намаляването на заплатите вариант ли е според вас?
Това е въпрос на мениджърско решение. Ако смятат, че ще издържат и че това е правилният ход, нека го направят по този начин. Ние не бихме искали да се бъркаме. Това, което ние сме казали като данъкоплатци, е, че искаме 20% съкращение на разходите. Как ще се осъществи, е вече въпрос на мениджърски решения.

Тези дни отново се поднови дискусията за увеличение на минималната работна заплата. Какво е становището на бизнеса?
Отговорът за нас е много ясен. Увеличава се производителността на труда и ние веднага подкрепяме увеличаване на минималната работна заплата със същия процент. 
За или против увеличаването на работната заплата?



Вижте видео с Цветан Симеонов - председател на БТПП
 
За съжаление обаче последните месеци виждаме намаляване производителността на труда в България, въпреки което заплатите растат. За съжаление през последните 4-5 години работната заплата в България дори и в частния сектор е нараствала с темпове по-високи от инфлацията и повишената производителността на труда, взети заедно. Това е чисто прокризисна мярка и не бива да очакваме, че с подобни стъпки ще излезем от кризата. 

Според вас фирмите не увеличават ли задълженията на служителите, които остават в компаниите, без да им вдигат заплатите?
Никой мениджър не се отказва от добрите работници, а на тях е склонен да им увеличи заплатите. В края на миналата година това беше очевидно от статистиката. Единственото обяснение на този парадокс, че при увеличаваща се безработица средната работна заплата в частния сектор отново растеше. Говоря за последните месеци на 2009. Това означава, че мениджърите се справят с по-малко работници. Те оставят по-качествените хора и за да ги задържат им увеличават заплатите.

Според вас България добро място за инвестиции ли е?
По наше мнение България е най-доброто място за инвестиции в Европа, защото имаме редица предимства – ниски данъци, добро местоположение, добри отношения с всички наши съседи. За това обаче трябва да научат и инвеститорите. За целта държавата трябва да вложи малко повече средства и сили. По една от програмите на Агенцията за инвестиции са предназначени средства, с които да реализират рекламни кампании и това е чудесно, но нещата се бавят. 
Добро място за инвестиции ли е България?



Вижте видео с Цветан Симеонов - председател на БТПП
Освен това е добре да се усъвършенства изразходването на средства за участия на български фирми на панаири и изложби зад граница, за да могат потенциалните партньори и клиенти да научат за нашите стоки. Изключително важно е също нашата дипломация и търговски представителства зад граница да се активизират в промоция на България като добро място за инвестиции. Има раздвижване през последните години, но е изключително недостатъчно. Надявам се до нашите дипломати зад граница да стигне посланието, че един от основните измерители на качеството на тяхната работа е увеличението на българския износ и привличането на повече инвеститори в България. С петорно по-голяма сила това важи за търговските ни представителства зад граница.

Къде според вас трябва да се сложи акцент?
БТПП не е поддръжник на определяне на сектори, в които да инвестират. Всички сектори са добри. Въпрос на бизнес план и на технология е дали инвеститорът ще се справи с конкуренцията. Ние сме против даването на предимство от страна на държавата не само за сектори, но и за определени обеми инвестиции. Искаме да доживеем времето, когато българската администрация и българските власти ще се обръщат с грижа и внимание към всички инвеститори, без изключение, било то големи или малки. Не бива да забравяме и за това се борим активно с администрацията, че повече от половината от инвестициите в България са от български фирми.  Те не са за пренебрегване, напротив. Трябва да търсим по-добро обслужване и за тях. 
Огромен резерв има в две посоки, що се отнася до регионите. Първо, няма достатъчно информация за това какви условия за инвестиции има в съответните райони. Около 1/3 от българските общини са с по-голяма безработица от средната за страната, което означава нулев данък върху печалбата. Това е нечувано за много страни в ЕС например. Другата посока са в програмите за развитие. На централно ниво се полагат някакви усилия, но не такава е ситуацията в регионите. Плановете за регионално развитие бяха приети преди две –три години и оттогава стоят в шкафовете. Икономическата ситуация е коренно променена и тези планове трябва час по-скоро да се преработят. Общините се оплакват, че нямат средства и сега са загубени без държавната поддръжка, но още с настъпването на кризата трябваше да преработят тези планове и да набележат свои мерки. За съжаление това не стана. Дано по-тежките условия, в които са поставени, ги направят по-амбициозни.