НАСОКИ

за ДЕЙНОСТТА на БЪЛГАРСКАТА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА (БТПП)
за периода 2024 - 2028 година

НИЕ – ЧЛЕНОВЕТЕ НА БТПП – предприемачи, регионални търговски палати/камари, браншови съюзи и други организации с нестопанска цел, представени в 35-тото Общо събрание на БТПП, проведено на 18.06.2024 г. в изпълнение на правомощията по чл. 23, ал. 1, т. 2 от Устава на БТПП,
ЗАЯВЯВАМЕ НАМЕРЕНИЯ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ:

• по-благоприятна среда за българското предприемачество, за ръст на неговите инвестиции, за неговото устойчиво и независимо развитие;
• повишаване конкурентоспособността на произведените и предоставяни от българските предприемачи стоки и услуги;
• развитие на съществуващите форми на гъвкава заетост, либерализиране на всички форми на временна заетост (надомна работа, работа от разстояние, наемане чрез агенции за такава заетост, краткотрайна сезонна работа, почасово наемане и пр.) и стимулиране на младежката заетост, заетостта, съчетана с повишаване на образованието, квалификацията и преквалификацията, разкриването на високотехнологични и високопроизводителни работни места и др. под.;
• регулиране на миграцията с цел подобряване условията за внос на дефицитна в страната работна сила;
• стабилно развитие на българската икономика;
• общо стимулиране на инвестиционната дейност, увеличаване на чуждестранните инвестиции в РБългария.

ПОРАДИ КОЕТО ОБЕДИНЯВАМЕ УСИЛИЯТА СИ В БТПП ЗА ПОСТИГАНЕ НА РЕЗУЛТАТИ В СЛЕДНИТЕ НАСОКИ:

1. МАКРОИКОНОМИЧЕСКА СТАБИЛНОСТ НА РБЪЛГАРИЯ, чрез:
   1. запазване на валутния борд до влизането на Р. България в еврозоната;
   2. Подкрепа на продължаване разширяването на Европейският съюз;
   3. Запазване на данъчния модел (в т.ч. на т.н. "плосък" данък), недопускане увеличаване на данъчните ставки;
   4. Ограничаване до 35% от брутния вътрешен продукт на преразпределението на средствата през бюджета, вкл. и чрез:
      • мерки, насочени към ефективност на публичните разходи;
      • регулиране определянето на всички държавни такси, чрез приемането на методика, основана на разходо-покривен принцип (каквото е изискването на Закона за ограничаване на административното регулиране и административен контрол върху стопанската дейност );
      • широко въвеждане на електронно обслужване, съпроводено с намаляване броя на държавните служители;
      • съблюдаване на правилото събраните такси за определена административна услуга да се използват за подобряване на нейното качество, достъпност, съкращаване на срока за предоставянето й;
      • обвързването на увеличеното бюджетно финансиране на нереформирани сектори (вкл. и на структуроопределящи държавни предприятия) с постигането/степента на постигане на предварително заложени цели/реформи;
      • прекратяване на практиката за кредитиране/финансиране на стопански дейности в нереформирани държавни предприятия;
      • прекратяването на държавни дейности, които нямат публичен характер и се предлагат на пазара от частни субекти, тъй като обратното е форма на нелоялна конкуренция; разширяване на частното предлагане на публични услуги;
      • предоставяне администрирането на по-леките регулативни режими (регистрационните) от държавните органи на браншовите организации, въз основа на конкурс и при законово определени и запазващи конкуренцията критерии – приемане на Закон за браншовите организации.

      В момента (според последните данни на НСИ) около 31% от работещите по трудово правоотношение са в бюджетния сектор, а за последните пет години работещите в държавната и общинска администрация са се увеличи с около 10%.

   5. Предприемането на сериозни мерки за масово електронизиране на дейности и услуги (т.н. "електронно правителство").
   6. Ангажираност на всички държавни институции или съответно на компетентните органи с подобряване позициите на България в международните рейтингови класации.
   7. Ограничаване и в перспектива отказ от субсидиране и компенсации, които изкривяват пазара и цените.
   8. Подобряване на отчетността да държавните разходи и фондове, включително на Фонда Сигурност на енергийната система.
   9. Осигуряване на устойчив растеж на икономиката чрез устойчивост на средата за бизнес.


