Този сайт използва бисквитки. Допълнителна информация. - Разбрано.


Назад

Защо да трупаме нови законодателни промени?



 ЦВЕТАН СИМЕОНОВ пред ПГ на ГЕРБ и Комисията по социална политика при 41 НС по предложенията  на КНСБ за усъвършенстване регламентирането на колективното трудово договаряне.

Госпожо председател, господин Министър, уважаеми народни представители,  благодаря за това, че давате възможност в такъв широк кръг да обсъдим поставените въпроси от КНСБ с участието на парламентарната група, която е с мнозинство в този парламент. 

Внимателно се запознахме с всички предложения, по които нашите експерти работиха задълбочено. Ще кажа, че има неща, по които сме близо да възприемем, като например да бъде регламентирано съдържанието на понятието колективен трудов спор в Закона за уреждане на колективните трудови спорове. 

На следващо място приемаме  да се направи синхронизиране на законовите предпоставки за стачка с отчитане на  конституционните основи  за защита на икономически и социални интересни. 
Би могло да се разгледа и въпроса за ратифициране на Конвенция 154  на Международна организация на труда  за насърчаване на колективното трудово договаряне. Както и изясняване на страните в двустранния диалог, отново ще спомена това което многократно и преди мен се е казвало - за приемането на един общ закон за браншовите организации, съответстващ на изискванията на ангажиментите, които държавата е поела с подписването и/или ратифицирането на международни актове. 

По отношение на останалите въпроси ние сме подготвили подробно писмено  становище. Надявам се, че то ще стигне първо до членовете на Парламентрата група, за да имат и те нашите мотиви, а ние ще ги пратим до социалните партньори.

Искам в продължение на това, което г-н Данев (БСК) каза, да напомня,  че Конвенция 87 на Международната организация на труда под заглавието „Синдикална свобода” включва и профсъюзите и работодателските организации. Така за тях няма съмнение, че това което се прилага за едните трябва да се отнася  и за другите. В това отношение, криминализирането на всяко поведение, което не позволява реализирането на тази свобода, би стигнало според мен доста далеч, както би станало и при криминализирането  при гарантирането на вземанията. 

Две причини ще изложа, защото нашите членове съвсем законно ще поискат да има балансирана защита – защита и на нашето право на сдружаване и съответно наказателни мерки предвидени в закона и срещу ограничаването на това право. Също така те ще поискат гарантиране на вземанията и на фирмите. Тогава поставяме отново въпроса - като беше направено задържане на изплащането на 7% от дължимите от държавния бюджет суми и то остана за сметка  на фирмите, кой ще носи отговорност за това?
Какво би се получило, ако вече ще има такава разпоредба, която защитава интересите и на работодателите. 
Искаме също така да видим до каква степен съществуващите форми за защита в момента се използват от всички, които имат претенции, че не им се защитават правата и едва тогава да се премине към търсене на нови способи. В този смисъл ще разглеждаме всички предложения.

Вече споменах Конвенция 87,  тя е ясна, но не зная колко пъти в последните години  е била  ангажирана отговорноста на държавата  и на държавни институции пред така наречения Комитет по нормите, където е международнопризнатото място за такива претенции от страна на организациите,  били те  работодателски или профсъюзни?

В Наказателния кодекс и сега съществува възможност, която предвижда ако някой не бъде приет на работа или бъде уволнен заради синдикална дейност, да бъде преследван работодателя му по общия ред. Един преглед на съдебната практика показва, че там също нямаме сведения да има решения или да се ползва изобщо тази възможност. Хубаво е да се замислим и при това положение следва въпроса, защо искаме да трупаме нови законодателни промени?

По отношение колективни и трудови спорове ще спомена, че същестествува Арбитраж за помирение, в който участваме имаме представители, имаме арбитри. От когато този арбитраж е формиран, не мисля, че има хора недоволни от резултатите на неговата работа. В този смисъл  преди да предлагаме нови норми,  нека се направи един добър и задълбочен анализ какви средства са изразходвани за съществуването на тази институция? Какви са постигнатите резултатите от нейната работа? 

Както е обичайно да се казва напоследък, нека да се направи една предварителна оценка на въздействието преди да се отива към обсъждане на други законодателни промени. 

