Този сайт използва бисквитки. Допълнителна информация. - Разбрано.
► Целта е да се осигури по-справедлив достъп до европейско финансиране и да се насърчат инвестиции в по-слабо развитите райони
► Промени в районирането, направени през 2025 г., ще влязат в сила за следващия програмен период, след 2027 г.
Към момента два от общо шестте района за планиране (Северозападен и Северен централен район) не отговарят на формалните критерии за район на ниво NUTS2 в рамките на Европейския съюз (ЕС), тъй като според проведеното преброяване вече имат население под 800 хил. души. В същото време текущата рамка ощетява областите Благоевград, Кюстендил, Перник и София (област), които поради пакетирането си със столицата София не се разглеждат като „по-слабо развити райони“, макар техните показатели да ги слагат точно в тази група.
Критерият за влизането в групата на по-слабо развитите райони е брутният вътрешен продукт на човек от населението по паритет на покупателна способност да е до 75% от средното за ЕС. Последните актуални данни показват, че областите Кюстендил, Перник и Благоевград са в интервала 30-35% по показателя БВП на човек от населението по паритет на покупателна способност като процент от средното за ЕС, а София (област) е на 54%. Пакетирането на тези области със столицата София, която е на 127% по този показател, извежда Югозападен район над границата от 75%. Това пречи на ефективната кохезионна политика и спира равния достъп до европейски ресурс във въпросните области.
Картата на районите за планиране в България трябва да отговаря на няколко прости условия, за да отвори равни възможности за развитие и да гарантира честно разпределение на европейските средства.
Придържайки се към тези основополагащите принципи за формиране на нова карта на районите за планиране в България, БТПП подкрепя постъпилото предложение, а именно:
С оглед на важността на темата, БТПП призовава всички отговорни държавни институции, в т.ч. Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Националния статистически институт, в отворен и активен диалог с всички заинтересовани страни, в т.ч. местната власт и неправителствения сектор, да изберат най-добрия вариант, който да бъде предложен за одобрение по съответния институционален ред от България на Европейската комисия.