Предложения на АОБР за превенция на здравето на работещите и за поддържане на тяхната работоспособност

ДО

Г-Н КИРИЛ АНАНИЕВ
МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ:

Г-Н ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н БИСЕР ПЕТКОВ
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Относно: Промени в нормативните актове, свързани с превенцията на здравето на работещите

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Известно е, че системата на здравеопазването в страната, в т.ч. превенцията на здравето на населението, се основава на ежемесечните осигурителни вноски на работещи и работодатели. Отделно и за сметка на работодателите са разходите за предпазване на работещите от професионалните рискове – периодичните профилактични прегледи, разходите за трудоустрояване, адаптиране на работното място и вграждане на лицата с намалена работоспособност в трудовия процес, подобряване на условията на труд и др.

В момента работни групи, определени с Ваши заповеди, разработват проекти на Наредби за изменение на Наредбата за дейността на службите по трудова медицина и Наредбата за предварителните и периодичните медицински прегледи на работещите. И двете наредби са тясно свързани с бъдещето на превенцията на здравето и поддържане на устойчива дееспособност на работещите.

Във връзка с това и за да се постигнат най-добрите нормативни решения предлагаме:

1. Ясно да бъдат разграничени (без дублиране) профилактичните дейности, финансирани по НЗОК, и тези, заплащани от работодателя във връзка с условията на труд.
2. Обхватът и съдържанието на прегледите и изследванията във връзка с условията на труд, заплащани от работодателя, да бъдат приведени в съответствие с европейските практики и стандарти, които се основават на съвременни, статистически проверени норми.

Досегашният подход на компенсиране на дефицити за сметка на работодателите чрез по-висока честота и брой на лекарите, извършващи прегледите във връзка с условията на труд (отразени в Наредба №3/1987 г.),  е доказано неефективен и не съответства на подхода и практиката на превенция на здравето при работа в Европа, в т.ч. в балканските страни, които не са членове на ЕС.

Смятаме за необходимо при предстоящите изменения и допълнения в горепосочените наредби да се вземат предвид установените в законодателството и практиките на Европейските страни принципи:

1. Не подлежат на предварителни и периодични профилактични прегледи във връзка с условията на труд кандидатите за работа и работещите, които не са изложени на професионални рискове. Профилактиката в този случай се покрива от ежегодните прегледи и изследвания при общопрактикуващия лекар /ОПЛ/.
2. От обхвата на периодичните медицински прегледи на работещите са изключени прегледите от специалист вътрешни болести/обща медицина, извършвани от ОПЛ. За сметка на работодателя са само прегледите във връзка с условията на труд.
3. За всеки от рисковите фактори при работа са разработени и утвърдени стандарти за обхвата, съдържанието и начина на провеждане и документиране на прегледа и изследванията. Те са насочени към  разкриване в ранен стадий на свързани с условията на труд  заболявания. Със стандартите се гарантират качество на прегледа и възможност за сравнимост на резултатите по единни критерии, независимо от това кой и къде преглежда.
4. Заключенията за пригодност на работещите, извършващи рискови дейности, препоръките въз основа на резултатите от прегледите към работещия и работодателя, се дават от преглеждащия лекар (Чл.16 (1) от Препоръка 171 на МОТ).

У нас правото на трудовите медици да преглеждат беше отнето през 2008 г. и тези заключения и препоръки се дават по имейл или факс, въз основа на  документи от прегледи и изследвания, направени от други лекари.

5. Честотата на профилактичните прегледи във връзка с условията на труд се определя въз основа на съвременните медицински познания и статистически проверки. У нас тя е значително по-висока от установената в европейските страни.
6. Прегледите по отделните рискови фактори в европейските страни се извършват по съответен стандарт от един лекар, притежаващ специфични  познания за възможните въздействия на рисковия фактор върху здравето на работещия и познания за конкретните условия на работа.

Във всички европейски страни тези прегледи се извършват от трудовите медици, като при необходимост (посочена в съответния стандарт) работещият се насочва към специалист в съответната медицинска дисциплина.

У нас прегледите при един рисков фактор се извършват от 2 до 4 специалисти, напр. при шум над 85 dB – от трима специалисти по „вътрешни болести“, „нервни болести“ и „УНГ“ с ЕКГ и изследване на слуха.

7. Регламентира се ясно в кои случаи профилактичните прегледи са задължителни (с произтичащите от това последствия за работещия и работодателя) и кои са препоръчителни, на които работещият се явява по свой избор.
8. В нормативните актове са записани ясно задълженията и отговорностите на работодателите и работещите, във връзка с организирането и участието в прегледите и изследванията, и на лекарите - за пропуски и неадекватни препоръки към работодателя.

Позицията на работодателите по поставените въпроси вече е дискутирана с Националния консултант по трудова медицина и с представители на МЗ.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Считаме, че моментът е важен за бъдещето на превенцията на здравето на работещите и за поддържане на тяхната работоспособност.

Във връзка това предлагаме:

1. Профилактичните прегледи и изследвания във връзка с условията на труд да се извършват с обхват и периодичност и по стандарти, отделни за всеки рисков фактор, както това е въведено в Европейските страни.
2. Да се направят необходимите изменения и допълнения в Закона за здравето и в Закона за лечебните заведения, за да бъде конкретно определено мястото на превенцията на здравето при работа като част от националната система за превенция и ролята на трудовите медици в нея.

С УВАЖЕНИЕ,

БОЖИДАР ДАНЕВ

Изпълнителен председател на БСК
и председател на АОБР за 2018 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и  КРИБ