Отговор на АОБР във връзка с писмото на Администрацията на Президента на Република България

Обръщаме се към Вас във връзка със запитването на Администрацията на Президента на Република България с изх. № 02-05-45 от 06.03.2018 г. относно позицията на българските работодатели по въпроса за Закона за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

От самото начало ще подчертаем, че позицията на организираните работодатели в България по отношение на наскоро приетите изменения и допълнения на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е положителна.

Подкрепата на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), включваща четирите представителни на национално равнище организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, която е и българският член в Международната организация на работодателите (IOE), е изразена в нарочно писмо до министър-председателя г-н Бойко Борисов и вицепремиера Валери Симеонов[1].

Също така, представителите на работодателите пледираха в подкрепа на приетите изменения и допълнения на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност във всички ресорни комисии в Народното събрание, където е обсъждана тази материя.

Бихме искали да подчертаем, обаче, че приетите изменения и допълнения на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност са само една умерено голяма стъпка към решаването на огромните проблеми, свързани с нормативната уредба на ЛЕГАЛНАТА трудова миграция в България.

Излагайки мотивите си в подкрепа на разширяване на достъпа до българския трудов пазар от страна на граждани на трети страни, бихме искали да Ви върнем към голямото разширяване на ЕС през 2004 г. Тогава еврокомисар по разширяването беше г-н Гюнтер Ферхойген. Точно една година след разширяването, вместо да се наслаждава на огромния си политически успех, той публикува книгата си „Европа в криза”, в която присъства следното недвусмислено твърдение: „Една от основните причини за ниския икономически растеж в ЕС е много ниският ЗАКОНЕН приток на хора с квалификация от трети страни в ЕС”.

Струва си да се напомнят тези думи на комисаря по разширяването, както и да се подчертае неговата абсолютна правота от гледна точка на днешния ден – 13-14 години след като е направил тази много важна констатация. Напоследък на европейско ниво се дискутира интензивно как да се инвестира в хората. Проблемът, обаче, е в това, че дефицитът на човешки ресурси расте с такова темпо, че скоро ще размишляваме не как да инвестираме в хората, а има ли изобщо в кого да инвестираме?

Трябва да се подчертае, че това не е афоризъм – това е реалността за много ключови за икономиката специалности и професии в България. Данните сочат, че и в останалите страни на Европейския съюз възникват подобни дефицити. Затова „вносът“ на КВАЛИФИЦИРАНА работна ръка е без алтернатива.

За съжаление, вместо да положим усилия да привлечем по-голям дял от възможните трудови мигранти с висока квалификация, ние реформираме режима за достъп до българския пазар на труда с изключително бавни  темпове. И след промените в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) Република България остава страната с най-рестриктивен режим за внос на работници и високо квалифицирани специалисти. Остават още много ограничения и препятствия, които изобщо не се изискват от законодателството на Европейския съюз и са напълно наши, доморасли приумици.

Българският пазар на труда губи хора в много по-голяма степен отколкото придобива. Всяка година у нас се пенсионират по около 100 хиляди души. По данни на Националния осигурителен институт за 2016 г. това са 107 хиляди души, а за 2017 г. са 98 хиляди пенсионирани български работници и служители. Според данните, изнесени от Комисията по труда, социалната и демографската политика на Народното събрание, на мястото на всеки 100 души, напуснали пазара на труда, идват едва 63 души. Тук допълнително негативно влияние упражнява и нетната емиграция, която въпреки тенденцията на отслабване, остава на ниво от около 4000 души годишно.

В момента у нас безработните не представляват някакъв резерв на пазара на труда. Самата безработица е вече под 6 %, като повечето безработни са без квалификация. Част от безработните демонстративно отказват да си търсят работа. Тук е мястото да отбележим, че аргументът на синдикатите, че в бюрата по труда има много малко обяви за търсене на работници НЕ е състоятелен. Бюрата по труда не са канал за търсене на квалифициран персонал от страна на българските работодатели. Всъщност, ако някой реши да задължи работодателите да обявяват всички свободни места в бюрата по труда (в момента такова задължение няма, за щастие на същите тези бюра), то тяхната работа ще бъде буквално блокирана от истински потоп от работодателски заявления. Бюрата по труда нямат капацитет да издирват дефицитните кадри за пазара на труда и за това никой не им се сърди. Те си имат своите компетенции и умения в менажирането на проекти по активните мерки в подкрепа на заетостта и на субсидираната заетост, където се справят със задълженията си.