Подробни  мотиви сме изготвили и ви ги представяме.
========================================================

С Т А Н О В И Щ Е
на БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА


ОТНОСНО:  ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА КНСБ ЗА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ
                                РЕГЛАМЕНТИРАНЕТО НА КОЛЕКТИВНОТО
                                ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ

УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Членовете на БТПП намират за обосновани следните предложения на КНСБ:
• регламентиране на съдържанието на понятието „колективен трудов спор” в Закона за уреждане на колективните трудови спорове (ЗУКТС);
• синхронизиране на законовите предпоставки за стачка по ЗУКТС (по въпроси на трудовите и осигурителните отношения и жизненото равнище) с конституционните предпоставки за стачка („за защита на икономически и социални интереси на работниците и служителите”);
• ратифицирането на Конвенция № 154 на МОТ за насърчаване на колективното трудово договаряне;
• изясняване на страните в двустранния диалог, чрез приемането на общ закон за браншовите организации, който да регламентира критериите за представителност на браншовите организации.

БТПП не подкрепя следните предложения на КНСБ:

1. Криминализирането на действия, насочени срещу правото на сдружаване:
          Предмет на регламентиране в Наказателния кодекс са само „обществено опасните деяния”, които притежават характера на престъпление (чл. 9 от НК). БТПП счита, че предложението за криминализиране на дейността, насочена против правото на сдружаване не е обосновано, тъй като не са налице достатъчно данни, които да установяват систематичност (масовост) на подобни поведения, степента на евентуалното нарушаване на това право и респ. – обществената му опасност.
          Обстоятелството, че правото на участие в политически партии се гарантира чрез текстове нв Наказателния кодекс не променя позицията на БТПП по въпроса, тъй като политическата система е в основата на държавното управление, поради което нарушението на политическите права на гражданите трябва да бъдат гарантирани и чрез наказателно преследване.
          Свободата на сдружаване е гарантирана до необходимата степен освен в Конституцията на РБългария, още и в Ковнеция № 87 за синдикалната свобода и закрилата на правото на синдикално организиране, както и в наказателното право чрез разпоредбата на чл. 172 от Наказателния кодекс.
          Прекомерната степен на криминализиране на действия/деяния създава риска до излишно натоварване на правоохранителните органи, при условие, че и сега резултатите от тяхната дейност показват  липса на достатъчен административен капацитет.

2. Утвърждаване на нови способи за решаване на колективни спорове:
Предложението не е достатъчно ясно.
Ако предложението има предвид регламентирането на нови форми на протест - и сега освен ефективната стачка, ЗУКТС регламентира и символичната стачка, а Законът за събранията, митингите и манифестациите дава възможност и за други форми на протест и защита.
Ако предложението има предвид регламентирането на нов ред за решаване на колективните трудови спорове (вместо сега съществуващия по ЗУКТС – от НИПА), то не е налице основание за такава промяна – досегашната практика показва ефективността на решаването на тези спорове от НИПА, с участието на представители на синдикални и работодателски организации.
3. Разширяване на възможностите на колективното трудово договаряне в бюджетната сфера, като предхождащо подготовката на различните бюджети:
Централизираното определяне на бюджетните разходи, в зависимост от приходите и икономическите и политически приоритети в страната не позволяват подобно либерализиране.

4. За институализиране на работодателските организации :
Преди всичко следва да се поясни понятието „институционализиране”.
Независимо от това:
• Работодателите следва да притежават свободата (съобразно техните устави) да решават формата на техните действия за защита интересите на членовете им.
• С оглед на принципа на равнопоставеност между националните работодателски и синдикални организации,  може да се говори за институционализиране на работодателските организации след приемането на Закон за синдикалните организации.

5. Удължаването на срока на действие на колективния трудов договор (вместо сега съществуващото ограничение на максимално действие от две години) е нецелесъобразно, особено при сегашните нестабилни икономически условия в страната, Европа и света.

6. Определянето на по-дълги срокове за договаряне при сключването на колективен трудов договор, на процедура и на структуроопределящи позиции на колективния трудов договор неминуемо ще ограничи свободата на договаряне. Исканото от синдикатите определяне нарушава свободата на договаряне. Достатъчно е сега съществуващото задължение за работодателите да преговарят – в противен случай се изключва субективното право на договаряне, а се налагат по нормативен ред условия на договора.

7. Задължението на работодателя да предостави информация за икономическото и финансово състояние на предприятието е регламентирано и сега в Кодекса на труда (чл. 52) и всякакъв опит за конкретизиране на тази информация няма да отчете специфичността на дейността и ще наруши търговската тайна.

8. За допълването на чл. 417 от ГПК с нова т. 10 – вземания по ведомости за трудови възнаграждения и обезщетения:
По действащия ГПК всички трудови спорове, независимо от тяхната цена са подсъдни на районните съдилища (чл. 103, вр. с чл. 104, т. 4 от ГПК). Следователно заповед за изпълнение може да се поиска и относно всички трудови възнаграждения и обезщетения, тъй като те са подсъдни на районните съдилища (чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК).

01.07.2011 г.

Още новини:

Видео:

Назад