2. БОРБА С ИНФЛАЦИЯТА:
   1. Увеличаване на разходите в областта на държавните финанси само след оценка на въздействието, в т.ч. и спрямо инфлацията.
   2. Съобразяване на политиките по увеличаване на възнагражденията в администрацията само след постигане на поставените цели в дейността.
       
3. ПОДОБРЯВАНЕ НА УСЛОВИЯТА ЗА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ:  
   1. Приемане на нормативни промени, свързани с държавното регулиране на цените на монополните дружества, насочени към въвеждане на перманентен мониторинг върху:
      • обосноваността на разходите на дружествата;
      • спазване на инвестиционните им ангажименти;
      • необходимостта от намаляване на регулираните цени при снижаване на цените на закупуваните от тях суровини и материали (на българския и международен пазар);
      • необходимостта от увеличаване на регулираните цени, обосновано основно от посочените по-горе предпоставки.
   2. Нормативни промени, свързани с регулативните режими, насочени към:
      • отмяна на централни регулативни режими, които не съответстват на Закона за ограничаване на административното регулиране и административен контрол върху стопанската дейност;
      • нормиране в Закона за местното самоуправление и местната администрация на ясни и конкретни условия, при които могат да се въвеждат местни регулативни режими в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност;
      • нормиране в Административнопроцесуалния кодекс на обща презумпция за "мълчаливо съгласие", ако в специалния закон не е предвидено друго;
      • разширено въвеждане в специалните закони на принципа на "мълчаливото съгласие";
      • предоставяне на регистрационни режими на браншови организации на конкурентна основа, при предварително обявени (нормирани) критерии/условия, запазващи конкуренцията.
   3. Усъвършенстване на работата на контролните органи в посока установяване на перманентен контрол по спазването на данъчния, митническия и осигурителен режим с цел радикално ограничаване на сивия сектор и корупцията.
   4. Въвеждане на електронна система за следене в реално време на референтните размери на обезпеченията за митническите режими за временно складиране и възможност на икономическите оператори да следят в реално време съблюдаването на изискванията за адекватно ниво на тези референтни размери и своевременното попълване на митническите обезпечения.
   5. Насърчаване договарянето на минималната работна заплата в колективни трудови договори на ниво предприятие и по възможност на регионално равнище.
   6. Ограничаване договарянето на минималната работна заплата в колективни трудови договори на отраслово/браншово ниво, предвид голямото различие на икономическите и финансови възможности на предприятия от един или сродни отрасли/браншове/области.
   7. Отмяна на принципа за нормативно определяне на минималната работна заплата за всички отрасли и браншове. Минималната работна заплата да се договаря и определя на базата на трипартитно рамково споразумение, изготвено съобразно принципите на Конвенция 131 на МОТ.
   8. Отмяна нормирането на минималните осигурителни прагове, тъй като подобен подход няма аналог в нито една страна членка на ЕС.
   9. Отмяна на императивните норми за работодателя, несвързани пряко с производствената дейност и противоречащи на принципа на равенството пред закона – напр. свързани със синдикална дейност, които могат да станат елемент от колективен трудов договор, като:
      • предоставяне на допълнителен отпуск на синдикалните дейци, създаване на условия за работа на синдикалните организации, предварително съгласуване със синдикалните организации въвеждането на непълно работно време, отмяна на правото на синдикалните организации да посещават предприятията и изискват обяснение от работодателя, прекратяване на трудовия договор на член на синдикално ръководство;
      • свързани с извънпроизводствената дейност на работниците и служителите, вкл. и такива, отнасящи се до здравословните и безопасни условия на труд - ЗБУТ, като: финансиране на социално-битовото и културно обслужване на работниците/служителите; заплащането на периодичните медицински прегледи на работниците/служителите;
      • приемането на правилник за вътрешния трудов ред и вътрешни правила за здравословни и безопасни условия на труд;
      • сключването на задължителен договор със служба по трудова медицина - такъв работодател да се задължи да прилага опростени типови правила, приети от Изпълнителната агенцията за насърчаване на малките и средни предприятия и Инспекцията по труда, разработени съвместно със социалните партньори; разделно събиране на отпадъци;
      • създаването на Комитет по условия на труд или група по условия на труд.
   10. Оптимизиране на данъчния и осигурителен режим, чрез:
       • точно изпълнение на задълженията на държавните органи, на държавните предприятия и пр. за своевременно възстановяване на данъка върху добавената стойност, за плащанията по договорите за обществени поръчки, за възстановяване от публичните органи на недължимо платени им суми, както и за дължими лихви, за плащане на обезщетения и пр. и пр.;
       • отмяна на данъка върху дивидента и намаляване с 5% на данъка върху доходите на едноличните търговци;
       • намаляване на нормативно определените срокове за възстановяване на данъка върху добавената стойност (ДДС);
       • усъвършенстване на режима на т.н. "солидарна отговорност" по чл. 177 от Закона за данък върху добавената стойност – ограничаване на хипотезите на отговорност на данъчно задължено лице в случаите на злоупотреба във веригата на договорните връзки;
       • поравно разпределение (50/50) между работодател и работник/служител на дължимите осигурителни вноски;
       • нормиране на лична осигурителна вноска за служителите от публичния сектор.
   11. Приоритизиране на средства в основната инфраструктура (железопътна, пътна, морска, речна и летищна) за осигуряване на конкурентни условия на дейност на различните видове транспорт, с оглед насочване към по-слабо развити райони. Разширяване (включително международно) на конкуренцията при изпълнение на поръчки за изграждане на такава инфраструктура.
   12. Реализиране на мерки за провеждане на политика „Доверете се на българското”, насочена към насърчаване използването на български стоки и услуги и повишаване на доверието на потребителите към тях, при запазване на принципите на конкурентността и свобода на потребителския избор.
   13. Облекчаване на режимите за разпореждане с активи на държавни и общински дружества, за които принципалът е приел, че не са нужни за осъществяването на стопанската им дейност и функцията им е единствено да тежат върху баланса на тези дружества.
   14. Предприемане на законодателни мерки за развитие на публично-частното партньорство, включително чрез конкурентно частно предлагане на публични услуги.
   15. Реално подчиняване на дейността на администрацията на принципа „мисли първо за малките“.
   16. Всяка нова административна тежест за бизнеса да се извършва след анализ и сравнение на условията, в които работят конкурентите на българските фирми на други пазари (в и извън ЕС).
   17. Подкрепа на мерки за ограничаване на пораженията от конфликтите в света върху глобализация на световната икономика.
   18. Разширяване на сътрудничеството със съседните страни в посока подобряване и отстраняване на препятствията пред транспортните и логистични връзки.
        
4. ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ, НАСОЧЕНА КЪМ ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ПРЕДПРИЕМАЧИТЕ:
   1. Равно зачитане и подход към интересите на предприемачите от един и същи бранш в различните страни-членки при нормиране на европейско ниво на условията за извършване на дейността им.
   2. Мерки за коригиране на съществуващи отклонения при транспониране на директиви в българското законодателство.
   3. Равни задължения за производителите и търговците в различните страни-членки да продават в други страни-членки определен вид стоки с еднакви качествени показатели.
   4. Мерки за премахване на ограниченията за навлизане на нови пазари на фирмите от ЕС.
   5. Мерки за запознаване на българските компании със съществуващите договорености с трети страни и региони (пазари, икономически съюзи и др.) на ниво ЕС.
       
5. ПОВИШАВАНЕ ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕТО НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
   1. Определяне на критерии и прозрачност при избора на оценителите на проектните предложения.
   2. Търсене на алтернативни форми на банковата гаранция, особено с фокус за малките и средни предприятия.
   3. Бързо реализиране на отговорност на длъжностни лица, по чиято вина е спряно, или забавено европейско финансиране.
   4. Разширяване на участието на частния сектор в изпълнението на дейности и проекти, финансирани със средства от тези фондове.
       
6. ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ЕНЕРГИЙНИЯ СЕКТОР, НАСОЧЕНО КЪМ УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА ЕНЕРГИЙНИЯ СЕКТОР И ПОДОБРЯВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ В РАЗЛИЧНИ СФЕРИ
   1. Прилагане на третия и подготовка за прилагане на четвъртия енергиен пакет, Директива 2009/73/ЕО, Директива № 2009/72/ЕО, Регламент (ЕО) № 715/2009, Регламент (ЕО) 714/2009, Регламент (ЕО) № 713/2009.
   2. Подобряване на енергийната ефективност в транспорта, вкл. чрез подпомагане на институционализирането на транспортната енергетика, разработване на мерки за икономия на горива и енергия в транспорта.
   3. Подобряване на eнeргийната ефективност в сгради и съоръжения, чрез развитие на професионалния фасилити мениджмънт, финансиране на договори за енергийно изпълнение, внедряване на интелигентни системи и мрежи.
   4. Подобряване на енергийната ефективност в домакинствата, вкл. чрез подпомагане на политиката за преодоляване на енергийната бедност.
   5. Насърчаване на мерки за декарбонизация на енергийния сектор чрез иновации в областта на улавянето на въглероден двуокис и неговото съхранение в геоложки формации, внедряването на инсталации за производство на зелен водород.
   6. Експертна оценка и ОВОС на проектите за оползотворяване на офшорния вятърен потенциал на България и на ВЕИ от нов вид (геотермална енергия, сероводород, водород и др.). Целта на тези мероприятия следва да е: а) оценка на влиянието на офшорните системи върху въздушните течения и б) оценка на влиянието на фотоволтаичните системи с ефект възможно повишаване на температурата, вкл. средногодишната температура.
   7. Насърчаване на мерки за масово внедряване на системи за съхранение на енергия (батерии) в комбинация с ВЕИ за собствено потребление с цел постигане на целите на Зелената сделка.
   8. Включване на България в проекти за въвеждане на малки модулни атомни електроцентрали.
   9. Достъпна енергия и енергийни ресурси от диференцирани източници.
   10. Изготвяна на Национален баланс на въглеродните емисии, който да отчита абсорбиращите дадености и потенциал на горските, зелените площи и водните системи, и да включва пасива на баланса всички парникови газове от всички емитенти, включително аграрни и битови потребители.
   11. Ясно формулиране на целите за намаляване на емисиите на парникови газове чрез пазарна цена на квотите за замърсяване. За целта е необходимо формиране на Национален пазар на квоти за замърсяване, който да подобри и направи прозрачни усилията за опазване на околната среда и намали отрицателните въздействия върху климата.
   12. Оценка на ползите и разходите от енергийния микс, включваща всички енергийни носители и отчитаща технологично свързаните процеси на добив на енергийни ресурси.
        
7. ЗЕЛЕНА СДЕЛКА
   1. Оценка на ползите, разходите и дългосрочните ефекти от Зелената сделка, включително с отчитане на възможни реакции през процедурите на СТО, търговски „войни“ и др. под.
   2. Темповете на Зелената сделка да бъдат съобразени с целта за повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика.
   3. Борбата с климатичните промени с методи и средства, които не натоварват отделната фирма (напр. разширяване на горският фонд, улавяне и складиране на въглеродният двуокис, възобновяеми енергийни източници и т.н.).
   4. Създаване на общ въглероден пазар, на който да могат да се търгуват всички емисии.
   5. Осигуряване баланс на целите – икономически и социални, и опазването на околната среда.
       
8. ПОДПОМАГАНЕ НА ВНЕДРЯВАНЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДИГИТАЛИЗАЦИЯТА НА ИКОНОМИКАТА
   1. Насърчаване на дигитализацията на икономиката чрез внедряване на информационните технологии, регулиране на изкуствения интелект и базата данни в бизнеса.
   2. Приоритетни действия за интеграцията на Индустрия 5.0 в българската икономика.
   3. Ускорена цифрова трансформация чрез разширяване на мрежите за цифрова свързаност с много голям капацитет за сигурен пренос на данни, осигуряване на достъп до адекватни технологични знания и цифрови умения..
       
