БТПП не подкрепи проект на ПМС за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2025 г.

Националният съвет за тристранно сътрудничество проведе заседание за обсъждане на проект на Постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2025 г., внесен от министъра на труда и социалната политика. БТПП бе представена от заместник-председателя Васил Тодоров и Боряна Абаджиева, главен експерт “Икономически анализи и политика“.

Не беше постигнато съгласие по проекта. Национално представителните работодателски организации категорично възразиха срещу начина на определяне на МРЗ, съгласно формулата в чл. 244 от Кодекса на труда, в която няма възможност за преценка на комплекс от фактори и няма социален диалог.

Васил Тодоров изрази становището на БТПП против проекта, като отбеляза, че 48-то Народно събрание забрани диалога между държавата, работодатели и синдикати относно МРЗ. В България действа Конвенция № 131 на МОТ, която изисква да бъде въведен механизъм за определяне на МРЗ, основан на обективни критерии и отчитане на икономически фактори.

„В днешния дебат нямаше нито социален диалог, нито пък се обсъждаха някакви фактори от конвенцията. Обсъждаше се една формула, която беше заложена в член 244, ал. 3 от Кодекса на труда. Напомняме, че Конвенция № 131 е международен акт от по-висша степен отколкото Кодекса на труда. Поради тази причина официално предложихме отново, Министерския съвет вместо да разглежда постановлението което се предложи днес, да използва правомощията си, за да сезира Конституционния съд за съответствие на член 244 от Кодекса на труда с Конвенция № 131“, добави Тодоров.

Работодателите искат Конституционният съд да изясни един път завинаги дали разпоредбата не нарушава българското законодателство и дали постановлението, ако бъде прието, няма да бъде в нарушение на международен акт, част от българското право. Под въпрос е как тези планирани промени в МРЗ ще се отразят на бюджета. През последните дни стана ясно, че разходната част ще се увеличи значително, с което ще се повиши и дефицитът.