Независимост на арбитражната клауза спрямо материалноправния договор

Тържествена сесия за отбелязване на 60 години от  създаването на Арбитражния съд при БТПП.
Снимка: Архив

На 19 февруари 2018 г. се навършиха  65 години от деня, когато под името Външнотърговска арбитражна комисия е създаден Арбитражният съд  при БТПП и е възстановена дейността на Палатата по решаване на търговски спорове, чието начало е поставено още преди 120 години.

Тази предвидливост на създателите му поражда необходимостта да се обърнем назад и да хвърлим поглед върху историческото развитие на АС като арбитражна институция, върху неговото настояще, а така също и върху проблемите на неговото бъдеще. На предстоящата  международна конференция, посветена на   65 – та годишнина от създаването на АС при БТПП , която ще се състои на 19.04.2018 г. в София, ще бъдат разисквани  основните аспекти  и развитие на нормативната уредба и практиката на арбитража като алтернатива на по-бавната, по-скъпа  и консервативна процедура в държавните съдилища.

 Началото на модерния  етап от законодателната уредба на арбитража в България  е приемането на Закона за международния търговски арбитраж през 1988 г. Починът да бъде приет този закон е на АС при БТПП  и неговия Председател – проф. Живко Сталев.  По този начин България се нареди между първите страни в световен мащаб, приела закон за арбитража по модел на УНСИТРАЛ. Правната уредба по този Закон  се отнася до   разглеждане на  частноправни  имуществени  спорове  въз основа  на  арбитражно споразумение между страните. Правната рамка на арбитражното споразумение  и привеждането му в действие се съдържа в националното ни законодателство, а също така  и в  международни конвенции, ратифицирани от Р България. Условията , които следва да бъдат изпълнени, за да може арбитражното споразумение да породи действие и правни последици са  особено съществени. Поради това  основна тема в теоретичните обсъждания на предстоящата юбилейна конференция ще бъдат въпроси, свързани с арбитражното споразумения като основа, източник на правораздавателното правомощие на арбитрите и на силата на арбитражното решение.

Включването на арбитражното споразумение като клауза на материалноправния договор поставя на практика въпроса:  е ли арбитражното споразумение самостоятелно и  независимо от материалноправния договор.

В сравнение с  договорите на материалното право, арб.споразумение е един процесуален договор, тъй като неговите правни последици са процесуални. Поради това арбитражното споразумение е едновременно институт  на материалното и на процесуалното право.

Самостоятелността на арбитражното споразумение спрямо материалноправния договор налага отделна  проверка на изискванията за валидност на двата договора.  Но с това практическото значение на тяхната автономност не се изчерпва. Двата договора могат да бъдат подчинени   и на  различни закони.

Когато е сезиран с искане  за отмяна на арбитражно решение или за негова екзекватура, държавният съд не може да навлиза в проверки на неговата правилност по същество, а следователно и в проверка на неговите становища относно  материалноправния договор. Обратно – държавният съд, когато е сезиран с посочените искания, е овластен да провери становището на арбитражния съд относно  наличността и валидността на арбитражното споразумение, защото липсата  или  недействителността  на арбитражното споразумение  са основания за отмяна или за отказ на екзекватура на арбитражното решение, тъй като водят до некомпетентност на арбитражния съд  да го постанови.

Въпросът за независимостта на арбитражното споразумение от материалноправния договор , в който то е включено, ще  бъде  основна тема на Конференцията. Становища по нея ще изложат  видни  юристи от България, Австрия, Естония, Румъния, Украйна, Сърбия. Темата ще бъде задълбочено развита в  допълнителни  дискусии като акцентите ще бъдат по няколко въпроса:

• „Пълномощното за сключване на материалноправния договор овластява ли пълномощника  да сключи  и арбитражното споразумение“;
• „Потвърждаване на материалноправния договор, сключен от  лице без представителна власт“;
• „Специфични изисквания за действителност на арбитражното споразумение“.

Експертите от юридическите отдели на фирмите, общините и адвокатите  с интерес в гражданското право,  са  „добре  дошли“,  за да могат да се възползват от установяването на контакти с експерти в арбитражната дейност не само от България, но и от други страни.