9. РАЗВИТИЕ НА КРЪГОВАТА ИКОНОМИКА И АНГАЖИРАНОСТТА НА ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВОТО КЪМ КАЧЕСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА
   1. Ускоряване на прехода към кръгова икономика и към устойчиви бизнес модели и продукти.
   2. Подпомагане на бизнеса и по-специално на микро, малки и средни предприятия да отговори на изискванията за достигане на целите на Зеления пакт на ЕС във връзка с въглеродната неутралност /нулевия въглероден отпечатък/ и законодателния пакет „Готови за цел 55“ чрез::
      • гарантиран достъп до енергоизточници;
      • осигуряване на подходяща инфраструктура за декарбонизация на производствените им процеси и намаляване на въглеродните емисии.
   3. Подпомагане и диверсифициране на достъпа на бизнеса до финансови средства, които да им помогнат да отговорят на изискванията, свързани с изменението на климата чрез:.
      • разработване на специално съобразени с микро, малки и средни предприятия опростени стандарти за отчет пред банките и финансовите инструменти на ЕС за оползотворяването на финансовите заемни средства;
      • приемане на специфични регулаторни стандарти по отношение на заемите, които се предоставят на микро, малки и средни предприятия за екологични цели..
   4. Програми за финансови стимули за микро, малки и средни предприятия за изпълнението на „зелените“ им задължения.
   5. Подпомагане на двойния “twin” преход към зелена и цифрова икономика на предприятията.
   6. Насърчаване на повече инициативи свързани с повишаване на информираността на бизнеса и активните им дейности във връзка със Зелената сделка на ЕС.
   7. Установяване на кръгова икономика и премахване на замърсяването.
   8. Повишаване на индустриалната конкурентоспособност и осигуряването на справедлив преход за засегнатите региони и работници/служители.
       
10. УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА В НАСОКА ПОДОБРЯВАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ПАЗАРА НА ТРУДА
    1. Приемане на мерки, гарантиращи по-тясно свързване на образованието, професионалното обучение и квалификацията с нуждите на предприемачеството, насочени към:
       • изграждане и поддържане на система за прогнозиране (в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план) на потребностите на предприемачеството от определени професии, умения, компетенции, вкл. в перспективни и ключови за икономиката отрасли, както и въвеждането на планове за обучения свързани със зелени работни места;
       • разширяване на възможностите за включване на практикуващи специалисти във всички нива на образованието и обучението в изработването на програмите за обучение, провеждането на обучение и в оценката на резултатите, на придобитите знания и умения;
       • подобряване на данъчното отчитане на подобни дейности, съобразени с добрите практики на отчитане на инвестициите в „човешки капитал“;
       • приоритизиране - при финансирането на държавната поръчка в сферата на висшето образование – на техническите специалности и бакалавърските и магистърски програми по фундаментални природни науки, които са от решаващо значение за развитието на икономиката;
       • създаване на механизъм, гарантиращ съответствие между план-приема в професионалните гимназии и във висшите училища с потребностите на предприемачеството.
    2. Подобряване на административната и регулаторна рамка за улеснено прилагане на нормативната уредба от работодатели и училища за успешно развитие на дуалното професионално образование и обучение.
    3. Адаптиране на професионалното образование и обучение към нуждите на пазара на труда чрез насърчаване организирането и провеждането на стажантски програми и практики.
    4. Създаване на Консултативен съвет по въпросите на висшето образование с участието на всички заинтересовани страни.
    5. Прилагане на мерки свързани с актуализирането и опростяването на учебните програми, в съответствие с изискванията на пазара на труда.
    6. Повишаване на квалификацията на преподавателите, особено на тези, които преподават специализирани предмети в професионалните гимназии.
    7. Развитие на възможностите за внос на работна ръка, съобразно нуждите на предприемачеството и при регулиране на миграцията.
    8. Насърчаване на обучението на чуждестранни студенти в български учебни заведения, вкл. чрез държавно финансирани програми за лица от развиващите се страни, и облекчаване на процедурите за наемането им на работа.
    9. Развитие на дуалната форма на обучение като възможност за осигуряване на квалифицирани кадри за бизнеса и ниска младежка безработица.
    10. Реализиране на програми за заетост на хора в трета възраст, с цел по-продължителното използване на техните знания и умения.
    11. Ефективно сътрудничество между системите за професионално образование и обучение и на висшето образование. Въвеждането на системата за трансфер на    кредити ще улесни прехода между средното и висшето образование.
    12. Усъвършенстване на нормативната уредба за валидиране на знания, умения и компетенции с цел разширяване възможностите на лицата за включване на пазара на труда.
    13. Насърчаване развитието на клъстерни структури за съвместни действия и инициативи между професионалните гимназии, университети и предприятията в отделни региони.
    14. Въвеждане на механизми за проследяване професионалната реализацията на завършващите средно професионално и висше образование.
    15. Либерализация на временната заетост, договори за заетост, включително чрез изменения в Кодекса на труда и свързаните с него подзаконови нормативни актове.
        
