Назад

БТПП представи национално проучване по европейския проект TWINING - Подкрепа за двоен преход на европейските индустрии







При откриването на събитието  д-р Васил Тодоров, заместник-председател на Българската търговско-промишлена палата, заяви, че зелената и цифровата трансформация е неизбежна и българският бизнес трябва да бъде подготвен за нея. По отношение на зеления преход Тодоров посочи, че е важно както постигането на целите - създаване на въглеродна неутралност в рамките на европейския континент, така и това да бъде направено по начин, който да бъде съобразен с нуждите на икономическото развитие, оцеляването и възможността на европейските компании да се конкурират с другите фирми по света. Той се позова на изготвения от Европалати манифест за програмата на ЕС 2024-2029, според който инициативите на ЕС за устойчивост трябва да бъдат оптимизирани и преразгледани, така че да улеснят предприятията, независимо от тяхната големина, да осъществят зелен преход, като в същото време да запазят своята конкурентоспособност.

От своя страна проект „Twining - подкрепа за справедлив двоен преход на европейските производствени сектори" има за цел да насърчи сътрудничеството между организациите на работодателите и работниците в областта на двойния преход към зелена и цифрова икономика, включвайки въпросите за дигитализацията, Зелената сделка, подготовката на европейските предприятия за справедлив преход и др. 

Габриела Димитрова, директор "Международно сътрудничество" в Българската търговско-промишлена палата, представи по време на онлайн семинара, организиран от Палатата резултатите от проекта до момента. Работата по него е започнала миналата година и той е с обща продължителност 20 месеца. Партньорските страни по европроекта са: България, Белгия, Испания, Полша, Румъния, Словакия, Черна гора и Република Северна Македония, а ръководител е Синдикат в сектор металообработване в Хърватия.

В рамките на проучването е направено интервю с експерти в областта на двата прехода, като една от препоръките им е необходимост от политическа стабилност и по-рядко да се сменя правителството. Експертите смятат, че по отношение на двойния преход индустрията се нуждае от повече информация и прозрачност, целенасочена финансова политика - участие в проекти за финансова подкрепа на фирмите за успешен преход, повишаване нивото на информираност за изискванията и регулациите на двойния преход, както и координирани действия на ниво държава и сектор.

Сред опасностите, които експертите виждат при преминаване към двойния преход, са: необходимостта от много време за самия преход; липсата на данни за срока на възвръщане на инвестициите, направени във ВЕИ, малките фирми ще следва да развият потенциал за иновации, а няма да имат необходим човешки квалифициран ресурс. Някои от експертите се опасяват от: повишаване на разходите на услугите, които предлага конкретна компания; повече административни тежести, свързани с подаване на отчети и бюрокрация, което ще намали времето за работа; поскъпване на материалите; повишаване на размера на необходимите инвестиции, както и от липса на обучени кадри за новите технологии.

По проекта е направена и анкета сред представители на различни индустриални сектори, работодатели, работници от различни възрасти. Деветдесет на сто от участниците във въпросника са посочили, че очакваните ползи от двойния преход са свързани с повишена конкурентоспособност. За 60 на сто това е свързано с нови клиенти и пазари, 50 на сто целят енергийна ефективност, а 30 на сто - по-ниски разходи.

Запитани за предизвикателствата, които виждат при двойния преход, респондентите посочват: разнопосочната информация  - 60 на сто; административните тежести – 60 на сто; липса на квалифицирани кадри за осъществяване на прехода – 60 на сто. Други предизвикателства са свързани с честата смяна на правилата и изискванията – 40 на сто, по-големи разходи за иновации – 40 на сто.

Най-често предприетите стъпки за преминаване към двойния преход – 70 на сто от анкетираните са посочили прилагането на принципите на енергийната ефективност, също толкова - прилагането на иновациите, следват обучения за екипа в нови умения в съответствие с нововъведенията – 60 на сто от отговорите, и 40 на сто – прилагане на нови технологии в производството, усъвършенстване на дейността с цел екологична устойчивост.

