Цветан Симеонов: В условията на криза ще работим повече, ще получаваме по-малко

Интервю на Кремена Кръстева,
Информационна агенция КРОСС

Господин Симеонов, в условията на криза как работи българският бизнес?
Начинът и условията на работа в момента и в световната икономика, и в България ще се запазят такива за по-продължителен период. Не можем да говорим за някаква специфична криза, а трябва да говорим за променени условия на икономическа дейност. Причината за тази промяна е изострената конкуренция. Налице са два резултата: ще работим повече, ще получаваме по-малко. Това се отнася както за най-малката, така и за най-голямата фирма, засяга и най-квалифицирания, и най-неквалифицирания работник. Всеки трябва да си дава сметка, че това са условията, в които ще се работи. Трудно е да се дадат окончателни резултати за успешното преодоляване на най-острите моменти в кризата. Първите статистически данни от преработката на отчетите на фирмите за миналата година в изготвяне на нашата ежегодна класация топ 100 показва, че за фирми, които добре се справят с управлението, криза не е имало, няма и няма да има в обозримо бъдеще. Интересно беше, че по повод юбилея на един стопански деец Чилов от пловдивския регион намерихме едно интересно изявление на Атанас Буров отпреди 100 години, което потвърждава нашите виждания. Самият той казва за няколко бизнесмени, включително и по отношение на Чилов. Тогава също е имало кризи, не по-малко остри отколкото сега. Той казва „Защо няма лоша година и лоши печалби за Стоян С. Тевекелиев, за д-р Никола Чилов или за жена му Мара Чилова. По петдесет милиона на година печелят чиста печалба. В България, в бедна, малка, гладна България. Правят сапун, олио, кюспе, консерви, плодове, зеленчуци и парата вали."

Къде да търсим тайната за този успех?
Тайната е, че трябва да се влагат повече средства за иновации. Трябва да се правят добри предварителни разчети. Необходима е постоянна работа за обновяването, постоянна работа за ограничаване на разходите за суровини в производството, постоянна работа за подобряване на енергоемкостта на продукцията и разходите за услугите. Необходима е и постоянна работа в допълнително квалифициране и подбор на персонал. Като че ли започва едно отрезвяване на пазара на труда независимо от затруднените условия на бизнеса, независимо от ръста на безработицата. Някои групи от хора, които нямаха работа, разчитаха, че бързо ще си намерят отново високоплатена и несвързана с много усилия работа, това време като че ли отмина. Удовлетворително е, че виждаме едно отрезвяване. Хората си дават сметка, че трябва да работят повече без да имат големи очаквания. Няма откъде да се вземат парите, ако преди това не се изработят. По отношение на самите резултати от икономическата дейност, инфлацията не расте с високи темпове, брутният вътрешен продукт спада по-бавно в сравнение с предишни периоди. Най-удовлетворителни са резултатите от търговския стокообмен, където износът расте по-бързо отколкото вноса. По този начин външнотърговското ни салдо се подобрява. Отдавна чакаме тази тенденция да се засили, специално ние от търговска палата, защото това е пътя за една добра икономика. Обезпокоителен е темпът на нарастване на чуждестранните инвестиции в България. Нашите очаквания бяха, че малко по-бързо ще нарастват.