        В момента и през последните десет години делът на тези договори в България е 3-4% от всички договори за заетост, в ЕС той е 17-18%, а в някои от старите страни членки и Швейцария – над 30%. Смята се (и всички изследвания доказват), че либерализацията от този вид създава възможности за надомна работа, създаване на доход за хора с вреждания и облекчава работата и увеличава доходите на майки с малки деца.
         
11. МЕРКИ ЗА СПРАВЯНЕ С ЛИПСАТА НА КВАЛИФИЦИРАНА РАБОТНА РЪКА
    1. Стимулиране на въвеждането на иновации, нови машини, нови технологии, с които да се намали нуждата от работна ръка.
    2. Промени в работата на Агенцията за социално подпомагане с цел включване на част от отказалите се да търсят работа да получат стимули за участие в пазара на труд.
    3. Усъвършенстване на работата на Агенция по заетостта, по възможност приближаването и до качеството на услугите на частните рекрутингови агенции.
        
12. УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ТРИПАРТИТНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО
    1. Промени в нормативната уредба, регламентираща тристранния диалог, насочени към подобряване на неговата ефективност, предвид случаите на формализиране на партньорството.
    2. Конкретизиране по нормативен път (в Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, или в приет Закон за браншовите организации) на понятието "браншова организация".
    3. Отмяна на ограничението по чл. 35, ал. 3 от Кодекса на труда (за упълномощаване на една национална организация, в случаите когато браншови съюз членува в повече от една такава организация), като противоречащо на конституционното право за свобода на сдружаването.
    4. Недопускане на неравноправно третиране на работодателските организации в социалният диалог, вкл. и чрез преференциално финансиране, създаващо диспропорции.
    5. Нормиране (чрез създаване на нов раздел III в Правилника за организацията и дейността на Съветите за тристранно сътрудничество) на гаранции, насочени към прозрачност и публичност на работата на Съветите за тристранно сътрудничество, чрез създаване и перманентно поддържане на самостоятелен интернет-сайт на Националния съвет за тристранно сътрудничество, както и на браншовите/ отраслови и регионални съвети за тристранно сътрудничество, в които се публикуват всички материали, обсъждани на национално и отраслово/браншово/регионално ниво, представените от партньорите становища и протоколи.
    6. Балансирана промяна в правната рамка за постигане на върховенството на правото при съблюдаване на принципа за устойчивост на законодателството.
        
