Обединени около необходимостта от спешни действия за опазване на природата

Българската търговско-промишлена палата бе посетена от Натали Дюпон, представител на “Финансов пакт за климата” и Цветелина Цветанова, председател на “Балкански институт за устойчиво развитие”. Председателят Цветан Симеонов обсъди с гостите позицията на Палатата по отношение на необходимостта от спешни действия за опазване на природата и справяне с климатичните промени в световен мащаб.

Симеонов напомни, че през октомври тази година БТПП се присъедини към инициативата на Международната търговска камара в Париж Chambers4Climate. Инициативата се основава на схващането, че практическият отговор на климатичните изменения трябва да се корени в местния бизнес и отговорното отношение на общността. Промяната е възможна само чрез колективната сила на нашите усилия и съгласуваните ни действия.

Натали Дюпон представи дейността на „Финансов пакт за климата“, който е създаден като надпартийно гражданско лоби и включва редица известни учени и икономисти. Вече три години се сформират комитети в различни държави в Европа, чиято цел е Пактът да бъде подписан от видни обществени личности, лидери и граждани. Очаква се преди края на 2020 г. да се подпише и Европейският договор за климата и биоразнообразието.

Финансовият пакт за климата залага две промени, които са свързани с необходимите инвестиции в световен мащаб за енергийния преход /в порядъка на 1000 милиарда евро годишно/:

1. Превръщането на Европейската инвестиционна банка в Банка за устойчиво развитие или "климатична банка" и преориентирането на финансирането към зелена икономика. Това би позволило да се осигурят финанси за държавите-членки на ЕС, които ще бъдат използвани изцяло за осъществяването на енергийния преход. Европейски договор би дал на всяка държава право на теглене, съответстващо на 2 до 6% от нейния БВП (при нулева лихвена ставка): например за страни като България, това ще бъде между 3 и 6 милиарда евро.

2. Създаването на европейски фонд за климата от 100 милиарда евро годишно със следното разпределение: 40 милиарда за Африка и Средиземноморието, 10 милиарда за изследвания и иновации и 50 милиарда за съфинансиране на европейските климатични проекти.