Според едни оценки „сивия” сектор в икономиката е 17%, според други методики „сивото” достига до 45%. Ще напомня само, че ние нямаме ясно понятие какво е „сив” сектор защото едно е в едно отделно взето предприятие и до каква степен това е сива икономика и съвсем друго е да има цял набор от нарушения в законодателството, не само в трудовото, но и да кажем в екологично и т.н., законодателства, защото от там също идват доста нелоялни и неконкуретни предимства.
Ще припомня, че според един много стар наръчник на Палатата в сферата на работата със памука и търговията с памук експертите различават над 40 цвята отненък на сивото и това има значение за цената. За това, когато някой се произнася каква е големината и процента на сивия сектор в България нека да изяснява от какви позиции прави тази оценка, защото в много случаи остава много неблагоприятна картина за България като място за правене на бизнес.
Искам да кажа че подкрепяме усилията на Министерството на икономиката за подобряване на условията на икономическа среда в България, много от тези предложения са идеи дошли от бизнеса и ние сме много радостни, когато ги виждаме осъществени, но ми се иска да се отиде и малко по напред. Ще дам пример с изискването за разходопокривен подход към държавните такси и плащания. Агенцията по вписванията събира приходи и то значителни, става дума за около 60 милиона годишно и в същото време разходите за заплати и техника излиза поне на една трета от сумата. Пита се какво става с изхарчването. Раздават се като премии или пък се пълни държавния бюджет? Не е честно!
Ще дам и едно сравнение с нашия Доброволен регистър в търговската палата, който работи много по-бързо и е с много по-ниски цени, при това без прекъсвания. В държавния се похарчиха 10 пъти повече средства, включително от донори, но бизнеса не може да бъде обслужван перфектно. Ще кажа даже, че това е вода във воденицата на „сивия” сектор, ако фирмата не може да бъде проверена „on line”. Иначе регистърът за това е направен за да може всеки свободно да влезе, да направи своята справка, да провери един бъдещ партньор, когото не познава. Затова не бива да се слагат ограничения и пречки даже от финансов характер, даже като платите такса да можете да влезете регистъра и от справката да сте спокоен. Регистърът събира такси и така е по закон, от този които се вписва, а всички останали ползват информацията. Това е общественият смисъл на един публичен регистър.
Ние от БТПП подкрепяме мерките по линия на Агенцията по приходите. Всички тези действия са подсказани в много случаи и от практиката и от това което самите бизнесмени предлагат, защото за тях огромна тегоба е съществуването на фирми, които не се съобразяват с изискванията на закона и за това получават неконкурентни предимства. Няколко от действията са свързани с по-големи разходи за фирмите, както е включването на касовите апарати на бензиностанциите към сървърите на НАП. Ние от Палата се стремим да обясняваме, на нашите членове, че тези разходи в един по продължителен период и с преспектива ще се върнат при фирмите, защото за тях ще бъде по-добре като им осигуряват конкурентни условия и възможност за оцеляване ако добре се управляват фирмите.
По отношение на данъчната администрация имаме една много сериозна забележка, поради много оплаквания от фирмите, това е информацията която постъпва, че просто данъчните много обичат да се застояват в светлия сектор , защото така им е най-лесно. Правейки ревизия след ревизия в едни и същи фирми, данъчните ангажират една трета от счетоводителите да са заети да обслужват данъчната администрация. Ние мислим, че това не бива повече да се случва. Бихме желали в БТПП да видим усилията на данъчната администрация да бъде насочена към повече от така наречените „сиви” фирми във всичките им отенъци, а пък ако отидат и намерят черните фирми ще бъде още по-добре. Такива действия ще бъдат адмирирани с много аплодисменти.
За да завърша без да даваме превес на претенциите ще кажа, че Палатата и една от нейните главни функции е да работи за българската икономика и да я прави по-светла, за това ние подържаме успоредно със държавния и Доброволния регистър на фирмите, в които има много повече и по-строги изисквания. Благодарение на него наскоро започнахме работа със браншовите организации по създаване на техни регистри, в които се вкарват допълнителни критерии и изисквания. Направихме регистър на контракторите – предприемачи в строителството, с което насърчихме с допълнителни изисквания тяхното пребиваване в светлата икономика и получаване на повече доверие от партньорите.