Този сайт използва бисквитки. Допълнителна информация. - Разбрано.
Васил Тодоров е главен асистент в Института за държавата и правото при БАН. Завършил е ЮФ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2005 г.), а през 2014 г. придобива образователна и научна степен „доктор по право“ от същия университет. Работи в Българска търговско-промишлена палата (БТПП) от 2005 г., като към настоящия момент е главен секретар на Палатата и член на Управителния и Изпълнителния съвет на БТПП.
Повечето предприятия притежават някакво производствено или търговско ноу-хау, свързано с отделни части от тяхната дейност. Това ноу-хау им дава конкурентни предимства пред останалите фирми от съответния бранш. То има пазарна стойност и може да бъде обект на продажба или предоставяне за ползване.
Ако не бъде защитено с патент, полезен модел или промишлен дизайн, това ноу-хау може да се опази само като не се разгласява и трети лица нямат достъп до него.
Статията на главния секретар Васил Тодоров дава отговор на въпроса как точно следва да се опазва ноу-хауто във всяка фирма, за да може при неправомерно узнаване и/или разгласяване - да се ползва процедурата за защита, описана в Закона за защита на конкуренцията.
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисия/та) като независим държавен орган притежава правомощия да контролира спазването на нормите на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). В този аспект нейните компетенции включват редица дейности, едната от които е в сферата на нелоялната конкуренция и по-специално – контролът върху неправомерното узнаване, използване или разгласяване на т. нар. „ноу-хау“.
Статията с автор д-р Васил Тодоров, юрист: “Административно- правна защита на ноу-хау пред Комисията за защита на конкуренцията”, може да прочетете ТУК.