13. ПОВИШАВАНЕ ЕФЕКТИВНОСТТА НА ДЕЙНОСТТА НА БТПП ПРИ ПОДПОМАГАНЕ НА НЕЙНИТЕ ЧЛЕНОВЕ, чрез:
    1. Съдействие за разширяване на регионалната мрежа на браншовите организации (чрез регионалните търговско-промишлени палати/камари и националните ръководства на браншовите съюзи, респ. посредством Съвета на председателите и Съвета на браншовите организации).
    2. Продължаване на усилията за привличане в БТПП на нови членове - авторитетни и добре управлявани фирми (търговци и юридически лица с нестопанска цел).
    3. Разширяване на взаимния обмен на информация и на споделянето на добри практики в системата на БТПП и регионалните търговско-промишлени палати/камари - за повишаване на ефективността на работа с членовете, с браншовите съюзи, с централната държавна и местна власт и с органите на местно самоуправление.
    4. Партньорство с управляващите органи на отделни програми, управляващи европейски или национални средства, с цел широко разпространяване на информация за обществено обсъждане на проекти на насоки за кандидатстване по отделни процедури и за отворени процедури; организиране на съвместни информационни събития за разяснение на изискванията по отделни процедури; сътрудничество с Българска банка за развитие и Фонда на фондовете относно финансови инструменти за подпомагане на предприятията.
    5. Дигитализиране услугите на БТПП (и по-конкретно услугите, предоставяни от дирекция "Международно сътрудничество и международни организации") при:
       • организиране на уебинари - on-line семинари (участие в семинари, обучения, работни срещи и др. без напускане на офиса или чрез посещение в БТПП и с възможности за ползване на лектори и участници от цял свят);
       • организиране на видео конферентни търговски срещи чрез използване на специализирани програми и изкуствен интелект;
       • използване на системи за намиране на партньори – matching systems (при организиране на бизнес форуми, регистрацията да се извършва on-line с автоматично предлагане на партньори и фиксиране на срещи);
       • проучване на нагласите и позициите на бизнеса по въпроси поставени за обществено обсъждане и даване на становища.
    6. Обучения в областите „социален маркетинг“ и „маркетинг в социалните мрежи“ с цел повишаване социалната ангажираност на бизнеса и достигане до селектирани групи клиенти.
    7. Обучения в областта „делови етикет“ с цел осъществяване на успешен и пълноценен бизнес-контакт (протокол, национални особености, делово поведение, презентиране на фирмата и др. под.) - обучения преди конкретно бизнес събитие, или като самостоятелно обучение.
    8. Продължаване на усъвършенстването на съществуващите функционалности на регистрите на БТПП в насока перманентна актуализация и постигане на по-голяма бързина при обслужване на членовете.
    9. Оптимизиране на възможностите за ползване на електронни услуги от единния търговски регистър на БТПП, посредством въвеждане на нови форми за електронна идентификация на подпис и на документи, необходими при регистрация и актуализация на данните за регистрираните лица, издаване и заверка на сертификати за произход на стоки, експортни фактури и др. търговски документи, издаване на карнети АТА.
    10. Периодично актуализиране на пакетите от услуги на БТПП, предоставяни на членовете й.
    11. Продължаване на сътрудничеството с консултантски компании, финансови структури и организации за оценка на рейтинг с цел изготвяне на класации или индивидуално консултиране на предприятия.
    12. Разширяване на информацията в публичната част на Единния търговски регистър, чрез включване на визуална информация за предлаганите от фирмите продукти, производствените и офис помещения.