Шестдесет на сто от респондентите са посочили, че има информация за зелената сделка, но смятат, че могат да се провеждат още обучения,  40 на сто са на мнение, че е необходима по-широка информационна кампания. Никой не е посочил, че има пълната информация по темата, коментира експертът.

През февруари т.г., отново в рамките на проекта, е проведена среща с Фокус група с участието на работодатели, работници и експерти от различни сектори. Сред основните препоръки е посочено, че малките и средните предприятията и човекът – служител, работник, ръководител, потребител, трябва да са във фокуса на всички действия по двойния преход, за да може той да бъде постигнат, каза Габриела Димитрова. Регионалното позициониране също има значение -  както по отношение на природни ресурси, на екосистеми, на социални системи, така и  в зависимост от това в  коя област, кой регион работи една компания - нейните дейности по двойния преход ще се различават от тези за съседния. Финансовите ресурси са били определени  като ключови за осъществяване на 80 на сто от мерките, които бизнесът и държавата са предприели за двойния преход. От голямо значение за двойния преход е и времевият фактор - за някои сектори той се случва доста бързо, например за ВЕИ, в други обаче – селското стопанство, се забавя, коментира експертът и допълни, че има и сектори като ИКТ, в които трансформацията е постоянна.

По време на семинара бяха представени и добри практики в двете области, обвързани от двойния преход.

Емилияна Димитрова, експерт, направи презентация на проект „Бъди дигитален". Целта на проекта е да допринесе за придобиването на специфични нива на дигитални умения от заети лица от 65 идентифицирани професии/длъжности в определени икономически дейности/поддейности по КИД 2008. Специален фокус се поставя върху икономически дейности като: "Производство на хлебни и тестени изделия" - 10.7, "Производство на облекло без кожухарство" - 14.1, "Производство, неквалифицирано другаде /Разнообразни производства, неквалифицирани другаде/ - 32.9; "Специализирани строителни дейности" – 43; "Информационни услуги" – 63; "Операции с недвижими имоти" – 68; "Юридически и счетоводни дейности" – 69, "Архитектурни и инженерни дейности, технически изпитания и анализи" - 71 , "Научноизследователска и развойна дейност" – 72, "Други професионални дейности /Специализирани дейности в областта на дизайна/ - 74.1, "Преводаческа дейност" - 74.3, "Други професионални дейности, некласифицирани другаде" - 74.9; "Туристическа, агентска и операторска дейност, други дейности, свързани с пътувания и резервации – 79, "Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност" – 82; "Дейности на организации с нестопанска цел" – 94.

Експертът направи преглед на проведеното национално проучване по проекта и анализа на потребностите от дигитални умения по икономическите дейности. Идентифицирани са 65 ключови професии/длъжности. Разработени, тествани и валидирани са 65 унифицирани профили за дигитални умения по ключови длъжности и/или професии, съгласно НКПД 2011, посочващи знанията, уменията и поведението, които работещият следва да притежава, за да изпълнява задълженията си в обхвата на професията и/или длъжността си в съответната икономическа дейност/поддейност по КИД 2008.

Съставени и пилотно са тествани 16 програми за неформално обучение за развитие на специфичните дигитални умения, съгласно изискванията на конкретната длъжност/професия, извън базовите дигитални умения. Разработени са и са приети 16 секторни квалификационни рамки за развитие на дигиталните умения, в секторите, обхванати от проекта на БТПП. Направени са 16 секторноориентирани методически указания за надграждане и развитие на специфичните дигитални умения. Разработени са 4  модела на социално партньорство и колективно договаряне в предприятията, адекватни на технологичните промени и дигиталната трансформация

Д-р Камелия Петкова, експерт от БТПП направи представяне на резултатите от проект „Дигитална демокрация в действие", чиито цели включват:

  • Постигане на по-открито и по-отговорно управление на процеса на дигитална трансформация на услугите чрез гражданско участие и участие от страна на бизнеса върху политиките, свързани с изпълнение на актуализираните през 2021 г. Стратегия за развитие на електронното управление в Р България 2019-2025г. и Пътна карта;
  • Нарастване активността на социалните партньори и неправителствените организации при изпълнението на мониторинг върху тези политики;
  • Подготовка и отправяне на препоръки за по-добра административна и регулаторна рамка за улесняване ползването и по-широкото въвеждане на електронните услуги.