Реалното положение с механизмите, по които работодателите търсят работници и специалисти у нас, е, че това става на първо място чрез агенции за подбор на персонал, на второ място - чрез обяви в интернет сайтовете и на трето място - с търсене „от уста на уста“ – с помощта на самите работници и служители в предприятията, чрез роднини, близки и познати.

Според последните данни на НСИ от 13 февруари 2018 г., за края на месец декември на 2017 година, наетите лица са 2 280 хиляди души[2]. Това е намаление с 34 хиляди души спрямо края на септември 2017 година. Намалението спрямо 2008 година е от порядъка на 250 хиляди души за изминалия десетгодишен период. Ако изключим от тях около 500 хиляди души от бюджетната сфера, излиза, че нетни платци са 1780 хиляди души. Срещу тях стоят 2 200 хиляди пенсионери и 500 хиляди бюджетни служители, които общо са нетни бенефициенти от бюджета. Отделно трябва да се имат предвид и голям брой граждани, които образно казано „са на социални помощи“.

Вижда се, че ако се разширява достъпът до пазара на труда, това ще доведе единствено до нарастване на броя на нетните платци и до повишаване на приходите в бюджета. Всякакви други твърдения са недобросъвестни спекулации и защита на съсловни интереси.

Несъстоятелни са и твърденията, че вносът на работна сила ще доведе до социален дъмпинг на пазара на труда. Особено ясно се вижда несъстоятелността на подобно твърдение при синята карта. На първо място, там има изрично изискване за заплащане с 50 % по-високо за „вносните“ специалисти с висше образование в сравнение с българските. Освен това работодателят има неизбежни разходи и ангажименти за заплащане на наем за квартира, за пътни разходи и за различни такси за специалиста със „синя карта“. Вносните специалисти са много по-скъпи от местните и при това положение работодателите еднозначно биха предпочели българските специалисти, стига да ги имаше на пазара на труда. Но тях ги няма.

Що се отнася до вноса на работници, така нареченият пазарен тест за тях е запазен. Тоест, за да внесем работници от трети страни, трябва да докажем, че в рамките на ЕС няма достъпни кадри за нашия пазар. За никакъв дъмпинг и за никакво „широко“ отваряне на пазара на труда не може да става дума.

Недостигът на човешки ресурси е главният задържащ фактор за нашето развитие. Той е и без съмнение главната причина за спада на инвестициите. Това се потвърждава от всичките анкети, които правим през последните 2 години. Това го показват данните, които се подават от всички смесени търговски камари в страната. Не достигат хора с всякаква квалификация и за всички икономически дейности: от пастири, камериерки и берачи на плодове и зеленчуци, през заварчици, стругари, медицински сестри и шофьори - до машинни и електроинженери и IT специалисти.

Спогодбите за уреждане на трудовата миграция с Украйна и Молдова се бавят. И след приемането на промените в ЗТМТМ остават много утежнения на законово и подзаконово равнище от компетентността на МВнР, МВР и МТСП, които отново ни правят допълнително неконкурентно способни.

В държави от Централна и Югоизточна Европа като Румъния и Чехия има цели заводи с чужди работници. В Германия 17 % от заетите в икономиката са от трети страни, а ние сме внесли за 2017 г. 177 специалисти със синя карта и 3 5000 сезонни работници в туризма за по три месеца работа. И това е при болезнен недостиг на стотици хиляди работници!

На фона на тези ужасни диспропорции, ние продължаваме да спорим трябва ли да остане ограничението за чуждестранни работници от 10 на сто от наличния персонал при положение, че подобно лимитиране в европейското законодателство няма!?

Във връзка с изложеното до тук, ние се обръщаме към Вас, г-н Президент, с молба за среща в удобно за Вас време, на която още един път да обсъдим проблемите на трудовата мобилност и трудовата миграция в страната ни. Ние разчитаме на държавническото Ви отношение към проблема.