Електронният подпис направи крачка към бизнеса

„Информационно обслужване" АД сключи договор с Българската търговско-промишлена палата за предоставяне на регистрационни услуги

Какво е електронен подпис
Електронните подписи и електронните документи представляват информация, записана и кодирана по начин, който позволява да се определят моментът на създаването, авторът и посоката на трансфера й. Веднъж изпратена, тя не може да се изменя по никакъв начин. Най-разпространената технология за кодиране е т.нар. асиметрична система, основана на два кода или ключа частен и публичен. С частния, известен само на титуляря на подписа, информацията се кодира, а публичният позволява на всеки заинтересуван да я декодира и да се запознае със съдържанието й. Това ново приложение на кодиращите технологии в гло-бален аспект се очаква да бъде уредено от законодателството на всички държави. Държавите от ЕС изграждат своите закони по този въпрос на базата на Директива 1999/93 на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз.

Държавната компания „Информационно обслужване" сключи договор с Българската търговско-промишлена палата (БТПП) за предоставяне на правото да извършва регис-трационни услуги за предоставяне на универсален електронен подпис. „Информационно обслужване" АД (чийто собственик с над 99% от акциите е Министерството на финансите) засега е единствената организация, получила от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) правото да бъде доставчик на удостоверителни услуги за универсален електронен подпис (УЕП). Тази регистрация е получена от „Информационно обслужване" на 27 март 2003 -почти две години след приемането на Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП) през април 2001 г. В тези две години за е-подписи и е-администрация като цяло повече се говореше, отколкото да има реални действия. Първоначално трябваше почти година, за да бъдат приети наредбите, необходими, за да действа-законът. С получаването на лиценз „Информационно обслужване" затваря веригата, която е необ-ходима, за да се говори за Реален, а не пожелателен е-подпис

Електронният подпис замест-ва саморъчния при онлайн волеизявления (например подаване на данъчни декларации) и сключване на сделки през интернет, което би улеснило много отношенията на данъкоплатците с ад- министрацията. С него съобщенията през интернет се криптират, като по този начин удостоверителят („Информационно обслужване") гарантира две неща -самоличността на подателя, както и целостта и верността на по-даденото съобщение.

Ходът на държавната фирма „Информационно обслужване" към споразумение с БТПП с повече от логична, като се има предвид, че услугата е-подпис е насочена повече към бизнес и корпоративни потребители, които желаят да улеснят отно-шенията си с администрацията. В търговско-промишлената палата по нейни данни членуват повече от 42 хиляди българ-ски фирми, които са потенциални потребители на универсалните електронни подписи. Самата услуга е-подпис, предос-тавяна от ИО. реално представлява смарт карта с ПИН код (подобна на банковите), в която се съдържа информация за подписващия субект. Нужно е четящо устройство, което се свързва с компютъра, и софтуер, който осигурява криптирания пренос на данните в интернет среда.

Цената
на смарт картата е 35 лева, а на четящото устройство - 65 лева. Таксата за годишен абонамент за цифров сертификат (е-подпис) варира от 75 до 220 лева в зависимост от това дали типа сертификат е за физическо лице или корпоративен клиент. Спо-ред Божидар Божинов, предсе-дател па БТПП, засега се водят официални преговори с НОИ за използване на е-подписа н подаването на документи през интер-нет, а от Министерството па фи-нансите са „обещали" да въве-дат електронния подпис в отношенията си с данъкоплатците. Като се има предвид, че МФ е принципал на „Информационно обслужване" АД, конто разработва информационните системи на повечето поделения па МФ като митници и данъчна администрация, това не би трябвало да представлява никаква техническа трудност. Според представител на БТПП, ако клиент на издаден сертификат срещне проблем или отказ на администра-тивен орган да признае е-подписа му, палатата ще упражни необходимия натиск държавата да прилага ЗЕДЕП, който е приет от Народното събрание преди повече от две години.

Другият издател
на цифрови сертификати в България е Българската стопанска кама-ра (БСК). Издаваните от нея сертификати също са за частни лица и корпоративни клиенти. Според Таня Явашева, директор „Цифрови сертификати" в организацията, те служат за частно-правни сделки и контакти, при които двете страни се нуждаят от верификация и сигурност за обменяната информация. Камарата предоставя сертификати, разработени от Global Sign, и всъщност действа като местен представител на корпорацията. Според Явашева процентът на годишно подновяваните лицензи е около 90%, като повечето клиенти са компании, за разлика от началото през 2000 г., когато любопитството е карало и физически лица да си регистрират е-подписи. Въпреки това от БСК не съобщават броя на издадените сертификати, като все пак уточняват, че годишният ръст на потребители е около 50%. От „Информационно обслужване" също не обявиха колко точно са техните клиенти (първият УЕП е издаден на 11 април тачи година), но според Костадин Паев те са пад триста досега. Почти сигурно е обаче, че ако бюрокрацията ускори преобразуването си в е-админисграция, броят на потребителите данъкоплатци, подписващи се онлайп, ще нарасне значително за кратко време.