    13. Насърчаване използването на извънсъдебни способи за разрешаване на спорове между компании от страната и чужбина (медиация, търговски арбитраж); промотиране и все по-широко използване на електронна медиация.
    14. Разширяване на кандидатирането и участието на БТПП за изпълнение на проекти, свързани с постигането на цели в полза на членовете на БТПП.
    15. Поддържане на членството на БТПП в най-авторитетните европейски и международни организации и премерено разширяване на сътрудничеството с други европейски и международните организации - с акценти към нови региони, важни за перспективното развитие на българското предприемачество.
    16. По-нататъшно усъвършенстване на организационната структура на БТПП в насока по-ефективно и ефикасно изпълнение на нейните цели.
    17. Адаптиране на дейността, свързана със защита на администрираните от БТПП лични данни в пълно съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година.
    18. Поддържане на сертификационното ниво на БТПП, съобразно изискванията на ISO 9001.
    19. Перманентно и ефективно присъствие на БТПП в социалните мрежи; създаване/включване на/в специални групи по браншове, региони, страни и др. критерии с цел персонализиране на членската маса и партньорите на БТПП, както и по-добра комуникация с тях.
    20. Разширяване броя и видовете електронни услуги предоставяни от Единния търговски регистър на БТПП, в унисон със съвременните тенденции и политики за дигитализация и използване на съвременни методи и форми на работа и комуникации.
    21. Популяризиране, включително и чрез различни електронни платформи, на възможностите и улесненията за предприемачите от използване на предоставяните електронни услуги от Единния търговски регистър на БТПП, достъпни през публичната му част през сайта на Палатата в Интернет /www.bcci.bg/.
    22. Издаване на електронни сертификати за произход на стоки в съответствие с Акредитацията на БТПП като единствената организация в Р България присъединена към Международната акредитационна верига за сертификатите за произход към МТК Париж и притежаваща международна оторизация за извършване на тази дейност.
    23. Издаване на електронни АТА карнети за временен внос, износ и транзитно преминаване на стоки.
    24. Продължаване на доброто взаимодействие и полезно сътрудничеството между БТПП и Браншовите организации - членове на Палатата в полза на българския бизнес.
    25. Отстояване ролята и значението на Единната система на БТПП и РТПП/К в защита и в подкрепа на интересите на предприемачите по региони в условията на подобрена икономическа среда и приемане и утвърждаване на регионални програми за развитие на регионите.
    26. Поддържане по електронен път на постоянен контакт с членовете на БТПП – компании, браншовите структури, с цел предоставяне на навременна информация относно подготвяни промени в нормативната уредба на страната, които пряко ще засегнат дейността им, чрез което им осигурява реална възможност да реагират незабавно и да изразят позициите и аргументите си за или против тези промени.
    27. Оптимизиране, повишаване на ефективността на дейностите и услугите предлагани от БТПП при подпомагане на БГ фирми, и добавяне на нови такива, свързани с новите стратегически предизвикателства в Европейски план.
    28. Подобряване на синхронизацията и работата с браншови и смесени палати в посока, обединяване на усилия във водещи направления и активности.
    29. Фокусиране на съвместната работа с висшите учебни заведения в насока на:
        • провеждане на тематични обучения – еднократни или включени в бакалавърски, магистърски или докторантски програми;
        • насърчаване създаването на центрове за технологичен трансфер и иновационни клъстери;
        • насърчаване създаването на съвместни  центрове за прототипиране.
           