Защо се получава така?
Трудно може да се даде обяснение, защото причините с много. Добре е, че виждаме желание в управляващите да се запазят финансовите условия за инвестиране, по-конкретно ниските нива на данъците, което ще продължи да бъде предпоставка по наши оценки за допълнителни инвестиции дотолкова доколкото се извършват въобще инвестиции в нашия регион. Когато се правят оценки е добре да се правят оценки на базата на инвестициите въобще в света, по-специално в нашия регион. Тенденцията не е най-зле при нас. Ние трябва да търсим допълнителни нови мерки в това отношение. БТПП ще предлага такива, за да може привлекателността на българската икономическа среда да расте, съответно инвестициите. Има един ефект, на който не се обръща достатъчно внимание и той е резултат от предишни действия. От около две години до днес държавата беше ограничила средствата в бюджета за реклама и осветляване на добрите условия за икономическа дейност в чужбина. Нещо повече 2008 и 2009 година са нулеви години в тази посока. В бюджетите през тези години нямаше предвидени средства за това. Нулево беше усвояване на средствата от оперативните програмите на Европейския съюз, от които се очакваше да се получат средства за реклама на България в чужбина. В най-трудните периоди мултинационалните фирми определиха допълнителни средства за реклама на своята дейност. Няма как да очакваме бърз ръст на инвестициите, след като не сме положили усилия до доведем до знанието на инвеститорите добрите условия. Школска истина е, че няма непродаваема стока, важно е да се поднесе информацията за нея по подходящ начин. Ние като търговско-промишлена палата полагаме усилия да влагаме повече средства в реклама, за да стане България известна като добра дестинация за парите. Оправдаха се нашите по-скромни очаквания за ръста на безработицата в България за разлика от прогнозите на някои други неправителствени организации, които рисуваха апокалиптични картини с 20% безработица до края на годината.

Но ръстът на сивата икономика като че ли е значителен...
Ръстът на сивата икономика е първосигнална реакция и на бизнеса, и на работниците. Тук е мястото да споменем пенсионната система като един пример за това, че не се прави необходимото в тази област. Не може само с допълнителни тежести да очакваме една система ще проработи. Много е важно да се правят разчети, да се контролира разходването на парите. Трябва да се разбере, че системата трябва да се промени така, че хората да бъдат стимулирани да плащат. За това пазарната икономика излезе успешна, в противен случай плановата икономика щеше да надделее. Важно е хората да виждат перспективата в своето развитие, когато полагат усилия и изразходват средства. Това означава акцент и ново преразглеждане на пенсионната система с фокус върху личните пенсионни сметки. Защо българинът като има пари, започва да строи, да прави ремонти? Това е, защото той знае, че го прави за себе си. Какво става в пенсионната система - взимат му пари, които не отиват за него. Същевременно намалява броят на работещите, а расте броят на пенсионерите. Когато всеки един си внася осигуровките и знае, че това са неговите пари, ще се увеличи и гражданският контрол върху пенсионните фондове, тоест управлението им ще бъде по-добро и по този начин държавата ще се разтовари малко от задълженията, с които очевидно не се справя. Освен това ще се увеличават средствата във фондовете, а те са важен източник на свеж ресурс за икономиката.

Доброто развитие на германската икономика как ще се отрази на нашите търговски отношения?
Германската икономика сравнително добре се справя, но не толкова добре колкото преди години. Това е една добра новина, защото тя е сред водещите ни търговски партньори. Няма да пропусна да спомена, че това е така, защото германското управление на икономиката е много стриктно и е свързано с иновации, с квалификация на работната сила, което трябва да бъде добър пример и за нашите мениджъри. Ние безспорно сме много свързани с Европейския съюз, защото повече от половината от нашия стокообмен е със страни от Европейския съюз. Но ние от търговско-промишлената палата изхождаме от факта, че един купувач не бива да връзва ръцете си с един доставчик и се оглеждаме много сериозно навсякъде по света за възможни партньори на българските фирми, за възможни пазари и инвеститори в българската икономика. Продължават усилията ни с азиатски страни, с Китай, с Япония и други страни. Очакваме и посещение на делегация от Чили. Оказа се, че земетресението не ги пречупило и са амбицирани да бъдат водеща икономика в Америка. Нормално е за нас за взимаме пример от тези, които са борбено настроени и да търсим възможности за инвестиции от по-далечни дестинации.

