Този сайт използва бисквитки. Допълнителна информация. - Разбрано.
Предвижда се увеличение на максималния доход на 3000 лв., с което се погазват постиганото преди три години споразумение между работодатели, синдикати и държава реформи в пенсионната система. Тогава работодателите направихме много компромиси в името на консенсуса, а сега с двустранни споразумения се нарушава договореното.
Вместо в условията на недостиг на кадри и особено на висококвалифицирани, държавата да гледа в посока да ги мотивира да останат в България, тя ги натоварва с допълнителна тежести. Повишаването на максималния осигурителен доход е точно стъпка в противоположна посока по повод лошата статистика за емиграцията и задържане на квалифицираните кадри у нас.
На всичкото отгоре в публичния сектор служителите не плащат осигуровки, а по този начин държавата се конкурира нелоялно с частния сектор, като изземва ценен ресурс – човешкият капитал, който липсва на фирмите. Вместо да се повишава ефективността на работа на публичния сектор, да се въвежда електронно правителство и съответно да се направят съкращения на служителите, техните заплати се увеличават, без видими успехи в обслужването на фирмите и гражданите. Очакваме стъпките да бъдат точно в обратна посока – електронно правителство, съкращаване на кадри и осигуряване на ресурс за частния сектор, което е най-бързата алтернатива за недостига на работна сила спрямо останалите две – подобрения в образованието и внос на работници.
Не само тежест за висококвалифицираните работници, но и за техните работодатели, които плащат 60% от осигуровките, при все че отдавна са си направили плановете за разходи за заплати и осигуровки. Как искаме да има нови инвестиции (до юли т.г имаме 63% спад на чуждите инвестиции в България), като непрекъснато правим промени, които водят до несигурност в икономиката и държавата си прехвърля дефицитите върху бизнеса.
Не само, че България е единствената държава с минимални осигурителни доходи в целия ЕС (измислена административна величина), а и все се намират начини те да се увеличават. Категорично БТПП не е съгласна със средния ръст на минималните осигурителни прагове с 4.7%, заради планираното увеличение на минималната работна заплата с 9.8%. При все че няма механизъм за определянето на минималната работна заплата, държавата продължава да я определя непрозрачно и без никаква обосновка.
Освен повече разходи за осигуровки, но и се запазва тежестта за бизнеса в заплащането на първите три дни болнични. Тази мярка беше временна само за 2010 г. и оттогава вече за девета година се планира продължаване на действието й. След въвеждането й до сега статистиката на НОИ за изплатените болнични показва необяснимо висок ръст в изплатените обезщетения (през 2017 г. са изплатени 486 млн.лв. спрямо 288 млн.лв. през 2010 г. – ръст от 68%), което е силен аргумент за неефективността и необходимостта от наложителни промени.