В рамките на проекта са проведени три проучвания за нивото на дигитализацията в областта на общинските услуги, спорта и културата, проблемите и предизвикателствата пред процесите на ускоряване на дигитализацията в тези сфери. Анкетирани са 127 общински служители, 109 представители на бизнеса, 101 граждани, 87 представители на спортни федерации и клубове,  38 професионални държавни и частни организации, работещи в областта на културата, и 92 народни читалища.

Въз основа на събраните данни са направени три задълбочени анализа на проблемите и възможностите за ускоряване процесите на дигитализацията в тези области, които са публикувани на интернет страница на БТПП. Експертите по проекта са изследвали и подбрали добри международни практики, които могат да послужат за пример на работещите в тези сфери.

Получените над 40 препоръки, касаещи възможности за ускоряване на дигитализацията в трите сфери, са синтезирани и представени пред Министерство на културата, Министерство на младежта и спорта, Министерство на електронното управление и НСОРБ, като екипите на двете партньорски организации по проекта остават на разположение на институциите за съвместно сътрудничество при планиране и прилагане на мерки за ускоряване на дигитализацията в услуга на гражданското общество.

Д-р инж. Веселин Тодоров, председател на Сдружение „Соларна Академия България", представи добри практики в сферата на зеления преход и възобновяемите енергийни източници. Той разясни, че заради спецификата си, сектор "Възобновяеми енергийни източници" (ВЕИ) е нов за образованието, както и за обществото. „Специалностите в сектор ВЕИ са абсолютно нови и следва да бъдат урегулирани за да се гарантира, че хората, които ще направят енергийния преход и зеления преход в България, ще имат образование на достатъчно добро ниво и ще бъдат квалифицирани така, че да извършат един устойчив преход в нашата държава. Отскоро "Възобновяеми енергийни източници" е пълна професия в България.", каза той. Секторът търси стимули за въвеждане на дуалното обучение във ВЕИ. Има всеобща нагласа за обновяване на учебните програми, защита на някои професии и по-тясно сътрудничество с центровете за професионално обучение.

Председателят на Соларна Академия България очерта и някои тенденции в своя сектор, които насочват не само към инвестиции във ВЕИ, но и комбинирането им със системи за съхранение. Той обърна внимание, че според Net Zero Act добиването на по-чиста енергия ще доведе до по-ниско въглеродни икономики и производства. По-замърсяващото производство ще бъде обложено с по-голям въглероден данък. Зеленият преход в транспорта, с изключение на тежкия транспорт, е добро решение за обществото. Електротранспортът намалява разходи, гориво, поддръжка и спестява много средства.

За да се развива България като регионален енергиен хъб, е необходимо подсигуряване на връзките със съседните страни за пренос на енергия в посока и количество, когато и където е нужно. Трябва да се обърне специално внимание на връзките север -юг и изток -запад, коридори, които са ключови за преноса на балансираща енергия.

Като добър напредък бе определен фактът, че се работи по Индустриална и енергийна стратегия на България, която цели рентабилна енергетика и конкурентна индустрия.

Като основен довод за преимуществата на инвестициите във ВЕИ бе споменато, че от 3 до 5 години е периодът за възвръщане на направените вложения във ВЕИ от компании за собствени нужди.

Участващите повече от 25 представители на бизнеса, медиите, регионални, браншови организации и обществото получиха полезни насоки за развитието на двойния преход в България.

Очаквайте следващите инициативи по проект Twining, които включват подготовка на издание "European Industry Workers and Twin Transition – How Just? How Prepared?", изграждане на електронна платформа за обучение на тема „Двоен преход“, информационни и комуникационни дейности.

 

 

 


10.07.2024 г.

Още новини:

Видео:

Назад