Усвояването не европейски средства като че ли не достатъчно както се очакваше и каква е ролята на администрацията тук, много идеи бяха изложени в тази насока... какъв е резултатът?
Ролята на администрацията за усвояване на средства от европейските фондове е ключова. Въпреки няколкостотното увеличение в програма „Конкуретноспособност", размерът на усвоените средства е недостатъчен при условие, че по-голямата част от програмния период е минал. Рецептата е понататъшно опростяване на процедура за кандидатстване, влагане на допълнителни средства за улесняване на това кандидатстване и ограничаване до максимум усмотрението на чиновника дали даден проект да се пусне или не, защото това ражда корупция. Искаме да предупредим управляващите, че измина повече от половината от програмния период. Всички ще полагаме усилия, за да няма загубени средства, но сега е моментът да си вземем поуките. Трябва да започне още отсега планирането на следващия програмен период. Естествено е, че направленията ще претърпяват корекции, но отсега трябва да се мисли в тази насока, защото това е един добър шанс на управляващите да се подготвят за един следващ период и да намерят точните направленията, в които по-добре да се изразходват европейските средства. Въпреки повишението на усвояването, никой не трябва да се отпуска.

Повече от година мина от началото на управлението на ГЕРБ. Какво изпълни и какво не изпълни от предизборните си обещания ГЕРБ?
Оценяваме работата по инфраструктурните проекти като добра, запазването на ниските нива на данъците отчитаме като успех. Рекламата на България зад граница върви в правилното направление. Има огромни резерви в работата на дипломацията. Резултатите ще се видят от това колко българска стока е пласирана зад граница, колко инвеститори са привлекли тук, колко от инвеститорите са с високотехнологични инвестиции. Неправилно беше неплащането в срок на задълженията на държавата към бизнеса. Неприемливо остава, че фирмите получават средства със 7% удръжки. Неуспех е, че публичните разходи растат в тежката икономическа обстановка. Това е недопустимо. В обещанията на ГЕРБ фигурира 35% преразпределителна роля на държавата през републиканския бюджет. В момента държавата преразпределя над 40% от Брутния вътрешен продукт. Сега е моментът при планиране на Бюджет 2011 да се ориентират в тези направления. Тогава държавата ще има основание да се търси отговорност от фирмите за неплащане на осигуровки и от гражданите, ако не са си платили данъците в пълен размер.

Парламентът започна работа. Какво очаквате от депутатите като законодателни промени, за да се облекчи работата на бизнеса?
Неща, за които се казваше, че са невъзможни, се промениха. Като че ли гласуването с чужди карти е един изживян период и това трябва да се отметне като плюс на това управление. Запознати сме с декларацията на парламентарната група на ГЕРБ. За нас са удовлетворителни принципни неща, които бяха декларирани. Най-важно за нас е запазването на икономическата и финансова стабилност. Плюс на това управление е продължаването на социалния диалог. Малко оптимистично звучат целите за високи доходи, ефективно правораздаване, здравеопазване и образование. Това са тежки задачи, към тях трябва да се подхожда с необходимата отговорност. Трябва да се използва положителният световен опит, а не да опитваме наши български адаптации. Имаме огромни очаквания за подобряване на работата на администрацията и прекъсване на връзката чиновник-клиент. Обезпокоително е, когато се измислят нови структури, без да се намерят анализ на съществуващите. Що се отнася до съдебната система, в тази сфера сме далеч от качествената работа. Учудвам се защо критикуват под общ знаменател съответните органи за резултатите от работата на съдиите например. Нищо не пречи да се публикуват броя на решените от тях дела, броят на върнатите дела, на отменените решения. Така ще се види кой е добър в професията си, защото има съдии, прокурори не спят, които работят качествено и имат добър авторитет. Трябва да се дава малко повече гласност на тези, които се справят добре със задачите си.
Ние ще подкрепим всяко едно усилие в България да има данъчна стабилност. Ще настояваме за съкращаване на разходите за администрация, има какво да се направи в системата на обществените поръчки.

Copyright © CROSS Agency Ltd.