14. СТАНДАРТИ И ПОЛИТИКИ ЗА УСТОЙЧИВОСТ
    1. EGS стандартите за устойчивост -  внедряване на конкретни политики и стратегии, които ще насърчат бизнеса в постигането на своите цели в тези области.
    2. Значително съкращаване на времето за реакция от страна на българските и европейските институции при констатирано влошаване на икономическата среда.
    3. Осигуряване на своевременна реакция при промени в регионалната или световната икономика.
        
15. ИНОВАЦИИ И НОВИ ТЕХНОЛОГИИ
    1. Насочване на проектно финансиране към създаване на иновации в области като изкуствен интелект, виртуална реалност, квантови технологии, специфични храни, земеделие, здравеопазване, възобновяеми енергийни източници, безпилотни летателни системи, космически технологии.
    2. Нормативно регламентиране на рамката на използване и прилагане на технологии, базирани на изкуствения интелект – като ограниченията бъдат фокусирани върху приложното поле на крайния продукт, а не върху използваните технологии.
    3. Нормативно регламентиране на използването на безпилотни летателни системи, особено в частта Urban Air Mobility.
    4. Промотиране използването на 3D технологии за сканиране, моделиране и принтиране.
    5. Приемане на статут и финансиране на законово регламентирания фонд „Индустриална собственост“ към Патентно ведомство.
    6. Финансирането на приложните иновации с публични средства да се обвърже със съответен процент на самоучастие на предприятията-бенефициенти.
    7. Преимуществено финансиране на придобиването на дълготрайни активи.
    8. Балансирано финансиране на проектите, свързани с иновации, и тези, с фокус технологична модернизация, с оглед необходимостта от обновяване и модернизиране на машинния парк.
        
16. АРБИТРАЖЕН СЪД
    1. Увеличаване броя на договори с арбитражни клаузи за арбитраж в АС при БТПП.
    2. Участие на арбитрите от АС при БТПП в международни мероприятия, семинари, срещи с цел популяризиране на дейността и предимствата на АС.
    3. Популяризиране на възможността за разглеждане на арбитражни дела в регионалните палати.
    4. Поддържане на високо качеството на обслужване на клиентите на АС при БТПП.
    5. Дейност по привличане и включване на нови арбитри с доказани професионални качества на възраст между 35 г. и 45 г. в листата на АС при БТПП.
        
17. УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА СИСТЕМАТА НА БТПП
    1. Засилване на устойчивостта на системата на БТПП и РТПП/К.
    2. Използване на различни източници на финансиране (проекти, собствена консултанска дейност и т.н.).
    3. Мерки на намаляване на разходите.
    4. Освобождаване от неефективни дейности и пренасочване към money generation activitiеs.
        

Насоки за дейността 2024 - 2028 г. в pdf формат ТУК