Българският бизнес на прага на 2025

След година, изпълнена с предизвикателства, несигурна икономическа и политическа обстановка, но и възможности, бизнесът се подготвя за 2025 година с плах оптимизъм, макар и с леко по-негативни очаквания спрямо настоящата година.

Позитивни очаквания за повишаване на ръста на икономиката, намаляване на инфлация и задържане на нивата на заетост .

Очакванията на Българския бизнес са леко влошени спрямо миналата година (съгласно Европейското икономическо проучване сред фирмите),  но цялостната му визия остава сред най-позитивните спрямо другите европейски държави. Около 53% от анкетираните компании имат позитивни очаквания за по-благоприятна 2025 г. в цялост.

Очакванията  за вътрешните продажби са по-скоро за позитивно развитие спрямо 2024 г. Нарасналите доходи и ръстът на МРЗ са повишили покупателната способност, като същевременно и със спада на инфлацията и цените, способстват за увеличени вътрешни продажби.

Средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост се очаква да подкрепят растежа на инвестициите в периода до 2026 г. Темпът на нарастване на частното потребление ще бъде по-умерен през втората половина на тази година и през следващите две години на фона на по-слаб растеж на заплатите и по-високи нива на спестяване.

Продължаващото геополитическо напрежение и общата несигурност продължават да натежават върху очакваните нива на износа, като ги поддържат значително под нивата преди 2019 г.

Очакванията за бизнес средата на нашите основни търговски партньори, като Германия например,   са по-песимистични в сравнение с 2024г. и това се отразява и на нашите очаквания за експорт. Рецесията в Германия, като един от големите ни търговски партньори, оказва и у нас съществено влияние в обема на поръчките, спад на производството и експорта.

Заетостта в икономиката се повишава с висок темп през второто тримесечие на 2024 г., като недостигът на работна сила остава значителен и продължава да оказва натиск за увеличение на заплатите, което представлява основен вътрешен фактор с проинфлационно влияние върху икономиката.

Проблемът с липсата на квалифицирана работна ръка има няколко възможни решения. БТПП продължава да работи за улесняване на достъпа на българските фирми до  внос на работна сила,   като това е част от дългосрочната задача на организацията  ни за решаването на този въпрос.

Трябва да се търсят и внедряват работещи решения, за да се автоматизират и роботизират производствени процеси, приложение  и на изкуствен интелект във по-високоспециализирани дейности. Важно е да се решават и демографските проблеми, да се стимулират обратни миграционни трудови процеси на българи от чужбина, като се подобрява регионалната инфраструктура и качество на живот и работа, за да има мотивация и задържане на работната сила. Не на последно място, повишаването на образователните умения, уменията да се учи през целия трудов път, както и да се усвояват нови умения и  квалификация в самия работен процес във фирмите са много важна стъпка към решаване на проблема с липсата на квалифицирана работна ръка.

 Много важно е стимулиране на вътрешното търсене и управлението на трудовия пазар. Важно е насърчаването на вътрешните инвестиции и потреблението, с оглед и на демографските предизвикателства, и на необходимостта от мобилност, професионалното обучение и задържането на работната сила.

Европейските предприемачи, както и българските, акцентират на необходимостта от по-лесно финансиране и по-ниски разходи за труд, за да останат конкурентоспособни, от опростени разпоредби и по-малко бюрокрация, по-добър достъп до квалифицирани работници, както и от стабилна и предвидима бизнес среда.

Макроикономическата прогноза, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растежът на икономиката да се повиши до 2,8% през 2025 г. и до 3% през 2026 г. Подобрението във външното търсене ще доведе до ускорен растеж на износа и ще се отрази положително на частната инвестиционна активност, а растежът на публичните инвестиции ще продължи да бъде движен от разходите по линия на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

 Според актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025-2028 г., средногодишната инфлация ще продължи да се забавя от 2,4% през 2025 г. до 2% през 2028 г. по линия най-вече на очакваната низходяща динамика при международните цени. Отрицателният принос на енергийните стоки постепенно ще намалява към края на прогнозния хоризонт.

За първото полугодие на 2024 г. растежът на БВП на страната достигна 2,1% и бе движен изцяло от вътрешното търсене. Потреблението на домакинствата се повиши с 4,9%, подкрепено от реално нарастване на разполагаемия доход и подобрение на доверието на потребителите. От второто тримесечие на настоящата година насам коефициентът на безработица вече е по-нисък спрямо регистрирания през същите периоди на предходната година.

Данните за средната работна заплата показват, че през деветте месеца на 2024 г. ръстът в обществения сектор (17,0%) слабо надхвърля този в частния сектор (15,6%). Общо за икономиката, средната работна заплата се е повишила с 15,9% в номинално изражение, като реалният растеж възлезе на 12,8% (дефлиран с ХИПЦ[1]).

Минималната заплата ще бъде 1077 лв. от 1 януари 2025 г, като размерът ѝ ще се повиши с 15,4% или със 144 лв. спрямо сегашната ѝ стойност.

По отношение на нарастването на реалната производителност на труда за 2024 г. се очаква тя да нарасне с 1,6%, след което да се повишава с темпове вариращи в интервала 2,3-2,7% през следващите две години, в съответствие с нарастването на реалния БВП.

Средногодишната инфлация за 2024 г. се прогнозира да достигне 2,6%. Очаква се потенциалният растеж да се забави до 2,5% през 2024 г. поради спад на инвестициите и по-слабо нарастване на заетостта.

На прага на 2025г., дългоочакваното решение  за пълноправното членство на България в Шенген вече е факт и от 01.01.2025г. България влиза в Шенген и по суша и става пълноправен член на Шенгенското пространство. Премахването на граничния контрол ще има осезаем положителен ефект, изчислен от Министерството на икономиката на 1,2 милиарда лева.

С решението за пълноправното присъединяване към Шенген България и Румъния ще могат да се възползват напълно от всички предимства на това членство.

От Виенския институт за международни икономически сравнения (WIIW)  са изчислили, че  пълноправното  ни членство в Шенген ,  ще се отрази на БВП на България   - нарастване с до 1 процент, като допълнителни ползи ще дойдат от по-голямата сигурност в доставките, което ще стимулира разширяване на производството и привличане на нови инвестиции.

След решението за пълноправното присъединяване на България към Шенген пред страната остава само една голяма крачка към пълната интеграция в структурите на ЕС - влизането в еврозоната.

„Икономически анализи и политика“, БТПП